20:10 / 03.05.2024
1938 "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!
Някои твърдят, че в спорта, а и в живота, не съществува късмет. Не вярват в съдбата, във всевишното или в подредбата на планетите. За тях всичко е въпрос на здрав труд, работна етика и подготовка. И може би са прави. Казват, че с късмет може да спечелиш един-два мача, да вземеш един-два изпита, но няма как да спечелиш титлата или да 'изкласиш' семестъра.
Аз съм на точно противоположното мнение. Да, без подготовка и без положен труд няма как да се надяваш на каквото и да е. Но аз вярвам, че с труд и лишения може да спечелиш един-два мача, може и да изкараш някоя друга 3-ка или 4-ка, но без нужната доза шанс няма как да стигнеш до върха.
03.05.2011 г. Точно преди 13 години на днешната дата едно момче от Чикаго, Илинойс, промени историята на най-комерсиалното баскетболно първенство в света. На днешната дата гардът на Чикаго Булс - Дерик Роуз, стана най-младият MVP в цялата история на Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада. "Розата" вдигна най-ценния индивидуален трофей в НБА на 22 години и 7 месеца. Две години след като бе спечелил приза за Най-добър новобранец в Лигата. Сезон 2010-2011 г. не трябваше да минава под знака на "Пух". Покойният Коби Брайънт тамън бе спечелил титла номер 5 и гонеше Джордан. Леброн Джеймс пък бе сменил клубната принадлежност през лятото на 2010 г. и взе таланта си на юг към Маями. А всичко започна именно през онова лято на 2010-та. В съседна на нас Турция. Там се провеждаше 16-ото световно първенство по баскетбол. Щатите се бяха изложили на последния Мондиал в Япония през 2006 г., но две години по-късно си бяха върнали олимпийския трон в Пекин. Балансът във вселената бе възстановен и сега САЩ трябваше да затвърди доминацията си и на Световното. В отбора на Майк Кшижевски нямаше нито един златен олимпиец. Това бе "Б" отборът. В него личаха имената на бъдещи звезди като Кевин Дюрант, Ръсел Уестбрук, Стефън Къри, Кевин Лъв. Ветераните на отбора бяха Чонси Билъпс и Ламар Одом. В състава бе и Роуз, но едва ли някой предполагаше какво ще се случи в Турция. Дерик бе титуляр във всичките 9 срещи на американците. Той не беше водещ реализатор, нито беше с най-добър процент успешна стрелба. Борбите и стрелбата от наказателната линия също не бяха основната му движеща сила. Роуз водеше своя отбор в най-важната статистика - асистенциите.
Във финала срещу Турция на 12.09.2010 г., "Розата" се отчете с 8 точки, 1 борба и 6 завършващи паса. САЩ отново бяха световни шампиони. Шест седмици по-късно стартира и редовният сезон в НБА, а това което предстоеше да се случи... и в Холивуд не могат да го измислят. Всички погледи бяха приковани към двете крайбрежия - Лос Анджелис и Маями. Но истината беше във "Ветровития град" - Чикаго. Там, където през '90-те години на миналия век се роди най-великият отбор в историята на играта. В същия този "Юнайтед Сентър", където Майкъл Джордан спечели 6 титли и 6 MVP награди за Финалите. Оттогава Чикаго беше не просто в застой, а в регрес. В 12-те сезона след края на ерата Фил Джаксън, "Биковете" бяха стигнали до плейофите едва 5 пъти (и само три пъти преди идването на Дерик Роуз). Но сезон 2010-2011 промени всичко. Роуз изведе Булс до първото място на Изток. Дерик взривяваше Лигата с всеки мач. Играта му бе невиждана. Висок едва 191 см, Роуз забиваше през крила и центрове без капка страх. Точно както Алън Айвърсън не се притесняваше от двуметровите гиганти в подкошието, така и Роуз доминираше всички и всякакви противници. Атлетизъм, IQ, харизма и най-вече смирение. Той носеше отбора на гърба си, но знаеше отлично, че всеки от тях изпълнява по чудесен начин своята роля и затова резултатите бяха налице. Династията Сан Антонио спечели 61 мача. Звездното трио на Маями спечели 58 мача. "Езерняците" спечелиха 57 мача. Младоците от Оклахома Сити Тъндър с три бъдещи "MVP"-та в състава си спечелиха 55 срещи. Чикаго Булс с Дерик Роуз отвя всички тези мега таланти и супер звезди с 62 победи в редовния сезон. За последно толкова победи на своята сметка Чикаго имаше през 1997-1998, когато "Ем Джей" спечели последния си пръстен. И ако в началото на кампанията всички предвиждаха трета поредна награда MVP за Леброн Джеймс, то в края на сезона 113 от 120 вота отидоха за Дерик Роуз. Новият Най-полезен играч. На няколко километра от родното си място, Роуз се превърна в най-любимия играч на Чикаго. Айзея Томас е синоним на Детройт Пистънс. Дуейн Уейд се печеше в слънчева Флорида, а Майкъл Джордан не беше родом от Чикаго. Всичко, абсолютно всичко се бе подредило за Дерик Роуз. "Пух" завърши редовният сезон със смразяващи показатели за играч с неговия ръст и опит - 81 мача като титуляр, 25 точки, 7.7 асистенции, 37.4 минути на корта, 0.445% успешна стрелба от игрището. Баскетболът никога не бе виждал играч като този. Гъвкав, скачащ до тавана, бърз, педантичен към играта и себе си. Тържествената смяна на караула беше налице. "Д-Роуз" се превърна в лицето на Лигата за няколко месеца.
"Розата" постигна всичко това с много труд, пот, упоритост и здрави и нечовешки тренировки. Но за всеобщо съжаление, липсваше най-важната съставка за безгранично величие - шансът! Сезон 2011-2012 беше скъсен заради закъснялото подписване на новия колективен трудов договор между играчите и собствениците. Вместо обичайните 82, кампанията продължи 66 мача. Роуз взе участие в 39 срещи заради различни травми, започвайки всяка една от тях като титуляр. Въпреки всичко, Чикаго отново бе най-добрият отбор на Изток с 50 победи. Единствено Спърс на Грег Попович успяха на направят "халф-сенчъри брейк". Чикаго влезе в плейофите с мисия. През миналата година те стигнаха до Финалите на Изток, но бяха победени от Маями Хийт в 5 мача. Сега към отбора бяха добавени Карлос Бузър и новобранецът Джими Бътлър. Този път нещата трябваше да се случат. Уви... баскетболните Богове решиха да си направят най-неуместната шега в цялата история на играта. Чикаго се изправи срещу Филаделфия в първия кръг на плейофите. Булс водеха с 12 точки при 86 секунди до края на мач №1 в своята арена. Дерик отново водеше своите към сигурна победа. Когато всичко се сгромоляса. Гардът на Булс беше на една асистенция и една борба от "трипъл-дабъл", когато при поредният пробив през центъра, Роуз се приземи накриво и скъса кръстни връзки на лявото си коляно. Един от онези моменти, за които помните къде сте били, когато се е случил... Въпросът защо Тим Тибъдо остави Роуз толкова късно в срещата при решен двубой и до ден днешен не дава покой на цял един град. Да, първи мач от серията. Искаш да стъпиш на врата на противника, колкото и безпомощен да е той. Или пък Роуз е искал този "трипъл-дабъл". Булс спечелиха първият мач, но загубиха серията. Но това бе най-нищожното поражение от цялата ситуация. Роуз пропусна целия следващ сезон, а когато се завърна получи нова отвратителна контузия в дясното си коляно. "Розата" увехна, преди да е разцъфтяла в пълния си блясък. Чикаго загуби своя син, Булс загубиха сигурна титла или две, а играта загуби феномен.
13 години по-късно Дерик Роуз все още е част от НБА. Гардът играе в Мемфис. Неговия втори дом. Именно там Роуз прекара колежанските си години, превръщайки се в топ талант. Премина през доста отбори, навсякъде бе приет с любов и разтворени обятия. Победител в живота, който можеше и трябваше да доминира в Лигата така, както никой друг не го бе правил. Днес дебатите с името на Роуз са дали той е най-добрият играч, който никога не е печелил пръстен? Дали Дерик трябва да бъде член на Залата на славата? А за кратък период от историята той изглеждаше обречен да бъде в една стратосфера с Коби, Майкъл, Леброн и Стеф. Каква нелепа шега от страна на съдбата...
