Ваше Превъзходителство, първо бих искала да ви честитя празника Пасех!

Ваше превъзходителство, напрежението в Близкия Изток продължава да ескалира. Страните се обвиняват взаимно за всяко едно действие. На сцената на конфликта с Израел се подреждат Ивицата Газа, Иран, Сирия, Ливан, Йемен... Бих искала да споделите вашето становище по някои актуални въпроси.

Да върнем времето назад, към удара на иранската дипломатическа мисия в Дамаск. Някои медии написаха, че ударът е бил извършен, цитирам – "предполагаемо от Израел". Израел ли извърши удара и ако "да" - беше ли необходимо това действие?

Както може би знаете, Израел не поема отговорност за тази атака. Независимо от това и доста по-съществено, Иран призна, че убитите в Дамаск са висши терористи от силите Кудс, както и от Хизбула и Иранската революционна гвардия, и публично ги възхвали и прослави. Нито един дипломат или гражданин не е пострадал, а тези, които са били таргетирани не се занимаваха точно с дипломация. Една дипломатическа мисия не е предназначена да приема или да дава обежище на тероризма, това противоречи на най-основните принципи на Виенската конвенция. Изправени сме пред продължаващ въоръжен конфликт, в който Израел предприема действия, за да се защити срещу набор от терористични организации, действащи от името на Иран. Иран е основният поддръжник на терора в целия свят.

От тук последва една игра на "шах-мат“ между Иран и Израел с дронове. Ответни удари. Иран насочи над 300 дрона и ракети към ваша територия, после Израел към Иран, но те се направиха, че нищо не се е случило. Какъв е начинът да се регулират отношенията между Израел и Иран?

Иран е втората държава с мюсюлманско мнозинство, която призна Израел за суверенна държава след Турция. Израел и Иран имаха отворени посолства до 1979 г. Тогава имаше директни полети между Техеран и Тел Авив и ние поддържахме топли отношения. Промяната дойде след "Ислямската революция“ на аятоласите, основана на империалистическа, фанатична идеология, която върна страната обратно към Средновековието, идеология, която подтиска и грубо нарушава човешките права на иранския народ, която възнамерява да експортира "революцията“ чрез средствата за тероризъм към Близкия изток и света и се стреми да унищожи – не само риторично, но и с военни средства – Държавата Израел. Иран разработи военна машина около Израел, базирана на прокси организации: Хизбула в Ливан на север, Хамас в Газа на югозапад, шиитските милиции от Ирак и Сирия на изток и хутите в Йемен от юг – всички те са не повече от ирански марионетки. Следвайки тенденциите в Иран и справедливия стремеж на иранския народ към свобода, ние сме оптимисти, че след като ислямският режим падне, отношенията с Иран ще се върнат към традиционните топли връзки между персийския и еврейския народ.

Може ли действието на Иран да се тълкува като предупредителен изстрел за предстояща голяма война?

Без съмнение Иран реши този път да покаже възможностите си. От години Израел предупреждава демократичния свят за заплахата от Иран, но за съжаление не бяха предприети ефективни стъпки. Сега, когато Израел беше атакуван с повече от 170 дрона, 120 балистични ракети и приблизително 30 крилати ракети, виждаме предприети повече действия, като например решението на Европейския съвет да наложи санкции на Иран. Но това не е достатъчно. Иранската революционна гвардия трябва да бъде обявена за терористична организация.

Действията на Иран са не само срещу Израел, те се стремят да дестабилизират и целия свят. Например – търговско-икономическите отношения: 13% от световния морски транспорт минава през протока Баб ел-Мандеб, главният корабен маршрут от Далечния изток към Европа и САЩ. Блокирането на влизането на кораби в Червено море от марионетките на Техеран, хусите, застрашава най-вече единственото пристанище на Йордания - Акаба и работата на Египет в Суецкия канал. Излишно е да казвам, че Иран са напълно безразлични към риска за човешките животи, като например българските моряци, които все още са заложници на споменатото иранско прокси. Следователно конфликтът изобщо не се ограничава до Израел. Израел е само извинение, което има за цел да привлече подкрепата на арабския свят към експанзионистичната политика на Техеран, но противно на това – умерените арабски страни се съгласяват с Израел и заедно виждат Иран като обща заплаха и враг.

Световната общественост заклейми палестинската групировка "Хамас“ и нападението на 7 октомври напълно оправдано. Израел понесе жертви и заложници, но от другата страна настъпи истински "армагедон“. Пропорционален ли беше отговорът на израелската армия на атаката от 7 октомври?

Това е важен въпрос, но преди да отговоря: задавали ли сте някога този въпрос по отношение на друг въоръжен конфликт или съм прав, че за терминът "пропорционалност“ се говори само когато става въпрос за Израел? Поправете ме, ако греша, но не си спомням американски или британски посланици да са били питани за пропорционалността на военните операции на техните армии в Ирак и Сирия срещу ДАЕШ или в Афганистан срещу Ал Кайда, например. Тогава те се биеха с враговете си на 3000 км от собствените си държави, а не на 300 метра от домовете си. Когато този въпрос се повдига срещу израелската военна операция, намерението е да се ограничи правото на Израел на самоотбрана и да се гарантира, че ние се бием с една ръка, вързана отзад на гърба. С други думи – от Израел се изисква да води война, но не и да я спечели. След като изясних това, искам да отговоря изчерпателно на въпроса ви.

Преди години в широк набор от правила държавите регулираха законите за въоръжени конфликти. Идеята не беше да се лиши държава от правото й на самоотбрана, основен принцип, произтичащ от здравия разум и по този начин защитен от международното право, а да се наложат някои правила за прилагането на това право. Едно от тези правила е принципът на "пропорционалност“, който забранява извършването на нападение, когато очакваната случайна загуба на цивилен живот, нараняване на цивилни лица или щети над цивилни обекти биха били прекомерни по отношение на конкретното и пряко военно предимство, което се очаква от нападението. По никакъв начин "пропорционалност“ не означава огледално отмъщение: вие убивате един от нас, така че ние убиваме един от вас.

Легитимните общи цели на израелските военни действия са осигуряване на освобождаването на 133-мата заложници, които все още се държат в Газа противно на всякакво международно хуманитарно право, включително двама заложници от български произход, и премахване на способността на Хамас да атакува Израел и неговите граждани отново. За да постигнат тези цели, Израелските отбранителни сили трябва да успеят да унищожат военните активи на Хамас, насочвайки се към терористите, лишавайки врага от способността и инфраструктурата, чрез която командва и контролира операциите си, неутрализирайки обширната мрежа от подземни тунели, използвани за военни цели, и унищожавайки позиции, които застрашават сухопътни сили на IDF.

Законът за въоръжените конфликти предвижда, че оценката на пропорционалността се основава на преценката на военния командир по време на атаката, а не към задна дата: тестът е ориентиран към поведението или към намерението – не към резултата. По закон цивилните жертви или щетите над цивилни обекти, макар и винаги трагични, сами по себе си не водят до заключение относно пропорционалността на едно военно действие без задълбочена оценка както на очакваните цивилни щети, така и на военното предимство, очаквано по време на атаката. Твърденето на обратното противоречи на международните закони на войната, подкопавайки сериозно правото на държавата на самозащита срещу такава отвратителна, безпрецедентна терористична атака, която бе извършена срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

Израелските отбранителни сили са изправени пред война в градски условия, с която никога в миналото никоя армия не се е сблъсквала. Ние се борим с жестока, неморална терористична организация, която атакува, криейки се зад собственото си население, криейки се в стотици километри военни тунели, оставяйки цивилните изложени на риск над земята. Експертите по градски войни заявяват, че тази война ще бъде изучавана от съвременните армии в бъдеще поради безпрецедентно ниското съотношение между терористи и убити цивилни в сравнение с всяка друга война. Израел прави всичко възможно, за да защити невинните цивилни и стриктно спазва международното и хуманитарното право.

Вашето мнение за жертвите в Ивицата Газа - близо 35 000, от тях 15 000 жени и деца?

Това са непотвърдени числа, базирани на информация, публикувана от терористична организация, която се стреми да обслужва собствените си цели. Наистина е вярно и не се отрича от Израел, че има цивилни жертви, ужасен резултат от наложената ни война. Като демократична държава, ние считаме всяка загуба на невинен живот за трагедия; докато за Хамас те са част от неговата цинична стратегия, стремяща се да окаже международен натиск върху Израел. Това е още една причина да се съмняваме сериозно в статистиката, която се публикува, и която задълбочени анализи обявиха за съмнителна и малко вероятна. Както казах по-рано, Израел е изправен пред уникална война в градски условия и инвестира много усилия за минимизиране на гражданската трагедия, която е неизбежна във всеки въоръжен конфликт. И нека не забравяме: на 6 октомври нямаше война и войната ще спре скоро след като нашите 133-ма заложници бъдат освободени и Хамас свали оръжията си.

Как ще се реши хуманитарната катастрофа, гладът, липсата на вода и нечовешките условия за живот в анклава?

Хуманитарният проблем в Газа е резултат от военния конфликт, който беше наложен на Израел по време на клането от 7 октомври и който ние не търсихме. Израел определи специална отряд на IDF (Агенция за координация на правителствените дейности в териториите, COGAT), която следи отблизо хуманитарната ситуация и нуждите на цивилното население в Газа и координира хуманитарните дейности със съответните международни участници и агенции. Израел улеснява влизането на пратки и допълнителна помощ за Газа от Египет и работи за значително увеличаване на тази помощ. Днес много повече храна и доставки влизат в Газа, отколкото преди войната. Израел прави това, въпреки че Хамас поема голяма част от основните доставки и спира достъпа на своите цивилни до тях, както и създава черени пазар с главозамайващи цени, за да задълбочи контрола си върху цивилното население. В допълнение, IDF, чрез координацията на COGAT, одобри съвместни усилия за новата инициатива Joint Logistics Over the Shore, ръководена от Централното командване на Съединените щати. Инициативата ще създаде подобрена система за разпространение на доставки от кораби до брега, за да увеличи потока на хуманитарна помощ за Газа. Израел не води война срещу народа на Газа, а само срещу Хамас.

Не мислите че израелската десница е виновна повече от всички за тези кървави резултати. Ако беше на управление левицита, династията на Исхак Равин, нямаше ли да бъде по-добре?

Времената на Рабин бяха различни времена. Споразуменията от Осло бяха договорени в началото на 90-те години и подписани през 1994 г., само няколко години след падането на Желязната завеса и в период, който светът очакваше нова ера на мир. Повлиян от тези вълни, Израел искаше да вярва, че сделка с ООП, палестинска терористична организация в даден момент, ще доведе до мир. За съжаление, реалността показа и все още показва, че палестинците не са се отказали от мечтата си да унищожат еврейската държава. През последните 30 години, откакто Рабин и Перес подписаха споразумението от Осло, палестинското общество премина през процес на ислямска радикализация. Без демократични ценности, без демократични институции, без човешки права. Още по-опасна е палестинската образователна система, която става все по-радикализирана от 2015 г. насам и днес възхвалява убийството на евреи и проповядва "джихад“, завръщане в "историческата родина“ и индоктринира малки деца с фалшива история. Напълно и абсолютно не съм съгласен, че израелското дясно крило е по- виновно за тези кървави резултати. Ние все още чакаме вълните на промяна в палестинското общество. За съжаление все още не сме ги видели.

Светът, включително Израел, е имал златни възможности преди две десителетия да реши мирно този конфликт и хората от двете страни да имат друго бъдеще. Защо Израел отказва да изпълнява най-важната резолюция на ООН 242?

Лесно е да се обвинява Израел в този конфликт, но всъщност и както казах по-рано, той се основаваше и все още се основава на палестинското дълго историческо отхвърляне на всякакво решение. Всъщност преди две десетилетия, както споменахте, премиерът Барак беше този, който предложи много щедро предложение. Тогава президентът Клинтън предложи на Ясер Арафат палестинска държава – но палестинският лидер отказа предложението му. Сега щеше да има палестинска държава повече от 23 години, но тя беше отхвърлена от тях, както планът за разделяне на ООН от 1947 г. беше отхвърлен от арабите, както предложенията бяха отхвърлени през 1967 г. от Арабската лига. Това е дългогодишна тенденция на отхвърляне от арабска страна. Покойният израелски външен министър Аба Еван каза веднъж: палестинците никога не пропускаха възможност да пропуснат възможност. Той е прав и до днес.

Израел също предприе много болезнени стъпки за по-нататъшен мир. През 2005 г. Израел изтегли цялото си население, включително погребаните тела, от селищата в Ивицата Газа. Оставихме им цялата инфраструктура, включително модерни оранжерии, които можеха да им осигурят изобилие от прясна храна. Всичко беше разграбено и унищожено от Хамас за няколко седмици.

Целта на палестинците винаги е била една и съща: унищожаването на Държавата Израел. Не изграждане на собствена държава, рамо до рамо в мир с еврейската държава.

Хамас заяви, че са готови да се съгласят на петгодишно примирие с Израел да се разоръжи и да се превърне в политическа партия, ако бъде призната палестинска държава в границите отпреди 1967 г. Ще приме ли Израел такова условие?

Хамас е терористична организация, призната за такава от демократичния свят. Нейната основополагаща харта е геноцидна и призовава за унищожаването на Израел и убийството на всеки евреин по цялата земя. Докато се надяваме, че те са станали по-прагматични и предпочитат да управляват своя народ, вместо да ни избиват, Хамас се подготвяше с години и извърши най-ужасяващото клане, което евреите преживяха след Холокоста, като същевременно използва най-ужасните средства за изтезания, страдания и отвлече стотици цивилни. Напоследък отхвърлят споразумения за прекратяване на огъня и освобождаване на осъдени палестински затворници в замяна на нашите отвлечени, много от които граждани и на други държави, включително България. Хамас трябва да бъде разбит. Те е част от проблема, а не от решението. Те не са легитимен участник и не трябва да се считат за такъв.

Израел се зарече да унищожи Хамас след атаката на 7 откомври, която прерасна във война. Реално ли е това унищожаване? Ако Хамас се превърне в политическа групировка или се трансформира в друга, какво правим тогава?

Както ИД не може да стане легитимна политическа група, така и Хамас, който е палестинският клон на ИД, не може.

Израел би ли допуснал създаване на палестинска държава?

Смятам, че е много рано да се говори за палестинска държава сега. Би било голяма грешка да се даде награда за клането от 7 октомври. Сигурен съм, че когато питате за "Решението за две държави“, както гласи лозунгът, имате предвид, че искате да видите две държави, които живеят в мир една до друга. Но за това се нуждаем от радикална промяна в палестинското мислене. През последните 18 години Газа имаше граници, те имаха пълната способност да управляват собствения си живот и вижте какво получихме в замяна. Това ли е бъдещето, което искаме да дадем на децата си? Това ли имаме предвид, когато говорите за "решението за две държави“?

Как гледате на модела – една обща държава в която да живеят двата народа заедно в мир и разбирателство, по модела на ЮАР. Такъв сценарий възможен ли е?

Както знаете, палестинците имат своя собствена, частна бежанска организация към ООН, която поддържа конфликта – UNRWA. Това е единственият случай в историята, в който бежанец се ражда като такъв, дори няколко поколения преди него да са родени на същото място. Това води до абсурдния резултат, че американският милиардер Мохамед Хадид и двете му дъщери Джиджи и Бела все още се смятат за "палестински бежанци“. Не беше случаят с 850 000 еврейски бежанци, които избягаха от арабските страни, или гръцките бежанци или много, много други. Този привилегирован статус е запазен САМО за палестинците; във всеки друг случай второто поколение вече не се счита за бежанец. Израел е създаден като родина на еврейския народ. Нямаме намерение да го променяме.

Има ли шанс да се реши този дългогодишен конфлик? Ще има ли някога мир на светите земи? Цялата световна общественост пита - не е ли време да престанат майчините сълзи от всички страни?

Напълно и се надявам един ден да имаме партньор за тази визия.