Денят на националния празник предполага един отворен въпрос към нацията: кои сме ние, накъде отиваме и какво искаме да постигнем заедно. Това каза журналистът Тони Николов в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“ с водещ Або.

Този въпрос търпи непрекъсната промяна със смяната на актуалния политически контекст, отбеляза той. "По един начин изглеждаше тази дата преди войната в Украйна, по друг начин изглежда сега. Много неща се променят, променяме се и самите ние и това е много важно да се разбере“, подчерта журналистът.

За Османската империя 3 март е датата на един предварителен договор след временен военен провал, а за Руската империя – временен военен успех, който не получава развитие, защото тя изпуска влиянието си от региона на Балканите, заяви Николов. "За българите 3 март е началото на нещо много важно, но не е първата стъпка, а само една от брънките, защото ако го нямаше 20 април 1976 г. и проляната кръв, нямаше да я има Цариградската конференция, и войната, и Съединението, и Независимостта.“

Според него българско общество днес има радикален проблем с паметта. "Ние не можем да разберем кои сме. 3 март е много важна дата, за да говорим за разликата между Освобождението и свободата“, заяви Тони Николов.

Относно дебата около датата на националния празник на България журналистът е на мнение, че по-важните дати от Освобождението са Съединението и Независимостта. "Ако трябваше да отбележим една дата за национален празник, тя може би трябва да е на Независимостта, защото това е финалът. Ако трябваше да потърсим друг принцип за национален празник – духовността, приносът ни кои сме ние, приносът ни към световната цивилизация, то това е 24 май“, обясни Тони Николов.