Останахме си само с годишнините

Датата 17 март е една от най-светлите в историята на българския футбол. Точно преди 43 години ЦСКА записва поредна златна страница в историята си, детронирайки действащия европейски шампион Ливърпул. Може би най-славната победа на клубно ниво, макар че "червените" в частност могат да се похвалят с още няколко много сериозни успеха през втората половина на миналия век.

"Армейците" отстраняват мърсисайдци на 1/4-финал в Купата на европейските шампиони. Първата среща на "Анфийлд" приключва 1:0 за англичаните, но две седмици по-късно възпитаниците на Аспарух Никодимов взривяват не само Националния стадион "Васил Левски", но и целия континент. Два гола на Стойчо Младенов във вратата на митичния Брус Гробелар и пореден колос на Стария континент прекланя глава пред ЦСКА.

Толкова много се е изписало за този мач, че едва ли е останало нещо недоизказано. 43 години по-късно онези времена изглеждат като тотална фантастика. Във времена, в които родните отбори са били съставени напълно и само от български играчи. Уж във времена, в които е нямало европейско финансиране на спортни площадки, терените са били сгурия, на стадионите не е имало седалки и заплатите са били съветски...

4 десетилетия и 3 години са изминали от онзи великолепен мач на ЦСКА. Всяка година тази, както и много други дати, се отбелязват. Тези, които са били живи тогава и са имали честта да наблюдават европейски футбол, си спомнят с усмивка за славното ни спортно минало. Другите като мен гледат черно-бели снимки и слушат истории на бащи, деди, чичовци и вуйни.

Днес сме на поне 43 години разстояние от подобен сценарий. И това при положение, че спортната реалност у нас претърпи катаклизъм и своеобразна революция точно днес!

Да, и аз мисля, че по-скоро след 43 години няма да ни има на футболната карта буквално, но за това ще сме виновни само и единствени ние. Промяната и революцията са постижими, стига да има желание и воля. Засега такива не се намират. През 2025 г. родният футбол е на дъното - кавги, караници, минути мълчание за живи хора и ексхибиционисти по трибуните.

Макар и да живеем във времена, в които става все по-модерно и удобно да се пренаписва историята, тя завинаги си остава там! И след 10 години пак ще се сещаме за победите над Ливърпул, Аякс, Байерн Мюнхен, Барселона, Манчестър Юнайтед, Германия, Франция, Мексико, Аржентина..

Да гледаш в огледалото за задно виждане е важно, но когато не мърдаш погледа оттам, рано или късно спираш да се движиш. Рязко, внезапно, неусетно и със зверски трясък!