Психолозите години наред се опитват да дешифрират причините, поради които едно талантливо, дори гениално дете като Айнщайн например, се справя зле в училище. На първо място е усещането за скука. Когато едно надарено дете попадне в рутина, където трябва да спазва правила, дисциплина, за душевността му това е прекалено тежко. Надарените деца мислят по-дълбоко от своите връстници и далеч по—бързо усвояват нови знания, затова се нуждаят от по-сложно обучение, което да им позволява да откриват нови и нови неща, които да ги мотивират. Надарените деца изискват постоянно напрежение на ума, за да поддържат стимулацията си. Това каза Иванка Драгнева, училищен психолог в гимназия "Екзарх Йосиф" в Ловеч, в "Денят на Фокус" по Радио "Фокус". 

"Друг проблем е неравномерното развитие на способните ученици. Интелектът им понякога значително надвишава психологическото им развитие, в това число и социалното им такова. Развитието на детето не се движи паралелно във всички сфера. Това води до ситуация, в която ученикът отлично разбира материала, но няма достатъчно време да запише задачата или не може бързо да формулира ясна мисъл. Съществува и страхът публично да бъде изправено детето на дъската пред целия клас. Не всички родители са готови да взимат предвид особеностите на развитието на даровитите деца, а са склонни, както и учителите, да ги сравняват с масовите деца. Такова сравнение не е уместно", посочи тя.

По думите ѝ, когато родителят вижда, че детето има потенциал, но често се предава, изпада в отчаяние заради незначителни грешки, че полага усилия, но сякаш не е мотивирано, това си сигнали за даровито дете. "Ако има повече от два или три от тези сигнали, плюс факта, че детето се чувства изолирано от съучениците си и не се вписва в класа, е много вероятно то да носи особен талант", каза още Драгнева. 

Категорично трябва да потърсим причините – страх от грешки, от високи очаквания на семейството, неприемането на критика са основни такива. Учителите играят наистина значима роля в успеваемостта на детето. Те могат да бъдат основни мотиватори на ученика и да го насочат. Емоционалната интелигентност, чувствителността са основни компоненти на детската личност – то не е просто сбор от знания.

Трябва да поощрим детето да води здравословен начин на живот – да спортува, да си почива качествено. Да не забравяме, че похвалите вършат чудесна работа, за разлика от критиката и наказанията. Когато виждаме странаие, трябва да окуражим детето, не да го принизяваме, като казваме "Ти можеш и повече". С такива фрази формираме у детето усещането, че няма право да се провали и да разочарова околните.

Забързаните ежедневни разговори с децата ни от типа на "Изпитваха ли те днес в училище?" и "Каква оценка изкара?" не са никак пълноценни. По този начин втълпяваме на детето, че нашата любов към него зависи от оценките му, което е невярно.

Хари Агопян

Георги Иванов