Днес край река Мърси в северозападната част на Англия ще бъде напечено. Страстите ще са нажежени до червено, така както е било точно преди 35 години. Тогава славният
Ливърпул печели 18-ата си титла на Англия. Датата е 28 април 1990 г. Два кръга преди края на първенството, Ливърпул води пред втория Астън Вила с 2 точки. Бирмингамци имат две оставащи срещи, докато мърсисайдци имат три мача. "Червените" приемат Куинс Парк Рейнджърс, а в същото време на "Вила Парк" гостува Норич. Победа за Ливърпул и издънка на Вила ще върне Ливърпул на върха, след като през миналия сезон четата на "Краля" е изпуснала титлата в последния мач срещу Арсенал.
Болката от онова домакинство на срещу лондончани от предния сезон все още не е напълно заминала. Срещата на "Анфийлд" започва неприятно за Ливърпул, тъй като КПР повежда в 14'. Приблизително 15 минути по-късно от Юг пристигат добри новини, тъй като Норич също повежда в резултата. Иън Ръш изравнява в края на първото полувреме за радост на близо 30 000 души на "Анфийлд", но в средата на втората част Астън Вила вкарва три бързи гола и нервните цигари в града на Бийтълс започват да се палят една след една. За тяхно успокоение идва отсъдена дузпа в полза на любимците им, която е реализирана от голмайстора на тима Джон Барнс и Ливърпул също повежда. Време е съдбата да си върне това, което е взела на хегемона в последните десетилетия. По-рано през сезона Ливърпул прави две изненадващи равенства в "канарчетата", които завършват без голове. В последните 11 минути Норич от нищото успява да вкара два гола и да изравни резултата. Двубоят на "Анфийлд" приключва с няколко минути по-рано, а последните секунди на "Вила Парк" са следени по стотици радио станции.Гризат се нокти, хората се чешат там, където не ги сърби, въртят се глави наляво и надясно и се чака последното надуване на свирката. Край! Астън Вила не успява да победи и Ливърпул отново сяда на трона.
35 години по-късно "Анфийлд" отново чака. Да, този път нервите със сигурност няма да са толкова обтегнати, тъй като момчетата на Арне Слот имат нужда само от точка срещу гостуващия Тотнъм. Най-големият враг на Арсенал, който някъде през март абдикира от битката за първото място. "Артилеристите" нямат мач днес, тъй като през седмицата играчите на Микел Артета окончателно се съгласиха да насочат всички усилия към Европа.
12 774 дни по-късно, вече 60-хилядният "Анфийлд", се готви за неимоверна радост. Преди 5 години, когато Юрген Клоп върна Ливърпул на върха, привържениците на отбора бяха лишени от възможността да видят как техните любимци покоряват Англия. Коронавирус, какво да се направи... Джордан Хендерсън вдигна купата на празен стадион, по средата на лятото. Нямаше и шампионски парад. Явно така е било писано, защото край река Мърси нещата рядко стават по-лесния и "нормалния" начин. И този, и онзи сезон от края на миналия век, напълно описват това. Тогава Ливърпул не може да играе в Европа заради наказание, а мечтаният домашен "дубъл" е пропилян след една кошмарна загуба на полуфинал за ФА Къп от Кристъл Палас.
Поглед към 2025 - само допреди месец клубът го грозеше реалната възможност да остане без Мохамед Салах, без Върджил ван Дайк и без Трент Александър-Арнолд. За щастие, първите двама намериха общ език с ръководните органи и ще бранят цвета на победата още поне два сезона. Засега третият е пътник, но знае ли човек. Първият сезон след ерата "Клоп" не трябваше да минава под знака на златото. Поне в началото така се говореше. С течение на времето надеждите за легендарна кампания станаха огромни. Ливърпул е най-добрият отбор в Англия от август насам, а в определени периоди от сезонът само един трофей изглеждаше като филм на ужасите. Безславно отпадане за ФА Къп, странно опълчение у дома срещу Пари Сен Жермен и радост в "черно-бяло" направиха така, че Ливърпул ще трябва да се "задоволи" само с титлата.
Но тя е много, много специална! Дори да не е точно днес, което изглежда малко вероятно, Ливърпул ще изравни Манчестър Юнайтед по брой златни медали в първенството. Същият този Манчестър Юнайтед, който пое юздите на Острова в началото на '90-те години и не ги пусна близо 2 десетилетия.
И така, от Ръш и Далглиш пред 35 000, до Салах и Слот пред повече от 60 000! Времената се менят, но фениксът си остава постоянна величина.