Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Д-р Неделя Щонова реши да сподели, че е стартирала нов проект, с който да помага на хората. Ето и подробностите от самата нея:

"Днес снимахме първия епизод от проект, който измислих с голямо вълнение - “Лекар у дома".

Отидох в един напълно непознат дом и се срещнах с непозната жена:

- Защо ни писахте? Защо искате да участвате? За какво мечтаете? В какво вярвате? - попитах.

И тя каза:

- Отивам на лекар ... и получавам рецепта. Само една рецепта, някакви лекарства, някаква апатия и пълно безразличие към мен, като човек. Не искам това. Искам лекар у дома. Искам внимание и милеене. Имам проблеми с опорно-двигателния апарат, с гръбнака, имам тежка остеопороза, макулна дегенерация и възпаление на червата. И преди да говорим за рисковите фактори и стандартната, конвенционална медицина ... нека кажа, какво мисля за болестите.

Нас ни разболяват липсите. Разболява ни липсата на обич, разболява ни нереализираният творчески потенциал, разболява ни най-вече Предателството, което вършим спрямо себе си - раждаме се ... и в нас е вложено толкова много, а ние живеем като използваме и обследваме толкова много малко от онова, което ни е дадено. Трябва да бъдем Ваятели. Това е любимата ми дума.

И зная, че Вие ще ме разберете и затова ще Ви кажа стих ... за оскъдицата, от любов, в която живеем.

И взе, че ми го каза този стих.

Говорихме, преглеждахме се, играхме гимнастика, изградихме терапевтично-стратегически план за действие.

За финал Маргарита ми подари пакет бисквити:

- Полезни са, диетични, богати на фибри!

Тръгнах си. Отворих пакета.

Изядох пет бисквити.

Опитвах да стабилизирам съзнанието си.

Сякаш ... не бях подготвена за толкова дълбок, преобразяващ и разтърсващ разговор … и изобщо за такъв старт на проекта ни.

Излизам от дома на Маргарита, мисля си за нея и виждам, как към мен, от една детска площадка тича дете, с усмивка до ушите:

- Вие сте Неделя, нали?! От “Денсинг старс"?! Винаги Ви гледах. Въртяхте се във въздуха като перка на самолет, правихте шпагати и танцувахте много хубаво. Аз тренирах гимнастика ... и можех да си вдигна крака ееей до тук ... - и показа ... - но после спрях, обаче като Ви гледах .. пак ... съм се запалила ... може ли да се снимаме ... ??

Вълшебно е.

Да отвориш очи и да видиш свят, който си сътворил.

И за който свят ти си напълно отговорен.

И все повече мисля, че лошите неща и диагнози ... не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото ... май е да да бъдеш обезсърчен, апатичен, безлюбовен и да живееш в горчивината на осъзнаването, как си Предал потенциала, твореца и съвършенството, с което идваме в този свят.

А ние като се родим ... Бог е вложил в нас толкова много. Щедростта на небето е необятна.

И е наистина Болезнено и е наистина Болестотворно … човек да не се развива.

Естествено, че съвършенство няма. Но човек може да влага своята енергия и идеали ... като всеки ден върви по ***Пътя на това непостижимо съвършенството.

И само тази дързост носи в себе си абсолютен потенциал за изцеление и хармония.

И да, много полезно е да говорим конкретно за конвенционалните рискови фактори, цитокинова буря и изследване на фекален калпротектин, като неинвазивен маркер за мониторинг на чревното възпаление.

Но ако наоколо е оскъдица ... от милеене, любов, съзидание ...

... става зле ...!

Това е най-красивата и здравословна реалност - Любовта и Тайната на Сътворението.

И ти можеш да я създаваш в себе си.

Ако ще и наоколо да е мрак.

Човек поверява живота си на това, в което вярва.

И е хубаво да има съкровища, които ... молците не ги ядат".