Първите чествания на 3 март започват в края на XIX век. След това празникът е отричан, забравян и връщан обратно. Най-активно у нас се отбелязва след 1978 г. Национален празник става в началото на Прехода. 

Първото празнуване на Освобождението е във Велико Търново, година след неговото обявяване. Там е отслужен молебен за загиналите български и руски воини.

"Първоначално той е приет като Ден на възкачването на престола на руския император Александър Втори, тъй като след Освобождението е издигнат в статут на освободител на България, както е записано в протокола на Учредителното събрание", обясни пред NOVA проф. дин Милко Палангурски, историк във Великотърновския университет.

Едва шест години по-късно, след Съединението на България, празникът се отбелязва с по-малко почести заради обтегнатите ни отношения с Русия. Княз Фердинанд дори пропуска част от честванията. След признаването на княза от Великите сили, българо-руските отношения са възобновени, 3 март се празнува с почести в цялата страна.

"Градовете в цялото княжество са били богато декорирани, навсякъде е имало молебени, на които са присъствали почти всички граждани", пише във вестник "Мир".

След това отново има прекъсване в празненствата при Първата световна война, когато България и Русия водят сражение една срещу друга. През 1925 г. Демократическата партия отново връща 3 март като национален празник.

"След 9 септември е изваден от празничния календар, защото е свързан с императорската царска власт, а не с новата идея на Комунистическата империя.  С други думи той е обявен за фашистки. След това за националистически, за царски празник и така нататък", поясни проф. Палангурски.

За 100-годишнината от Освобождението, през 1978 г., в София отново има големи чествания. Денят става национален празник по предложение на държавния глава на България след отстраняването на Тодор Живков - Петър Младенов.

30 години по-късно все още има дебат за датата и тържествата.