Кой би могъл да се изправи срещу Урсула фон дер Лайен на предстоящите избори за председател на Комисията? Пита европейската редакция на Politico и представя списък на евентуални кандидати, "които се спрягат или като реални алтернативи, или като начин да се окаже натиск върху фон дер Лайен, за да се постигнат отстъпки от нея".

Председателят на Европейската комисия наистина все още е категоричен фаворит за втори мандат начело на изпълнителната власт на ЕС, но тя вече не е сигурна за още пет години.

Това означава, че в града се води нова вълнуваща игра (предимно от политици, дипломати и служители, които критикуват ръководителя на Комисията) за това кой би могъл да получи поста, ако не фон дер Лайен?

В списъка на брюкселската медия не са включени ... водещите кандидати на политическите партии, които се конкурират с фон дер Лайен. Независимо от т.нар. процес на шпиценкандидатите, Европейската народна партия едва ли ще се откаже от председателството на Комисията, ако остане най-голямата политическа сила в Брюксел.

Марио Драги

Защо? 76-годишният Драги ръководеше широка италианска коалиция, докато тя се разпадна през 2022 г., и името му често се споменава, когато се освободят международни ръководни постове. Досега бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка е свързван най-вече с поста председател на Европейския съвет (когато Шарл Мишел напусне).

Драги вече се върна в центъра на политиката на ЕС, като работи по официален план на Брюксел за повишаване на конкурентоспособността на блока, който ще представи непосредствено след изборите за Европейски парламент, когато европейските лидери ще се борят за висшите постове в блока. Освен това той е близък с френския президент Еманюел Макрон.

Защо не? Италианецът няма ясна политическа принадлежност, а е трудно да се разбере защо ЕНП би предала влиятелния пост на председател на Комисията на човек без ясна политическа лоялност, пише Politico.

Роберта Мецола

Защо? Както е посочено по-горе, малко вероятно е ЕНП да се откаже от лидерството в Комисията през следващия мандат. Въпреки това, ако фон дер Лайен не получи необходимата подкрепа, другата водеща кандидатка на ЕНП може да изплува на повърхността.

Като председател на Европейския парламент Мецола успява да остане над политическата сцена - тактика, която преди това ѝ помогна да си осигури сегашния пост. В същото време тя показа лидерство във външната политика и е първият лидер на ЕС, който посети Киев след руската инвазия през февруари 2022 г. Произхождаща от Малта, Мецола може да се окаже печеливша за Южна Европа при разпределянето на висшите постове. В публикация в Instagram от миналата седмица Мецола е видяна да се здрависва с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис и полския министър-председател Доналд Туск - намек, че каквато и да е работата, тя има подкрепа на високи места.

Защо не? Малта е най-малката държава в ЕС както по площ, така и по население. Освен това Мецола няма никакъв управленски опит, дори в родната си страна. Консервативното ѝ отношение към абортите е използвано срещу нея в началото на председателството ѝ на законодателния орган на ЕС.

Кристин Лагард

Защо? Защото е французойка.

Нежеланието на Макрон да подкрепи Фон дер Лайен за висшия пост поставя очевиден въпрос: След пет години германско управление и още по-дълъг период, в който германци или австрийци заемаха ключовия пост на ръководител на екипа на председателя на Комисията, иска ли Макрон французин да ръководи Комисията? Като бивш министър на финансите и настоящ президент на Европейската централна банка Лагард ще отговори на въпроса за опита на висшия ръководен пост, а и има допълнителното предимство, че е жена.

Защо не? Защото е французойка. (Също така: тя не е много харесвана сред собствените си служители.)

Няма индикации, че Лагард би желала да напусне ЕЦБ преди края на осемгодишния си мандат, нито дори че Елисейският дворец сериозно обмисля да предложи името ѝ. Откакто е напуснала МВФ, името на Лагард се появява по време на почти всяко пренареждане на френското правителство като възможен министър.

Клаус Йоханис

Защо? Румънският президент е смятан за твърда ръка и е любимец на европейските лидери, особено на консерваторите. И Макрон, и германският канцлер Олаф Шолц го похвалиха за това, че е запазил страната си в прозападния и проевропейския лагер след нахлуването на Русия в Украйна - което не може да се каже за Унгария, Словакия или България. За разлика от Полша, Румъния също така стриктно спазва правилата на единния пазар на ЕС и не налага едностранно ограничения върху украинското зърно - което затвърждава репутацията на Йоханис като проевропейски отбор.

Мнозина твърдят, че е време източноевропеец да оглави ЕС. Ако това е така, немскоговорящият Йоханис е в добра позиция, тъй като произхожда от същото политическо семейство на ЕНП като фон дер Лайен. Решението на ЕНП да проведе своя изборен конгрес в Букурещ също свидетелства за неговия авторитет сред консервативните лидери на групата.

Тъй като вторият му мандат приключва през декември, Йоханис си търси висша международна работа. Миналия месец той се съгласи да се кандидатира за следващ ръководител на НАТО, но това ще бъде трудна битка предвид широката подкрепа за нидерландския премиер Марк Рюте.

Защо не? Опитът на Йоханис в последния момент да открадне лидерската роля в НАТО от Рюте подразни някои западноевропейски държави.

Андрей Пленкович

Защо? Хърватският министър-председател Андрей Пленкович също е от ЕНП и както и в случая с Йоханис, неговото назначение би отговорило на нарастващите призиви Източна Европа да получи висш пост. Изборът на хърватин за председател на Комисията би бил положителен сигнал и за амбициозните членове на ЕС (Хърватия е най-новото членство в ЕС). Изненадващото изявление на Пленкович, че ще оглави листата с кандидати за евродепутати на управляващата в Хърватия партия ХДС, накара някои да заподозрат, че той иска да изостави вътрешната политика. Опитът му като министър-председател от 2016 г. насам със сигурност му е осигурил авторитет и възможности за контакти с колегите му европейски лидери.

Защо не? Пленкович отхвърли слуховете, че би могъл да замени фон дер Лайен, което, разбира се, може да се разглежда като добра индикация, че той се интересува от работата.

Тиери Бретон

Защо? Той е французин. Миналата година Бретон заяви пред Politico, че е бил кандидат по "план Б" за поста европейски комисар през 2019 г. (той получи поста едва след като първият избор - Силви Гулар - беше отстранен по време на изслушванията в Парламента). Той категорично намекна, че е отворен отново да стане "План Б", ако кандидатурата на фон дер Лайен не се осъществи. Като бивш френски министър на финансите Бретон има опит на висши ръководни длъжности и въпреки че не е от ЕНП, той клони към консервативната партия. Опитът му като бивш главен изпълнителен директор, който върна индустриалната политика в дневния ред на Комисията, му позволява да твърди, че трябва да ръководи изпълнителен орган на ЕС, който ще бъде много по-фокусиран върху конкурентоспособността.

Бретон се превърна и в най-известния критик на фон дер Лайен в брюкселския балон. В скандален туит след номинирането ѝ за водещ кандидат на ЕНП Бретон отбеляза, че ръководителят на Комисията няма точно единодушна подкрепа в ЕНП за втори мандат. Той също така беше част от групата комисари, които критикуваха избора ѝ на Маркус Пипер за пратеник на Комисията по въпросите на Малките и средни предприятия (МСП). И докато високопоставен френски служител заяви пред Politico, че Макрон е бил "бесен" заради туита на фон дер Лайен, други френски служители впоследствие заявиха, че президентът все пак не е бил толкова разтревожен.

Защо не?

Бретон има може би повече врагове, отколкото приятели във висшите кръгове на ЕС, включително в Комисията и сред много държави от ЕС, като мнозина поставят под въпрос постиженията му. Дръзкото му самоизтъкване и репутацията му на човек, който говори, преди да изпълни задачите си, подразниха колегите му от Комисията - най-вече на европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, но също и много от служителите, с които той е трябвало да работи.

В една злобна (и анонимна!) статия, публикувана във френския вестник Atlantico, Бретон е описан като "най-лошия френски комисар от 30 години насам", което подсказва, че той има съперници, решени да го компрометират. Освен това той не е член на ЕНП, а споровете около работата му като ръководител на френската технологична компания Atos се разглеждат като сериозен проблем за евентуалното му утвърждаване от Европейския парламент.

Изненада

Защо? Продължителните пазарлъци между политическите формации за висшите европейски постове след изборите за Европейски парламент винаги са пълни с изненади. През 2019 г. никой не би заложил на това, че фон дер Лайен ще стане председател на Комисията, Брюксел може да бъде изненадан от кандидат, за когото никога не е чувал или срещал.

Защо не? Нямаме представа кой може да е той (иначе нямаше да е изненада).