С тържествена заря-проверка приключи честването в Пловдив по повод Трети март - подписването на Санстефанския мирен довоговр и Освобождение на България от Османско иго, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Заедно с десетките граждани, дошли да почетат паметта на хилядите знайни и незнайни воини и опълченци, загинали по време на Руско-туската освободителна война, бяха и кметът Костадин Димитров, областният управител Илия Зюмбилев, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заместник-кметът Савина Петкова, общински съветници.

Тържествено слово поизнесе генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции. Ето какво припомни той от славната история на България:

На днешния ден преди 146 години е подписан Санстефанския мирен договор Трети март 1878 година възвести на света, че България се ражда за нов живот и тръгва отново по пътя на самостоятелното си развитие. За руско-турската война от 1877 година е безспорно едно - тази повратна в историческо развитие точка на българите война е в резултат от десетилетните усилия на народа ни за отхвърляне на османското иго и за създаване на независима държава в духа на модерните държавно устройствени модели на 19 век. Ярко доказателство за това е активното българско участие във войната, създаването на 12 опълченски дружини и включването на 10 000 българи в освободителната войска.

Именно този български национален дух е своеобразно продължение на десетилентното българско национално освободително движение и българско възраждане, започнало с първата българска писана история на Паисий Хилендарски и завършило с промени в цялостния обществено-политически културен и духовен живот на страната.

За руско-турската война от 1977 и 78 година е безспорно и нещо друго - въпреки че в навечерието на войната руските интереси обективно съвпадат с въжделенията на българския народ ние, българите, наричаме тази война освободителна, защото тя в най-голяма степен доведе до решаване на източния проблем и до сключване на окончателен мирен договор, с който великите държави постановиха установяването на политически независимо българско княжество. Наричаме тази война освободителна и в знак на уважение към самите себе си, в знак на искрена човешка благодарност към ония, дали живота си за свободата на България.

Затова на днешния ден вече 146 години ние поднасяме венци и цветя пред паметниците на руските войни и на тези на воините на Украйна, Грузия, Финландия, Румъния и други народи. Прекланяме се пред подвига и саможертвата на нашите деди, защото свободата преминава през хайдушките дружини, през четническото движение, през тайните революционни комитети с българската екзархия, през априлска епопея, защото тази свобода пътува към нас с мощта и силата народните букви, изписвани от скромните монаси.

3 март най-напред е на Ботев и Левски, на великите епостоли на скромните монаси на родолюбивите духовници, на народните будители, отишли в отвъдното без да чуят победния звук на камбаните.

Трябва добре да съзнаваме, че Трети март, че Освобождението не е еднократен акт, а дълъг исторически процес, че свободата е преди всичко отговорност за всеки един от нас, към днешния и утрешния ден на България и нека всеки наш бъдещ ден бъди озарен с гордостта и отговорността, че България е една от най-древните държави в Европа, че нашият народ е малък, но смел и непреклонен, преминал през жестоки страдания, но постигнал и велики победи. Нека непрекъснато да гледаме и се взираме в историята си, за да извличаме поука и пример.