Голът, който върна Германия на футболната и европейска карта

Спортът и политиката са като семейството и парите. Не бива да се смесват! Никога и по никакъв начин. Крайният продукт винаги е уродлив и нечистоплътен.

Германия бива разделена на две още след края на Втората световна война - Федерална република Германия и Германска демократична република. ФРГ попада под юрисдикцията на Западния блок, съставен от САЩ, Великобритания и Франция, докато ГДР остава под властта на СССР.

Студената война между Изтока и Запада е епоха на борба между два коренно различни свята, всеки прав за себе си. Върхът на простотията е построяването на Берлинската стена през '60-те и '70-те години, която разделя Берлин и Европа на две. Хиляди семейства биват разделени, стотици умират в опит да прескочат бетонените блокове, които стърчат почти 4 метра. Стената става символ на диктатура, на силата на човешкото его и най-вече на нечовешка болка.

Във времена на страдание и противоположни режими, германската нация намира успокоение във футбола. Или поне едната половина от въпросната нация. През 1954 и 1974 г. Западна Германия става световен шампион. Именно през въпросната '74 г., когато Франц Бекенбауер, Пол Брайтнер и Герд Мюлер печелят Мондиала пред родната "западна" публика, е дебютното участие на Източна Германия на световно първенство. Двете държави дори попадат в една група и се класират за втория кръг на планетарния шампионат. С победата над Холандия на Йохан Кройф във финала, Западна Германия става втората европейска държава с два трофея от Мондиал след Италия. Но радостта отново не е пълна, защото не е споделена.

Германците продължават да са сред силите на световната футболна сцена и през '80-те. Западна Германия печели втората си европейска титла през 1980 г., а през '82-ра и '86-а достига финал на световните първенства в Испания и Мексико.

Предпоследното десетилетие на миналия век носи "вятъра на промяната". Геополитическата карта на Европа се променя, режими и диктатури вървят към своя край, за да бъдат заменени от други, уж по-добри и по-честни. Политическата обстановка на Стария континент отново се нажежава, а започналите процеси и перестройки не могат да бъдат върнати. Както и до ден днешен си казваме по нашенско - "Уйде коня у ряката".

От гледна точка на времето и на човек, който не е имал пряк допир с онези времена, идеологическата конфронтация между демокрация и комунизъм изглежда като мерене на знаете какво, но хубавото на лошото е, че все някога и то свършва.

На 19.05.1984 г. в Цюрих е избран домакинът на Световното през 1990 г. Италия печели битката със СССР и получава правото да организира Мондиал за втори път след 1934 г. Шампионат, който и до ден днешен е смятан за един от най-великите от връстниците и съвременниците му.

Ден преди падането на социализма в България, в Берлин започва гражданското демонтиране на Берлинската стена. Същата онази стена, която започва да се гради през 1962 и е завършена 13 години по-късно. Противопоставянето на НАТО и Варшавския договор през последните десетилетия е разместило политическите, социалните и икономически слоеве и промяната чука на вратата. 40 години по-късно Германия започва своя път за обединение. И връщане назад няма. И докато хора с чукове, кирки и тесли рушат стената, отново идва ред за световно първенство. Западна Германия заминава за Италия само с целта този път среброто да се превърне в злато. И успяват. Западна Германия си го връща на Марадона и Аржентина, които са ги победили на финала в Мексико Сити 4 години по-рано. Селекцията на Бекенбауер завършва на първо място в групата си, а след това отстранява Холандия, Чехословакия и Англия, за да победи на финала в Рим Аржентина с 1:0. Единственото попадение в двубоя бележи защитникът на германците Андреас Бреме от дузпа в 85'. Заслужен и дългоочакван триумф, който вече може да се нарече общонационален. Официално Източна Германия все още съществува като държава и футболна федерация, но не и в сърцата на хората. Няколко месеца след гола на Бреме във вратата на аржентинците идва и официалното обединение на ФРГ И ГДР. В учебниците и книгите ще попаднете на датата 3.10.1990 г., но истинската дата на германското обединение си остава 8 юли.

"Пристигнах в Берлин през лятото на 1991 г. Навсякъде беше пълно с усмихнати мъже, жени, деца, баби, дядовци... Дори и кучетата бяха ухилени, казвам ти. Първоначално си помислих, че все още празнуват обединението. Седнах да изпия една бира в едно от многото претъпкани заведения. След няколко минутно взиране в гърбовете на преминаващите осъзнах, че всичко живо носи номер 3 - Андреас Бреме. Истинският обединител!"

Из разказите на старото поколение