Пътят към Преображенския манастир е почистен от гъстата растителност, която затрудняваше не само видимостта, но на места и преминаването през отсечката, предаде кореспондент на "Фокус“.

Премахването на храстите и дърветата, които пречеха на шофьорите да стигнат до светата обител край Велико Търново, е дело на доброволци. Гражданско сдружение от старата столица, част от което е и организацията "Заедно можем всичко“ намериха техника и финансираха самото почистване.

Идеята е храмът, който остава в сянката на другите туристически обекти в региона, да стане притегателно място не само за миряните, но и за всички посетители на Велико Търново.

Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането му са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, светата обител е една от най-ценните у нас.

Храмът се намира в скалиста местност на брега на Янтра, на седем километра от Велико Търново, близо до село Самоводене. До него може да се стигне както пеш /по екопътека/, така и с кола.

Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.

Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.

След падането на България под турско робство светата обител е неколкократно опожарявана и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 година, манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.

През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.

Манастирът е възстановен изцяло през 1882 година, с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд“ и "Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване.

Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.

Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят  реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Днес той е действащ, мъжки.