Повечето хора гледат много повърхностно на влечугите и въобще не познават реално какви животни представляват те. Битуват предразсъдъци, повечето от които не са верни. Съвсем малко им трябва на хората, за да разберат колко интересни могат да бъдат влечугите. Това каза в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов херпетологът от Института по биоразнообразие към БАН д-р Емилия Вачева.

"Ако търсим опасност, винаги може да намерим. Всъщност повечето влечуги са абсолютно безобидни за хората, да не говорим, че дори тези, които са отровни и потенциално опасни, също при среща с човек бягат много преди хората въобще да разберат за тях".

Според нея човек винаги може да се разходи в големите паркове и да се наслади на изобилие от животни, като дъждовниците, като различни видове змии и гущери. "Българските видове влечуги са защитени и отглеждане в изкуствена среда не се толерира много, да не кажа, че е забранено. Разбира се, че животът му в терариум ще е доста по-лек, защото не го грозят хищници и заплахи, но пък от друга страна така му отнемеш възможността да остави своите гени в популацията", обясни тя.

По думите й голяма част от влечугите в масовото филмово изкуство се представят твърде абсурдно, в което няма нищо лошо, когато това служи за целите на самата история. "Влечугите дават възможност за едно голямо развихряне да се представят колкото се може по-ужасяващи и страшни, но това не прави в никакъв случай добра услуга реално на влечугите", каза тя.

Във филма "Анаконда" (Anaconda) е силно хиперболизиран начинът, по който влечугото може да действа спрямо хората. "Реално такива филми се базират на абсурдни качества, каквито тези животни не притежават. Няма как едно животно, като анакондата, да преследва човек. Повечето змии са хищници, които дебнат от засада: те стоят на едно място неподвижно и мога да стоят така с часове, с дни дори, и чакат нещо да приближи обсега на техния захват. Така че анаконда, която преследва каквото и да било, е невъзможна". В "Змии в самолета" (Snakes on a Plane) животните също са представени нереалистично: "Змиите в непозната среда търсят да избягат, ако не могат да си намерят най-подходящото място, в което да бъдат в безопасност", обясни херпетологът.

Според нея влечугите като алигатори и крокодили много трудно биха оцелели в неблагоприятна среда, каквато е канализацията, още повече да надвишат максималния възможен размер за този вид влечуги, както това е представено във филма от 1980 г. "Алигатор" (Alligator). Същото важи и за силно хиперболизирания агресивен крокодил, който напада дори мечки в "Спокойното езеро“ (Lake Placid). Д-р Емилия Вачева категорично отхвърли и възможността влечуго да се повлияе от радиационни излъчвания на генно ниво и да се превърне в чудовище, каквато е фабулата в "Годзила" (Godzilla) на Роланд Емерих. "Годзила е невъзможна да се случи, този сюжет е нереалистичен", подчерта тя.