Роман Полански е един от най-важните майстори в света на киното на чистия психологически ужас, един от най-умелите художници на тревожните човешки състояния, на сексуалната тревога – също. Това каза журналистът Владислав Апостолов в предаването "Сториборд" на радио "Фокус".

По много качествен начин Полански успява да постави въпроса за човешката идентичност и нейната неустойчивост и фрагментираност, допълни журналистът. "Той е сериозен филмов психолог, който по интересен начин борави с нещо, което се смята за територия на второкласното кино, с паранормалното, с демоничното, с това, което е отвъд законите на физиката и биологията", коментира Апостолов. Заглавието, което обединява тези елементи и има най-силен културен отпечатък, според него е "Бебето на Розмари" от края на 60-те години. "Той обединява темата за неустойчивата човешка идентичност, за този неизследван дотогава в киното майчински страх от раждането и паранормалната тема за езотеричното, за Дявола, за екзистенциалното", разказа журналистът.

"Наемателят" е друг шедьовър, експлоатиращ темите за идентичността, за страха, за злото и за предметното. Първият филм от тази тематична трилогия за старите апартаменти като пространства на духове и демони е "Отвращение" с Катрин Деньов. "Смятам, че той дори още повече се доближава до сюрреалистичната, екзистенциална, дори на моменти много тревожна естетика на Ингмар Бергман", допълни водещият Благой Д. Иванов. Едно от събитията, които бележат граничната епоха и символично слагат край на хипи движението, са убийствата на Чарлз Менсън. През 1969 г. жертва на неговите последователи стават и съпругата на Полански – Шарън Тейт, и нероденото им дете. Пряко отражение на трагедиите в живота на Полански са филмите "Китайски квартал" и "Макбет". "Децата на цветята" се оказаха "Децата на царевицата". Факт е, че Полански и преди това е мрачен, екзистенциален, песимистичен. В "Китайският квартал" той вече не борави с хорър елементи, но взима естетиката на ноар киното от 40-те и 50-те години", каза Владислав Апостолов.

Полански напуска САЩ малко след като избухва скандалът със сексуално посегателство над 13-годишно момиче. "През 2002 г. "Пианистът" печели голямата награда в Кан, а след това и "Оскар" и Полански получава бурни аплодисменти от много хора, които впоследствие започват да мятат яйца по него, когато наративът вече е различен. През епохата на #MeToo той беше преоценен, неговото творчество - също", коментира Иванов.

Самият Полански е актьор в много от филмите си. Той е млад, травмиран, може би се усеща като жертва на епохите, отбеляза Апостолов. "Той е доста нагъл в първите от изказванията си, които на едно ниво предизвикват вторичен гняв след постъпката му. Съгласни сме, че това, което той е направил, е ужасно. Ако тогава беше арестуван и вкаран в затвора и не беше направил филмите, които след това е направил, аз нямам никакъв проблем с това. В същото време обаче си признавам, че съм човек, който няма проблем да гледа неговите филми. Филмите, които е направил след престъплението си, са филми, които бих гледал, съзнавайки, че той е извършил това престъпление, и приемайки, че ако беше арестуван и вкаран в затвора, аз в никакъв случай не бих съжалявал за това", заяви Апостолов.