Почистиха пътят към Преображенския манастир
© Фейсбук
Премахването на храстите и дърветата, които пречеха на шофьорите да стигнат до светата обител край Велико Търново, е дело на доброволци. Гражданско сдружение от старата столица, част от което е и организацията "Заедно можем всичко“ намериха техника и финансираха самото почистване.
Идеята е храмът, който остава в сянката на другите туристически обекти в региона, да стане притегателно място не само за миряните, но и за всички посетители на Велико Търново.
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането му са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, светата обител е една от най-ценните у нас.
Храмът се намира в скалиста местност на брега на Янтра, на седем километра от Велико Търново, близо до село Самоводене. До него може да се стигне както пеш /по екопътека/, така и с кола.
Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
След падането на България под турско робство светата обител е неколкократно опожарявана и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 година, манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 година, с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд“ и "Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване.
Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.
Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Днес той е действащ, мъжки.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 |
Младежи влязоха взлом в столичен ресторант, приготвиха си храна
21:35 / 18.09.2024
Умуват решение за проблема с отпадъците в региона на Разград
21:15 / 18.09.2024
Спират топлата вода в столичния квартал "Младост"
21:06 / 18.09.2024
Пловдив ще участва в глобално събитие, обединяващо хора от цял св...
20:46 / 18.09.2024
Предстоящият градски тур "Старите сгради разказват" представя няк...
20:00 / 18.09.2024
Спират движението в местността "Пчелина" във Варна
19:52 / 18.09.2024
Актуални теми
Анкета
Не (11939) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (10744) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (6587) | 23% | |