Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
33-годишният български специалист Радостин Александров стана най-успешният треньор в словенския футбол за 2024 година с 18 успеха, а отборът му Табор Сежана от последно място във Втора лига сега е само на точка от лидера.

Наставникът даде ексклузивно интервю за Plovdiv24.bg във връзка с назначението на Душан Косич начело на Локомотив (Пловдив). Двамата се познават от работата в словенския футбол.

Душан Косич е новият треньор на Локомотив (Пловдив). В кариерата си е работил в Табор Сежана, където в момента Вие сте наставник. Каква е Вашата информация за Душан като треньор?

- На няколко пъти сме се срещали и сме говорили по различни теми с него, относно Табор, българския и словенския футбол. Косич оставя отлични впечатления с работата си в Табор, като за това засвидетелства и огромното уважение, което има нашето ръководство към него. Той е уважаван треньор в Словения и вярвам, че може да допринесе много позитивно с присъствието, знанията и професионализма си у нас.

Имате ли информация какъв стил обича господин Косич и каква е неговата предпочитана схема на игра?

- От това което знам за него, мога да кажа, че тактически е много гъвкав. В Табор е играл във формация както с 3-ма, така и с 4-ма защитници. Престоят му в Табор е съпътстван с много предизвикателства извън терена, тъй като клубът тогава преминава през тежък финансов период и много сътресения, но въпреки това, той успява да задържи концентрацията на своите играчи върху представянето на терена. Добър психолог е и може да изкара най-доброто от играчите, които има на разположение.

Господин Косич е доста популярен в родината си, където е избран за треньор №1 през 2020 година. Какви са приликите и разликите според Вас в двете първенства?

- Словенското първенство се доближава една идея повече до западноевропейския футбол. Динамиката и интензитета са малко по-високи. Форматът в Словения е с 10 отбора, което прави първенството по-често да има по-равностойни срещи и дербита между водещите отбори. Като условия нещата са сходни. Тревното покритие на отборите в елита на Словения определено е по-добро от това на някои места у нас, което помага за по-бързото придвижване на топката, съответно и на действията по терена. Това допринася за по-висококачествен футбол. В клубно отношение не са много по-напред от нас.

Може ли според Вас господин Косич да има проблем с аклиматизацията към родната действителност, след като през цялата си треньорска кариера е работил единствено с отбори в Словения?

- Не мисля, че ще му е проблем. Все пак и двете страни са Балкански - със своите сходства и разлики. Душан има достатъчно опит и знания, за да знае как да подходи, за да може да намери правилната рецепта, за справяне с дадената ситуация. Във визитката му може да се види, че е бил начело на водещи отбори като Олимпия Любляна и шампионска титла с НК Целе, но също така е ръководил и отбори в другата част на таблицата. Така че, вярвам, че ще успее бързо да се нагоди към средата и очаквам по-стабилен "Локомотив" през пролетта.

Вие изпращате страхотен сезон начело на Табор Сезана, но преминахте и през доста трудности. Разкажете малко повече за местния шампионат.

- Годината бе доста успешна за нас. След като се спасихме от изпадане, сега през новия сезон сме в челото и гоним възможност за промоция. Случи се така, че за 2024г. се оказа, че заедно с моя щаб, успяхме да постигнем най-много победи в професионалния футбол на Словения. Макар и просто статистика, е радостно, че сме свързани с подобно постижение. Във втора лига на Словения има много млади играчи - първенството е интензивно и се разчита на много млади футболисти, преминали през академиите на именити клубове. Доказвайки се във втория ешелон на страната, се отварят редица възможности за тях, не само в елитното първенство, но има и доста запитвания от отбори в съседните страни, като Австрия и Италия

В състава на Табор има няколко млади български футболисти. Как успяват те да се впишат в словенския футбол?

- Повече от добре. И 4-мата българи играят редовно. Станислав Петков стартира във всички официални мачове на отбора за 2024г. Бе отличен за най-добър полузащитник на полусезона тук. Красимир Тодоров има 5 попадения и 5 асистенции в 14 мача. Никола Нейчев се справя отлично в сърцето на отбраната, а негово попадение ни класира напред и в турнира за купата на Словения, а Николай Златев за периода, в който бе тук, се отличи с 3 гола и 1 асистенция. И четиримата имаха основен принос за отличното ни представяне, особено през втората половина на годината. Вярвам, че и четиримата имат качествата да играят футбол на по-високо ниво и се надявам, че това скоро ще се случи.

През последните месеци и години става все по-голям броят на чужденците в българския футбол. Това ли е най-големият проблем на родното първенство?

- Не смятам, че това е най-големия проблем у нас. Нарастващият брой на чужденците, може би, е следствие от недостатъчно добре подготвени родни кадри. Не е моя работа да критикувам, но не мисля, че проблемът е в чужденците. Все пак, някой кани тези чужденци в отборите и подписва договори с тях, а и треньорите явно имат причина да опират до техните услуги. Ако има ръководство, което си е поставило дългосрочни цели, имат план какво и как искат да постигнат, да налагат политика с използването на повече родни играчи, то тогава подобни неща няма как да се считат за проблем. Но тази тема заслужава много по-обширна дискусия.

Бяхте част от щаба на Азрудин Валентич, следите ли какво се случва с отбора на Ботев (Пловдив), който направи страхотна 2024 година?

- Винаги ще следя отблизо какво се случва с Ботев - гледам всеки мач и се стремя да научавам всичко свързано с клуба на и около терена.  Душан Керкез и неговият екип направиха страхотен колектив - резултатите са неоспорими и се радвам много за прогреса, който бележи Ботев през годината. 

На какво отдавате постигнатите бронзови медали и силния сезон, който записаха "канарчетата" под ръководството на Азрудин Валентич?

- На много работа и отдаденост от всички, които работиха в клуба. Много хора може да не се съгласят, но именно Азрудин Валентич бе в основата на това. Навярно и той е направил немалко грешки, понякога оставаше неразбран, но е факт, че той успя да изкара много от всеки един от нас - играчи, треньори и служители, за да направим това силно представяне. Разбира се, имахме и силен отбор - разполагахме с двама стабилни вратари - Хидайет Ханкич и Георги Аргилашки - и двамата имаха своя принос за добрите резултати - защитници като Виктор Генев и Сами Супрайен придаваха стабилност в отбрана - Тодор Неделев бе играчът ни с най-много голове и най-много асистенции - той най-често трябваше да се нагърбва с отговорността в предни позиции и го направи - Димитър Тонев играеше силно и показваше на какво е способен, Николай Минков бе по-малко опитен тогава, но все така отдаден и енергичен - като цяло съставът ни бе добър и лидерите в отбора поеха отговорност и направиха така че, може би не бяхме в Топ 3 от гледна точка на състав (като опит, дълбочина на състава и качество), но със сигурност бяхме на върха като отговорности и ефективност. Постижението си остава в историята като един дълго чакан и успешен сезон, но искрено се надявам този сезон екипът, воден от Керкез, да подобри нашето представяне - вижда се, че са на прав път и им пожелавам да продължават да надграждат и през новата година!