В моите кадри има изключително много театралност. Обичам да хващам по няколко персонажа, по няколко случки едновременно. Това каза фотографът, публицист и пътешественик Иван Шишиев в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Иванов. Той е и създател на фотографския проект и книжна поредица "Етюд-и-те на София“.

Първият му сблъсък с фотографията е в Рим, където прекарва доста време, снимайки брат си, който е стипендиант там. Следва 10-годишна пауза. По време на окупацията на Софийския университет си купува фотоапарат и започва да отразява случващото се. Трупа опит и кадри, докато обикаля на автостоп Европа, а когато се връща, създава страницата "Етюд-и-те на София“ по настояване на приятели. "Знаех си, че тръгна ли по този наклон, няма никога да се отърся от фотографията“, сподели той.

Вдъхновява се от картините на Питер Брьогел с множество сюжети. Силно впечатлен е и от "Фани и Александър“ на режисьора Ингмар Бергман. "В момента, в който показва как изглеждат къщите отвън, виждаш как отдолу преминават шейни, различни хора, те просто се разминават. Това е изключително за Бергман, въпреки че той използва и много близкия кадър“, отбеляза Иван Шишиев.

Сред режисьорите и операторите, които използват фотографски похвати в портретирането и композирането на кадри в киното, са Андрей Тарковски и Вадим Юсов, Преди да започне да се занимава с филмово изкуство, Тарковски е фотограф, отбеляза Шишиев. "Те са уникални, защото създават интимността между двама души без да се гледат. По-късно може би Кристофър Дойл взима тази идея за "В настроение за любов“, допълни той.

Стенли Кубрик също е бил фотограф преди да започне да режисира. "Затова той има такова отношение. При него всичко е рисуване със светлина. Много малко хора знаят колко труден за направа е "Бари Линдън“. Ти виждаш цялото платно с всичките картини по стената и хората, облечени в техните костюми“, коментира фотографът.

"Бари Линдън“ е точно това – сякаш наистина този филм е нарисуван със светлина“, допълни водещият Благой Д. Иванов.

Иван Шишиев отбеляза, че вторият "Дюн“ на режисьора Дени Вилньов представя изключителен начин на заснемане и показване на цветова диафрагма. "Беше интересно с какъв тип обектив е заснет. Оказа се, че е правен със съветски "Хелиос“, 58-милиметров, който може да си купи буквално всеки. Той не струва нищо и същевременно един огромен режисьор използва този интересен обектив, защото той създава едно чудно буке плюс цветова разцветка. На кино много не личи, но на лаптоп, особено когато е с по-богати цветове, всъщност осъзнаваш колко фина настройка на жълтото съществува. Това е именно благодарение на този стар обектив. Много красив филм“, коментира той.

Благой Д. Иванов сподели, че е бил впечатлен от филма "Персона“ на Ингмар Бергман. "Направи ми впечатление начинът, по който може да се представи психология и внушение посредством крупен план на човешко лице. И дори то да е преобладаващо статично в някои кадри – дали ще са промени в светлината, в ъгъла на снимане, създават вече динамика и сюжет. "Задругата на пръстена“ на Питър Джаксън е строго комерсиален и стриктно жанров, но същевременно Джаксън си позволява да показва част от персонажите в едни много тихи, минималистични моменти, в които крупният план на лице и очи е ключов“, коментира водещият.

Сред най-добрите примери за портретиране в киното той посочи и историческата драма "Синът на Саул“ от 2015 г. Филмът е унгарски, а действието се развива в "Аушвиц“. "Филмът е почти през цялото време преобладаващо портретен и показва близкия план на героя, преживял ужасяващи неща. Камерата се фокусира върху неговите физически и физиогномически трансформации вследствие на вътрешни катарзиси. Изключителен филм“, допълни водещият.