Сериалите дават възможност на създателите им да разгърнат и разкажат една история в цялата й пълнота и блясък. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" кинокритикът Зорница “Зузи" Аспарухова.

Продукцията на Netflix "Baby Reindeer“ се състои само от 6 епизода, но наситени със страшни и доста притеснителни емоции. Това е биографичната драма на един сценарист, продуцент, режисьор главен актьор: Ричард Гад, който се превъплъщава в собствената си измислена версия – в главния си герой Дони Дън. Сериалът е шокиращ и е с огромна популярност в социалните мрежи.

"Сериалът проследява живота на млад човек, който преживява доста мрачни моменти в търсене на любовта. Преминава през наркотици, безразборни сексуални контакти, сблъсък с обсесията на една налудничава жена. Когато го гледаш, си казваш: това е истинският живот, живият живот,“ сподели кинокритикът и обясни, че изводът от сериала е, че коренът на всяко зло винаги е нещо, случило се в тийнейджърската ни възраст, и че човек е отговорен за изборите, които прави. 

"Новият сериал "Рипли“ (Ripley) е великолепен разказ, базиран на книгите на Патриша Хайсмит. Версията на актьора Андрю Скот и подходът му към изграждането на образа на Томас Рипли е далеч по-достоверна спрямо творчеството на Хайсмит,“ категорична е Зузи Аспарухова. Сериалът разказва за морално деградиралия и нарцистичен Томас Рипли, който от бедно, но умно момче със социопатия се превръща в част от елита на обществото. Целият сериал е решен в черно-бялата гама, което може би насочва и към тъмната страна на човешката природа, смята тя.

"Хубавото на сериала и изобщо подходът на режисьора и сценарист Стивън Зейлиън към образа на Рипли е, че той успява да разгърне персонажа. Режисьорът разказва много и най-различни истории, които не са поредни в поредицата книги, но въпреки това е успял да ги обедини в плавно и единно цяло. В сериала няма императивен тон, няма правилно и грешно, всеки може да прецени за себе си дали Томас Рипли му е симпатичен и дали постъпва правилно,“ обясни тя.

Водещият Благой Д. Иванов добави, че едни от най-качествените филми в последните години са адаптации по книги, като даде пример със сериала "Шогун“, екранизация на едноименния роман на Джеймс Клавел. "В него може да се каже, че се усеща литературата в цялостната постановка на продукцията.“

Според кинокритика едно от чувствата, които човек задължително трябва да притежава, е чувството за мярка. Зорница Аспарухова смята, че продълженията на много добри сериали невинаги са добра идея, защото по този начин историята се размива и загубва смисъла си "Свършването на нещо е важно така, както е важно и началото му.“ За нея "Шогун“ е една изключително добра адаптация на изключително популярен роман, което е голямо постижение, и създаването на продължение на логически завършената вече история е безсмислено. Според нея 8-ия сезон на "Игра на тронове“ е добър пример за лошо продължение на сериал.

Вторият сезон на научнофантастичния сериал "Трите тела“ (3 Body Problem), базиран на трилогията на китайския писател Лиу Цъсин, според Зорница Аспарухова също е изключително интересен и заслужава да се гледа. "Бавният подход е важен в тази история, защото дава възможност на историята да се разгърне.“