Доскорошния актьор, а днес художник Васил Василев-Зуека гостува в ефира на bTV от Испания.

"Аз съм актьор, тоест съм много суетен! То е свързано със себепоказването! Обаче като човек не съм суетен". Тази фраза подчертава разликата между публичния образ на артистите и техния истински характер.

Той сподели, че в Испания почти никой не го познава.

"Аз никога не съм бил звезда и никога не съм се чувствал като такава! Ето в Испания съм и никой не ме знае! Каква звезда е това - никаква!", сподели той с усмивка. Това показва как животът в чужбина може да внесе нова перспектива и да свали тежестта на очакванията, които идват с известността. На 55 години той решава да замине за друга държава, чийто език не говори и където не познава почти никого.

"Трудности имаше. Трудният период за приспособяване и за смяната от едното към другото – аз го изживях в България, при това докато работя. Човек трябва да бъде решителен. Няма значение дали е силен характер, или не. Някои хора казват "ама ти си много силен характер", напротив – не съм. Въпросът е, че когато човек взима решение, той трябва да е наясно, че ще го гони. Когато човек има цел, той се бори лесно", разказа Зуека.

За първи път той кани телевизионен екип в дома си в испанското градче Алтея, където живее вече четири години със съпругата си Ани и 10-годишния им син Стефан. Там Зуека има и двама племенници.

"Когато човек приема една тежка промяна за себе си, да смени държавата, винаги е по-добре да имаш човек там. Мисля, че винаги съм живял на море, макар да съм живял в София и да съм от Сливен", сподля той.

В къщата си Зуека е създал ателие, в което прекарва часове рисувайки. След като приготвят закуска и оставят Стефан на училище, той прави сутрешната си разходка по крайбрежната алея, а след това отива в ателието.

"Цял живот съм искал и съм мечтал да бъда актьор. Винаги съм бил щастлив с това, което правя – в театъра, в киното, в телевизията. Макар че телевизията за мен винаги е била нещо много особено, част от, начин на преживяване. Никога не съм имал намерения или вътрешна необходимост да сменям професията си. Аз и сега не съм я сменил, скоро време художник няма да се нарека. Не живея с илюзии, че ще стана съвременният Пикасо, аз съм на 59 години. Дори и сега смятам, че продължавам да рисувам театрални картини", разказва Васил Василев.

"Първо тук ни харесва и второто, което всъщност е първата причина е, че сме тук е заради малкия, за да може да получи добро образование в спокойна среда. Учудвам се, че на мен наистина актьорството не ми липсва – нито театър, нито кино, нито телевизия. Явно това себеизразяване с образи през платната запълва тази дупка, която би се отворила, ако правя нещо друго", допълва той.

В момента те се издържат на 70% от неговите картини, като съпругата му Ани му помага ежедневно.

"Трудно е, но се оправяме. Хората, Слава богу, харесват картините и дори в криза си позволяват да ги купуват. Има варианти, но с Ани трябва да бъдем гъвкави от гледна точка на рисуването като бизнес. Ако не е Ани, аз няма да мога да рисувам по толкова много", заключи Зуека.