За първи път археозоолог проучва хранителните навици на жителите на римовизантийска крепост в землището на добруджанското село Крушари, предаде репортер на "Фокус". След атриума на църквата, където е началото на крепостната стена, са намерени интересни находки от храната на жителите на Залдапа. Това разказа зооспециалист в областта на археологията от Френската академия на науките. Д-р Тарек Уеслати, който преподава в университета в Лил, това лято е част от археологическата експедиция, водена от професорите Георги Атанасов от РИМ-Силистра и Никола Бодри от университета в Римуски, Квебек, Канада. Отново се проучва Залдапа.

Открити при разкопките са остатъци от риби, доста големи по думите на специалиста - щука, сом и шаран. Индивидите са били над 1,5 метра. Предполага се, че точно в този район започва практиката на развъждане и отглеждане на шаран, което по-късно се пренася и в други части на Европа, смята д-р Уеслати. 

Учените отбелязват, че в миналото климатът е бил по-различен, вероятно е имало река, а самото име Залдапа означава жълта вода в превод от старогръцки език. Тези условия са допринасяли за култивирането на риба. 

Намерени са и много останки от птици, например дропла. Тогавашните хора също са имали на трапезата месо от прасета, овце и телета. Любопитен факт е, че според учените, всички тези животни са били консумирани в ранна възраст докато са били крехки и вкусни. Това е характерно за хранителните навици на привилегированите социални класи. 

Една от целите на тазгодишното проучване е да бъде направено сравнение на хранителните навици в района на църквата и тези на кулата на крепостта, подчерта д-р Уеслати. Установени са разлики. Предполага се, че при крепостната кула става въпрос за различен тип хранене, характерно за военните. Най-големият укрепен римо-византийски град във вътрешността на провинциите Втора Мизия и Скития е бил именно в Добруджа край днешното село Крушари.

Екипът от учени изказва специални благодарности на Община Крушари, на консерватора Калин Тодоров и на дългогодишните и "верни работници", както ги наричат археолозите, от близките села Дяково, Абрит, Крушари и Коритен.

Жулиета НИКОЛОВА