Гергана Николова, съпругът и дъщеря й избират Момчиловци за свой дом преди година и половина. За "Фокус“ тя разказа, че е родена и израснала в София и там е изкарала по-голямата част от живота си. Когато е на 36 години, заедно със съпруга си заминават за Германия, където живеят около 6 години и там се ражда дъщеря им.

"Не знам как точно избрах Момчиловци, мисля че селото само ни повика. Ние сме от щастливците, които имат онлайн професии. След като се прибрахме от Германия, а това направихме, защото България много ни липсваше, започна пандемията и осъзнах, че градът вече не е моето място. В Родопите идвам откакто бях на 27 години, когато за първи път дойдох тук, един човек ми каза: "Щом толкова много ти е харесало тук, не е въпроса дали ще се върнеш, а кога“. Започнах да идвам при всяка възможност и когато ми е тежко, защото Родопите ми даваха жизнена енергия и ми помагаха да взема точните решения в живота си. Повече съм била в района около град Лъки и когато започна пандемията със съпруга ми започнахме да търсим къщичка в района около Лъки, за да имаме място, където да бягаме по-често. Две години търсихме и един ден попаднахме на "Картола“ – ски пистата на Момчиловци. Изключително много ни допадна мястото и хората, които обслужваха пистата и в разговор с тях ни казаха, че са от Момчиловци“, разказва историята си Гергана.

Още по път към София, тя проверява в интернет какво пише за Момчиловци и веднага се впечатлява от факта, че там има училище, детска градина, здравна служба, магазинчета. "Прозвуча ми като селце, в което не просто можем да ходим за отдих, а и да живеем. Детето ни там ще има лесен достъп до образование и това е едно доста добре уредено селце. Отидохме в селото, за до огледаме къщата и решението, което взехме беше много бързо, спонтанно и дори необмислено, но решение, за което никой от нас не съжалява. Година и половина по-късно мога да кажа, че това е едно от най-добрите решения, които съм вземала през живота си. Същото твърди и дъщеря ми, която е на осем години и посещава местното училище, както и съпругът ми. Цялото семейство сме много щастливи тук“, разказва с усмивка Гергана.

Тя с изненада установява в последствие, че в едно такова място тя може да има много по-голям принос отколкото в големия град. По думите на Гергана, в Момчиловци има една човечност, която много отдавна ни липсва. "Детето ни играе свободно тук и аз мога да го пусна, без да се притеснявам, че нещо ще му се случи. Знам, че къщата ни е непрекъснато наглеждана от съседите – дали когато отсъствам за кратко, отивайки до Смолян или пък му няма седмица. Знам, че каквото и да се случи, има на кой да разчитам. Тук всички са едно голямо семейство, това нещо в града е отдавна загубено. Аз си спомням моето детство, макар тогава градът да не беше толкова опасно място, каквото е сега. Стоях и чаках някой да се освободи, за да ме изведе навън. Това беше един своеобразен затвор за детето, което бях и успях да го превъзмогна за дъщеричката си идвайки тук на село. Свободата е нещото, което търсехме“, продължава разказа си Гергана Николова.

Жената е категорична, че абсолютно всичко необходимо има в Момчиловци, с една огромна добавка, когато срещнеш някой той те се усмихва, без значение дали го познаваш или не. "Хората тук дори не разбират в какъв рай живеят, защото усмивката е нещо много рядко срещано в един град като София за огромно съжаление“, казва още новодомката от Момчиловци.