Серафим Тодоров: Можех да съм на мястото на Мейуедър

Много смях, емоции и сълзи белязаха второто издание на "Златните ръкавици на България“. Рубриката, инициирана съвместно с Пресклуб "България“ по повод 100-годишнината на организирания бокс у нас, се проведе днес в присъствието на президента на БФБ Красимир Инински. Участие в нея взеха олимпийският шампион от Москва Петър Лесов и трикратният световен №1 Серафим Тодоров. Те разказаха много интересни истории, съпътстващи големите им успехи на ринга през 80-те и 90-те години на миналия век. Предлагаме ви изказванията на Инински и Тодоров.

"Чест и привилегия е за мен, да съм редом до тези легенди. Радвам се, защото съм преживял успехите им лично и съм се радвал безкрайно много, когато в тяхна чест звучеше българския химн. Със Серафим Тодоров имаме дълга история, защото докато бях част от националния отбор, винаги сме били в една стая с него. Слагаха ни винаги заедно на лагерите, аз като по-малък, да се уча. Имаме много спомени, бях заедно с него, когато го обявиха за най-добър на планетата на Световното първенство през 1991 година. И сега имаме общи планове, той има какво да даде на бокса“, сподели развълнуван Красимир Инински.

"Ако имам възможност да се върна назад във времето, сигурно пак бих извървял този път, макар да е много тежък и да съм преживял много несгоди през годините. Бях истински уникат на ринга, неповторим, всичко ми идваше свише, не приличам нито на баща ми, нито на майка ми. Нямаше кой да ме бие и съжалявам, че на финала на Олимпийските игри в Атланта не ми дадоха златния медал. Минал съм през много, можех да съм на мястото на Мейуедър, след като го бих на полуфиналите, но му дадох път на него, аз избрах България“, добави през сълзи Серафим Тодоров.