11:39 / 20.03.2024
1200 Бойните спортове, ръгбито, хокеят на лед и американският футбол са едни от най-тежките спортни дисциплини. Не само за тялото, но и за душата на атлета. Травмите се случват ежеминутно във всеки един спорт, било то плуване, тенис или волейбол. Контузиите са неразделна част от кариерата на всеки спортист, но при въпросните 4 спорта всяко едно отиграване и всяка една секунда могат буквално да сложат край на професионалния ти път.
Американският футбол е спорт, който се върти около една позиция - куотърбекът. Играчът, който диктува темпото, начина и интензитета на играта. Там са и най-големите легенди в исторически план - още от Джо Неймът, през Джо Монтана, Дан Марино, Том Брейди и в наши дни Патрик Махоумс. Това, разбира се, далеч не означава, че другите позиции са маловажни. Както във всеки отборен спорт и тук важи правилото, че един отбор е толкова добър, колкото е добро най-слабото му звено. И докато куотърбекът е най-важен в нападението, то две позиции може да се сметнат за най-основни в дефанзивния отряд - "дифензив енд" (човекът, който трябва да се изстреля възможно най-бързо от линията на схватката с единствената цел да събори куотърбека) и "сейфти". Тази позиция има две разновидности - "strong safety" и "free safety".
Без съмнение, това е най-черноработническата позиция в защитата. Позиция, която изисква много високо кардио, много часове пред телевизора, много доверие в инстинктите си. Нещо като дефанзивния халф във футбола - нагърбен да спира най-опасните оръдия на противника и често пъти остава незабелязан. По време на игра, сейфтитата са последната линия на защитата. Те трябва да четата противниковото нападение по-добре от всеки друг на игрището и да могат еднакво добре да помагат на "корнерите" при пас или да спират "рънингбековете" при нападение по земя.
Трой Поламалу, Кем Ченслър, Ед Рийд, Ърл Томас, Брайън Доукинс, Ерик Уедъл са само малка част от величията, които са оставили незаличима следа на тази позиция. Но те всички биха преклонили глава пред единствения и неповторим Рони Лот.
Избран под номер 8 в първи кръг на Драфта през 1981 г. от Сан Франциско Форти Найнърс, Лот започва кариерата си в НФЛ като "корнербек". Още в дебютния си сезон с 49-ите Лот регистрира 7 "прекъснати" паса, помага на отбора да спечели Супер Боу и става едва вторият новобранец в историята на Лигата, който отбеляза три тъчдауна след като е уловил пас на противниковия куотърбек. Завършва на второ място в класацията за Новобранец на сезона, като наградата отива в най-великия защитник за всички времена Лоурънс Тейлър. През сезон 1984 г. Сан Франциско и прословутото "Нападение на Западното крайбрежие" на легендарния Бил Уолш печелят още един Супер Боу, което е и последният сезон на Лот като "корнербек". Неговият остър ум и лидерски качества карат Уолш и дефанзвините координатори на отбора да преместят Лот на позицията "free safety".
Сезон 1985 не е особено сполучлив за Джо Монтана и Джери Райс. Махмурлукът от последния шампионски сезон прави така, че Сан Франциско влиза в последната седмица от редовния сезон с актив от 9 победи и 6 загуби. Форти Найнърс приемат Далас Каубойс в последния ден от редовния сезон, като единствено победа ще гарантира на 49ърс място в първия кръг на плейофите. Именно това е мачът, който превръща Лот не само в легенда на отбора, но и затвърждава името му като синоним на най-суровия и безкомпромисен играч в цялата дългогодишна история на НФЛ. Далас води на полувремето с 6 точки, но през втората част домакините вдигат оборотите и прегазват съперника си. Доминацията на Сан Франциско обаче, води до един инцидент. При една схватка безстрашният Лот се втурва към "фулбека" на "каубоите" Тими Нюсъм, но приклещва ръката си между каската на нападателя и собствената си екипировка, което води до травма на ръката му. Лот веднага отива при доктора на отбора, но новините не са добри. Дисталната фаланга на кутрето му е счупена на две и се нуждае от моментална операция, която автоматично ще сложи край на сезона за Рони. Безстрашният номер 42 отказва, защото не вижда как може да остави сами съотборниците си в плейофната битка срещу Ню Йорк Джайънтс, която е само след седмица!
Лот претърпява няколко мини-хирургически намеси, които имат за цел да го "закрепят" за оставащите мачове. Ние, простосмъртните, можем само да си представим за каква нечовешка болка става въпрос. Лявата ръка на Лот е увита и подплатена с няколко квадратни метра бинт и той излиза на терена за големия мач с "гигантите" от Ню Йорк. Въпреки всичките усилия и нетърпима болка, "Сан Фран" губят мача.
Краят на сезона е разочароващ, а през почивката Лот решава да оправи веднъж завинаги малешката си, ампутирайки върха ѝ, за да може да вземе пълноценно участие в подготвителния лагер на отбора. Не е лесно да се избере това, при все, че другият ти вариант е да ходиш няколко месеца с игли в кутрето.
"Израснах в такава среда. Виждал съм ветерани от войни да губят цяла ръка, крак. Моите идоли от детството пък често пъти играеха със счупени ребра, ръце, китки, крака. Просто го направих. Щом те можеха, значи и аз можех. Така мислех тогава. Първото нещо, което ми мина през главата, когато видях крайния резултат беше:
'О, Боже, май трябваше да ми сложат игли'.
Губим състрадателната част на спорта. Превръщаме се в гладиатори. Ако някой ден стана треньор се надявам никога да не забравя, че играчите са преди всичко хора. И те могат да чувстват и да имат емоции. Мога да имам всичко на света, но не и нов пръст. Тази случка ми даде съвсем нова перспектива върху живота", разкрива по-късно Лот.
Роналд Лот прекарва 10 сезона с екипа на Сан Франциско, печели 4 пъти Супер Боу, 8 пъти дивизията си, избран е 10 пъти в Мача на звездите, 8 пъти в първия отбор на Лигата и още, и още.
