Пет години от онзи бързо изпълнен корнер на "Анфийлд"

Едва ли има фен на Ливърпул, който да не помни къде е бил по време на мача и какво е правил на датата 7.05.2019 г. Кой е този мач и какво ѝ е толкова специалното на тази дата? Точно преди 5 години Ливърпул направи немислимото за други големи колоси и това, което е в самата емблема на клуба - да се надигне от пепелта като митичен феникс и да направи и невъзможното.

А само 6 дни по-рано всичко изглеждаше повече от приключило. Барселона бе спечелила първия мач от полуфиналния сблъсък между двата тима в Шампионска лига. Меси, Суарес, Коутиньо и компания сложиха незаслужена тройка на мърсисайдци на "Камп Ноу". Играчите на Юрген Клоп изтърваха куп положения и вместо да спечелят или поне да си тръгнат с равенство, те трябваше да си летят за Острова с три гола пасив. Можеха и да са 4, но пропускът на Осман Дембеле в самия край бе чутовен. В крайна сметка той се оказа може би и решаващ, имайки предвид случилото се на реванша.

В периода между двата мача Ливърпул, който беше миналогодишен финалист за най-ценния международен клубен трофей, получи няколко тежки удара. Бъдещата легенда на клуба Мохамед Салах се контузи в мач срещу Нюкасъл, Роберто Фирмино също бе аут от няколко дни. Навръх Гергьовден големият противник във Висшата лига Манчестър Сити спечели с изключително голяма доза късмет двубоя си срещу Лестър и взе съдбата на титлата в свои ръце. Кошмарното начало на най-хубавия месец в годината изглеждаше ще намери своя апогей в реванша на "Анфийлд".

От друга страна Ернесто Валверде пристигна в града на Бийтълс с всичко най-добро на разположение. Сцената за протоколния реванш бе готова. Никой не вярваше, че Ливърпул без Салах и Фирмино може да отбележи 4 безответни гола на Барселона с Меси, Суарес, Ракитич, Бускетс, Алба. Ако ви казва противното, най-вероятно лъже.

И така дойде 7-ми май. Феновете бяхме в минорно настроение, имайки предвид всичко, което се беше случило през последните 72 часа.

Ливърпул нямаше какво да губи, но това, което трябваше да се спечели, бе по-високо и от Еверест. Само седем минути бяха нужни на привържениците на Ливърпул, за да повярват в чудото. Любимецът на публиката Дивок Ориги откри резултата след известна доза късмет при една добавка. "Анфийлд" и хиляди барове по света изригнаха, но това бе всичко за първото полувреме. Съдбата беше оставила най-доброто за втората част.

Така както Рафаел Бенитес направи гениална смяна на полувремето с Милан през 2005 г., така и Юрген Клоп промени хода на събитията. Германският специалист пусна в игра дефанзивния халф Джорджиньо Вайналдум за сметка на Андрю Робъртсън. Националът на Нидерландия се нуждаеше само от 10 минути, за да вкара две попадения във вратата на Тер Стеген. Резултатът беше 3:0 след 56 минути игра, а атмосферата на "Анфийлд" бе тотално извън контрол. И мърсисайдци, и каталунци търсеха гол, който да сложи край на червения подем или да забие последния пирон в ковчега на синьо-червените.

Футболните богове бяха избрали най-странния и болезнен начин за четвъртия гол в мача. 12 минути преди края на редовното време, домакините получиха право да изпълняват корнер. 20-годишният десен бек на Ливърпул - Трент Александър-Арнолд проби отдясно, но опитът му за центриране бе блокиран от Серхи Роберто.

Младият футболист показа остър ум и с един бърз поглед видя възможност да се вклини завинаги в пребогата история на клуба. Трент изпълни неочаквано бързо ъгловият удар, а отбраната на Барса се размотаваше и дори не усети откъде им дойде. Пасът на Арнолд стигна своя адресат Дивок Ориги, а №27 насочи кълбото към горния десен ъгъл на вратата на испанците. При това неспасяемо, макар контактът с кълбото да не беше най-добрия. Тотална диващина и лудост. Само преди 80 минути Ливърпул беше обречен, а сега беше на 10 минути от най-шантавото класиране на финал в историята на ШЛ и европейските клубни турнири. Помня ясно, че през целия ден се опитвах отчаяно да избягам от мисълта за реванша. Нито ми беше до него, нито пък бях сигурен дали изобщо ми се гледа. Ходих да тренирам, четох книжки, сготвих си обяд, но на заден фон в главата ми се чуваха само и единствено песни на "червените". В крайна сметка изпълних дълга си да не предавам отбора в добро и в лошо и заедно с няколко приятелчета, се настанихме в един тих ирландски пъб в центъра на София. За 90 минути нищо нямаше значение. Ливърпул отново опровергаваше всякаква логика, последователност и статистика във футбола.

Мърсисайдци отстраниха Барса с общ резултат 4:3 и въпреки че имаше финал за печелене, едва ли имаше съмнения, че този път купата ще бъде червена!