Гергана Николова: В Момчиловци сме щастливи, тук всички са едно голямо семейство
© Личен архив
"Не знам как точно избрах Момчиловци, мисля че селото само ни повика. Ние сме от щастливците, които имат онлайн професии. След като се прибрахме от Германия, а това направихме, защото България много ни липсваше, започна пандемията и осъзнах, че градът вече не е моето място. В Родопите идвам откакто бях на 27 години, когато за първи път дойдох тук, един човек ми каза: "Щом толкова много ти е харесало тук, не е въпроса дали ще се върнеш, а кога“. Започнах да идвам при всяка възможност и когато ми е тежко, защото Родопите ми даваха жизнена енергия и ми помагаха да взема точните решения в живота си. Повече съм била в района около град Лъки и когато започна пандемията със съпруга ми започнахме да търсим къщичка в района около Лъки, за да имаме място, където да бягаме по-често. Две години търсихме и един ден попаднахме на "Картола“ – ски пистата на Момчиловци. Изключително много ни допадна мястото и хората, които обслужваха пистата и в разговор с тях ни казаха, че са от Момчиловци“, разказва историята си Гергана.
Още по път към София, тя проверява в интернет какво пише за Момчиловци и веднага се впечатлява от факта, че там има училище, детска градина, здравна служба, магазинчета. "Прозвуча ми като селце, в което не просто можем да ходим за отдих, а и да живеем. Детето ни там ще има лесен достъп до образование и това е едно доста добре уредено селце. Отидохме в селото, за до огледаме къщата и решението, което взехме беше много бързо, спонтанно и дори необмислено, но решение, за което никой от нас не съжалява. Година и половина по-късно мога да кажа, че това е едно от най-добрите решения, които съм вземала през живота си. Същото твърди и дъщеря ми, която е на осем години и посещава местното училище, както и съпругът ми. Цялото семейство сме много щастливи тук“, разказва с усмивка Гергана.
Тя с изненада установява в последствие, че в едно такова място тя може да има много по-голям принос отколкото в големия град. По думите на Гергана, в Момчиловци има една човечност, която много отдавна ни липсва. "Детето ни играе свободно тук и аз мога да го пусна, без да се притеснявам, че нещо ще му се случи. Знам, че къщата ни е непрекъснато наглеждана от съседите – дали когато отсъствам за кратко, отивайки до Смолян или пък му няма седмица. Знам, че каквото и да се случи, има на кой да разчитам. Тук всички са едно голямо семейство, това нещо в града е отдавна загубено. Аз си спомням моето детство, макар тогава градът да не беше толкова опасно място, каквото е сега. Стоях и чаках някой да се освободи, за да ме изведе навън. Това беше един своеобразен затвор за детето, което бях и успях да го превъзмогна за дъщеричката си идвайки тук на село. Свободата е нещото, което търсехме“, продължава разказа си Гергана Николова.
Жената е категорична, че абсолютно всичко необходимо има в Момчиловци, с една огромна добавка, когато срещнеш някой той те се усмихва, без значение дали го познаваш или не. "Хората тук дори не разбират в какъв рай живеят, защото усмивката е нещо много рядко срещано в един град като София за огромно съжаление“, казва още новодомката от Момчиловци.