Ливърпул и Селтик с едно и също постижение след титлите си за 24 часа

Ливърпул стана първенец на Англия за първи път от 5 години насам преди малко повече от час. След успеха си над Тотнъм с 5:1 у дома, "червените" на Арне Слот изравниха Манчестър Юнайтед, който до днес държеше рекорда от 20 титли на страната. Бурната радост в страната остави на заден план шампионския трофей на Селтик в съседна Шотландия от вчера. По ирония на съдбата бившият клуб на Стилиян Петров също изравни най-големия си противник на терена - Рейнджърс, притежаващ до момента еднолично 55 отличия.

Докато на "келтите" им бе по-лесно да настигнат градския си съперник, триумфирайки 13 пъти в последните 14 години, то за "червените" бе агония. Конкуренцията в Англия от много години е на светлинни години пред тази в Шотландия и наличието само на 12 отбора в Премиършип срещу 20-те в Премиър лийг, е ясен показател. Хегемонията на Манчестър Сити с Хосеп Гуардиола и 4-те поредни шампионски титли между 2021 и 2024 замаскира по перфектен начин нивото там. Апотеоз на изравнените сили и изненадите бе шекспировата драма, резултирала през пролетта на 2016-а, когато едва спасилият се 12 месеца по-рано Лестър Сити превъртя играта и на принципа "двама се карат, третият печели", изпревари Арсенал и Тотнъм, които се надпреварваха за първото място, за да пренапишат историята си, ставайки първенци на страната. В това време Челси също се разписа веднъж, а Ливърпул го стори през пандемичната 2020-а, когато животът бе спрял за няколко месеца и почитателите на футбола не знаеха кога е уикенд и кога е делнична вечер, защото нито имаше местни първенства, нито евротурнири. Тогава мърсисайдци бяха лишени от възможността да отпразнуват както подобава 30-годишния "сух режим", ала сега имат повод да наваксат.

В интерес на справедливостта, Селтик не носи вина за монопола, който е хвърлил върху Премиършип. Рейнджърс бе докаран до състояние на...несъстоятелност. През лятото на 2012 година клубът бе изпратен по административен път в четвъртото ниво на шотландския футбол заради натрупани дългове, което остави Селтик без конкуренция в първия ешелон. 4 лета по-късно Рейнджърс се завърна по спортен път в Премиършип, но се нуждаеше от време, за да изгради шампионски състав. Това отне още 4 години и през пролетта на 2021 година клубът заслужи златните медали за 55-и път по безапелационен начин: 102 срещу едва 77 точки срещу името на втория в крайното подреждане Селтик. През годините Абърдийн и Мъдъруел също се домогваха до втората позиция, но нямаха манталитета, бюджета, историята и класата на Селтик, докато Рейнджърс си стъпи на краката.

Липсата на вътрешна конкуренция винаги е нож с две остриета. Байерн Мюнхен и ПСЖ са идеалните примери, когато достигнат директните елиминации в Шампионска лига. Точно парижани прозряха слабостите на Ливърпул и ги отстраниха още в 1/8-финалите тази пролет, а Байерн си тръгна след 1/4-финалите, надигран от Интер.

Историята, все пак, помни предимно победителите и никой не може да отнеме заслуженото от Ливърпул и Селтик, независимо от европейските им разочарования в последните години. Колкото до Манчестър Юнайтед и Рейнджърс, те вече имат още един стимул за истинско завръщане, каквото само и единствено те могат да предоставят на британския футбол.