Разговорите между Гордана Силянвска-Давкова и Румен Радев са на най-високо ниво, независимо дали са официални или не. Контакти на подобно равнище са позитив за развитието на двустранните отношения. България е заинтересована тези развития да са позитивни и да се развива сътрудничество. Изострянето на отношенията между София и Скопие е по-скоро в интерес на македонизма и обслужва политиката на сегашните власти в Скопие, разпалва антибългарски настроения в Република Северна Македония (РСМ). И от тази гледна точка е в интерес на България тези отношения да се нормализират. Това коментира за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" дипломатът Любомир Кючуков.

"Не очаквам нещо спектакуларно или това, което бихме нарекли пробив, но самото посещение като факт вече в позитив", обърна внимание той по повод посещението на президента на РСМ в България. Той дабави, че един епизод в международните отношения не може да донесе промяна в двустранни или многостранни отношения, ако след него не следват пореди от събития, които да уплътнят и да дадат съдържание на тези отношения.

Според него коментарът на Румен Радев през деня: “Северна Македония да успокои страстите. Правителството им да напусне предизборната реторика" е актуален, доколкото цялата предизборна борба на управляващото правителство на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие премина на антибългарска основа. "Тази реторика и политика продължава и в момента, което основно пречи на РСМ по пътя й към Брюксел, към ЕС и членството в него. Премиерът на РСМ Християн Мицкоски наскоро постави условия към България и искаше предоговаряне на френското споразумение. Това е продължение на тази политическа линия, която следваше и досега неговата партия и която води до задънен край. Преговорите за членство на РСМ не са пространен проблем между България и Северна Македония. Република Северна Македония е страната, заинтересована да започне преговори и за целта трябва да изпълни вече поетите ангажименти в това споразумение. Това е преговорна рамка, договорена между Брюксел и Скопие. Там изрично фигурира предварителното условие за промяна на Конституцията на РСМ и включването на българите като част от народ. България е готова да води разговори за развитие на двустранните отношения, но България не може да води преговори за промяна на преговорната рамка между ЕС и Република Северна Македония",  подчерта Любомир Кючуков.

Договорките между двамата президенти са част от държавния диалог на най-високо равнище. Такива разговори отразяват позициите на двете държави по развитие на двустранните отношения, и по основни международни въпроси. От това зависи крайно много атмосферата, импулса, динамиката, дали ще има срещи, развитие на сътрудничеството, в какви сфери. Подобни срещи са изключително важни. Самото посещение като факт вече е позитив. Един епизод в международните отношения не може да донесе промяна в двустранни или многостранни отношения, ако след него не следват поредица от събития, които да дадат съдържание на тези отношения. Пробив, нещо абсолютно неочаквано не може да се очаква. Но фактът, че започва диалог на това ниво с нашата съседка е позитивен",  отбеляза Любомир Кючуков.

"В преговорите за ЕС партньори са Европейската комисия и правителството на Република Северна Македония, там нещата са пределно ясни. Там не става дума за отстъпки и компромиси, защото те са фиксирани със съгласие на двете преговарящи страни. А по отношение на двустранните отношения извън членството в Европейския съюз България и РСМ  трябва да търсят възможности за тяхното развитие, както икономическо, така и културно, това, което виждаме в момента. Големият проблем в последните години между двете държави е общуването между хората. Никой не е заинтересован от издигането на бариери в общуването на хората от двете страни на границата. Решението на двустранните проблеми се свежда до това, всеки българин да се чувства у дома си в Скопие, и в Охрид. И всеки гражданин на Северна Македония да се чувства у дома си и в Благоевград, и в София. Всичко това, което говорим е необходимост за развитие на двустранните отношения, но то не е политика на сегашните управляващи в Скопие. Отношението към Комисията по история е пример за това. Всяка държава има право да определя своите представители. Но постигнатото вече съгласи в рамките на Комисията се определя като предателство и на бившите членове от северномакедонска страна се обещава съдебно преследване, както направи премиерът Мицкоски. Трудно може да се очаква позитивен резултат от работата на Комисията за напред. Историята се поставя в зависимост от политиката. По принцип беше сбъркан подходът на работата на тази Комисия. Тя тръгна да прави инвентаризация на политически събития и личности на принципа - наш цар, ваш цар. Важно в работата на тази Комисия и в интерес на България беше тя да се опита да дефинира понятието “обща история", което е залегнало в договора за добросъседство между двете страни. Това понятие като съдържание, като периоди определя мястото на конкретните събития и личности в тази “обща история", обясни Любомир Кючуков.

По думите му Северна Македония не може да се откаже от европейския си път: "Обществото в държавата е проевропейско настроено. Второ, това би създало много сериозни проблеми на етническа основа. Трето, това би поставило държавата в неизгодна ситуация спрямо другите страни от региона, и би могло да дестабилизира региона. Всичко това прави невъзможно или трудно да се допусне, че официално правителството на РСМ ще се откаже от амбициите си за членство в ЕС, още повече, че страната е член и на НАТО. Друг е въпросът, че по вътрешно-политически съображения и поетите ангажименти пред обществото, сега когато се сблъсква с невъзможността да изпълни тези ангажименти правителството на РСМ не може да вземе този политически завой. При встъпването във власт и на президента и новото правителство, този проблем изникна и по отношение спазването на договорите с Гърция".

Кючуков подчерта, че ако не иска РСМ да бъде разделена от Албания и това да създаде допълнително вътрешно напрежение, тя ще трябва да върви към изпълнение на ангажиментите, тоест,  промяна на Конституцията. "Това, което се говори в Скопие за отлагане промяната на Конституцията, тоест българите да се включат в нея след като страната бъде приета в ЕС. Това практически е невъзможно, защото не съществува възможност за отложено покриване на критерии за начало на преговорите", заключи Любомир Кючуков.