Взаимните фондове или договорни фондове предоставят много гъвкавост, тъй като не се подчиняват на особени правила от гледна точка на стратегията, която да следват. Това каза финансовият експерт от "Аларик Секюритис“ Иван Такев в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Взаимните фондове са единият от двата възможни вида колективни инвестиционни схеми, обясни той. Колективните инвестиционни схеми набират средства чрез публично предлагане, т.е. от инвеститорите, и ги инвестират съгласно правилата на проспекта, въз основа на който са издадени.

Взаимните фондове могат да бъдат различни видове в зависимост от активите, в които се инвестира. "Ако фондът инвестира основно в акции, това вероятно е някакъв високодоходен и по-рисков фонд. Има фондове, които инвестират както в акции, така и в облигации. Нормално е те да предлагат малко по-ниска възвращаемост, но много по-балансиран риск. Има фондове изцяло за облигации – било то корпоративни или държавни ценни книжа. Те са най-слаборискови, но и реализираната от тях доходност е по-ниска. Трябва да се отбележи и наличието на фондовете на паричния пазар, които инвестират в краткосрочни дългови инструменти. Те са възможно най-нисколихвените“, обясни експертът.

Фондовете от отворен тип са фондовете, които постоянно обявяват цена за обратно изкупуване и съответно постоянно издават дялове под цената на емитиране на съответните дялове, посочи Иван Такев. "Отворените фондове са по-популярни. Те предоставят възможност да се запишат във всеки един момент дялове от самия фонд и съответно този, който иска да се освободи от инвестицията, да продаде обратно притежаваните дялове на самия фонд при условията на обратно изкупуване. В следствие на нарастването на притежаваните от фонда ценни книжа може да се очаква, че цената, по която след време ще бъдат обратно изкупени съответните дялове, ще е по-висока и съответният вложител ще реализира печалба“, обясни той.

Съществуват и фондове от затворен тип, които не правят обратно изкупуване и съответно не издават нови дялове постоянно, а в точно определен период. "Това означава, че при тях има времеви интервали, в които могат да се закупят, и други, в които не могат да се закупят дялове. Това не е толкова добре откъм ликвидност, но пък тези фондове много често предоставят доста добри възможности за арбитраж“, поясни Иван Такев.

Два са начините, по които фондът реализира доходност. Първият е поскъпването на притежаваните от него ценни книжа – било то акции или друг вид инструменти. Втората е получаването на лихви или дивиденти, обясни експертът.

Капиталовите печалби от договорните фондове не подлежат на данъчно облагане, заяви още финансовият експерт.