Кимиа Ализаде: В Париж отидох за златото

В Париж отидох, за да взема златото. Тренирах по начин, по който да спечеля титла. Всеки ден се будех с тази мисъл. Но съм много доволна от медала, защото за него победих водачката в световната ранглиста. Това заяви иранката с български паспорт Кимиа Ализаде, която донесе първия в историята на българското таекуондо медал от Олимпийски игри при прибирането си в София.

"За мен е удоволствие да се върна с олимпийски медал за България – заяви Ализаде. - Зад този медал стоят много тренировки и контузии, така че съм щастлива, че всичките жертви се отплатиха по някакъв начин".

За състезателката това е втори медал от Олимпиада. Тя спечели бронз от  Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, когато все още се състезаваше за Иран.

"Бях шокирана от загубата в последната секунда на първия мач – обясния Кимиа. - Направих грешка, но трябваше физически и психически да се настроя да дам отново най-доброто. Да играя срещу иранка не бе лесно. Но това е спорт - един път печелиш, един път губиш. Приех го просто като спортно състезание и съм доволна, че успях да направя най-доброто за България. Не завърши както очаквах, защото исках златото, но в спортът се случва така. Все пак съм горда с медала. Тя ми е приятелка, но трябваше да се боря за треньора, за федерацията ми и за българите. Медалът е отборна работа, не само плод на моите усилия".

Ализаде разкри, че представители на федерацията и треньорския щаб на Иран не са правили опити да говорят с нея.

"Никой от Иран не е говорил с мен, а и не съм се чудила защо – посочи състезателката. - Просто се фокусирах върху мачовете. От предишния ми медал в Рио минаха осем години, през които преживях много контузии. Просто се опитвах да се завърна на Олимпийските игри по най-добрия начин. Беше много труден процес. На Игрите в Токио точно бях напуснала Иран, бях в отбора на бежанците и не бях напълно фокусирана. Сега можех да се насладя повече и да спечеля медала за България. За мен е чест, че нося първия медал за България в този спорт. Знам колко много деца ме гледат и е отговорност да бъда пример за тях. Чест и отговорност е да съм най-добрата за тях. Дано съм успяла да ги накарам да вярват в себе си.

Аз съм дете на Иран и това си остава. Но сега съм тук в България и пращам много любов на семейството ми и феновете в Иран. Аз ги обичам и искам да им благодаря за подкрепата. Благодаря и на българите за подкрепата, не очаквах да е толкова голяма. На български все още мога да кажа само: “здравейте, аз съм Кимиа". Нямах време с подготовката за Олимпийските игри да науча повече български и да постоя повече тук, но сега може би ще имам".