Намиращият се в отлична форма Петър Мицин говори специално пред "Фокус“ и сподели, че има какво да подобрява в плуването си, но това няма да му попречи да постигне нови успехи. Българинът вече направи немислимото през тази година, като спечели седем медала от европейски и световни първенства при юношите. Като за капак на всичко той записа световен рекорд за юноши на 400 метра свободен стил на Европейското в Белград.

- Много вълнуващо за теб лято. Има ли накъде повече да се издигаш, според теб? 

- Мисля, че има, да. Дистанциите, които плувам, има откъде да подобрявам – от салта, подводния старт също, обръщения. От тези неща, малките неща, се свалят по някои стотни и накрая се образува накрая секунда-две и това може би е нещото, което донася подобрение на един резултат. 

- Т.е. хубавото е, че ти си знаеш къде са ти минусите, така да ги кажем, макар и минимални и знаеш как да ги подобриш.

 - Точно така 

- Какви са ти целите оттук нататък? Гониш Париж, нали? 

- Ами да, основната цел е Париж, като за края на тази година целта е участие на Европейско първенство в Румъния, където ще се състезавам на 25 метра, Там ще ми бъде интересно да се сблъскам с първенците в Европа на малък басейн. Никога не съм участвал на Европейско за мъже и жени на малък басейн. На малък басейн се плува само в България на турнири и на държавни и затова ми е интересно там. Световното в Австралия на голям басейн също ще е предизвикателство. 

- Опитай се сега да разкажеш един напълно нормален ден за теб. Сутринта ставаш – в колко ставаш? 

- В 7:00 часа. Обичам да ставам рано и да си изплувам тренировката. Да речем, влизам в 8:00 часа и зависи от тренировката, колко време ще изтрая – час, час и половина, два. След това отивам, ако имам времето, у нас. В момента имам изпити, които вървят от училището. Аз съм на индивидуална форма и затова се явявам на изпити. Прочитам по нещо от учебниците преди изпита, след което ходя да обядвам в един много хубав хотел в Сандански – "Спартак“. Аз лично се познавам с шефа на хотела, който ми е уредил обяд там, и се храня. Условията там са много хубави, харесва ми всичко. Също и той играе голяма роля в успехите, които постигам, понеже храната е от изключително значение. И затова също съм благодарен и на него за начина, по който ме подкрепя, спонсорира – точно. 

- Ставаш, закусваш, учиш, тренираш, обядваш, а след това? 

- Следобед пак тренирам и може би вечерта, като ми остане свободно време, се виждам с приятели, ако не съм толкова много уморен. През повечето време си почивам. Обичам и да разцъквам… 

- Компютри, социални мрежи, игри? 

- Играя, да. На лаптопа. Понякога играя с приятели, но сам да седна е много трудно. Ако има някой, с който да цъкам, се зарибяваме повече в самата игра.

- Видимо имаш впечатляваща физика. Масово хората завиждат на телата на плувците. Можеш ли да споделиш с какво се храниш основно, какво избягваш, с какво се изкушаваш от време на време? 

- Не казвам, че наблягам точно на определени храни, но каквото е сготвено, го ям. Не гледам да се съсредоточавам само върху такива въглехидрати като ориз, картофи и т.н. Каквото е сготвено, това го ям – било то у нас, било то в хотела, в "Свети Никола“, което е предишното име на сегашния "Спартак“. Изкушавам се, разбира се, със сладките работи... с доста сладки работи. Малко прекалявам. Господин Вакареев ми прави забележки относно храненето (смее се).  

- Преди време помня, че Таня Богомилова разказа как понякога при плуванията на дълги разстояния си е тананикала музика, защото плуваш, плуваш, в един момент то ти омръзва с времето. Какво се случва в главата, когато ти си във водата? 

- Като съм във водата, в повечето време се ориентирам, не само от плувците до мен, но и от темпото, с което вървя. Гледам да се съсредоточавам върху него, да не е твърде бързо, твърде бавно. Но може би сега, като показах и резултатите на Световното в Израел, там първите метри се чувствах леко – то може би е нормално и за други състезатели, но при мен е така, че първите метри се усещам много леко и малко се изпускам, и след това втората част ми идва по-тежко, понеже в първата съм се раздал повече. Но това вече трябва да го отработя и на следващото състезание, което предстои, да се представя по-добре от предишното. В крайна сметка мисля, че е имало е случаи, в които докато плувам, си пея нещо, но е моментно само. Повече мислиш за движенията, за цикъла.