Разказ за пътя от боксовата зала, през бухалките, рекета и легализирането на застрахователния бизнес

"Ничия земя" и Даниела Тренчева с откровено интервю с Калоян Стоянов - в боксовата зала, за боксовите времена и за загубите в онези времена. Говорим и за затриването на животи. Банди, територии, ченгета... Оцелелите говорят. 

Стандартния път на момчетата от 90- те започва със спорта - най-често борба или бокс, минава през Магурата и дребните шмекерии, докато стигне до бухалките, рекета и дори показните убийства.

Калоян е извървял целия този път, без да се отклонява и крачка встрани и е останал жив, бихме казали - по чудо... Един от малкото впрочем... Но всеки дълъг път започва с мотивите за избор. Отново те го връщат обратно в залата с децата. 

На Калоян Стоянов - Цимбика дължим оцеляването на ВИС-2.

"Аз бях човекът, който даде идеята да направим застрахователно дружество. Може да се каже, че легализирах бизнеса на борците. Познавах се, разбира се с Васил Илиев и Георги Илиев и работих за тях", казва Цимбика.

"Улицата ни събра. Мога да напиша книга, но много хора ще се разочароват, че ще кажа истината. Първо се сбих с тях за пари и територии, но след това се събрахме, защото прецених, че може да имаме общи интереси. Това беше чарът на онова време"

"Аз и Чавдар Писърски легализирахме бизнеса на борците. Никой не вярваше, че в това ще има пари. Направихме застрахователната компания. След като го направихме, аз се оттеглих, защото видях, че ще има много интриги. Поли Пантев дойде на мое място. Интригите не закъсняха. Жоро Илиев го наказа, взеха му някакви пари. Не го набиха, но го смачкаха финансова. Тогава той се оттегли и направи СИК, паралелна структура на ВИС. След това възникна "Аполоболкан", след това Корона Инс" на Каримански. Всичко започна много по-интересно".

""Мюзикауртор" ни даде ни договор да събираме техните средства. Обикаляхме цялата страна, беше много трудно. Но аз съм човек на преговорите и в тези градове, където борците имаха своите опоненти като Първа частна полиция във Варна и другите градове, им казвахме, че това е общ бизнес. "Казвахме им, че е това общ бизнес и по-добре да си поделим печалбата. С Жоро Мечката, преди да го убият, се бяхме разбрали. Бяхме се разбрали на всяко магазинче, капанче, където се слуша българска музика, да плащат по 50 лева. Така беше легален бизнеса. Но някой в държавата се усети и ни го взеха. Искаха да ни държат в сенчестия бизнес", разказва Стоянов."

"Не бях планувал да правим това, но държавата ни взе и другото перо - рекета. Тогава рекетихме всяко едно заведение, на което имаше лепенки "Охранявано от ВИС", но ни забраниха лепенките. И от там направихме "Застраховано от ВИС". За да не крадем дадена кола трябва да има табела на ВИС, СИК."

"Аз се радвам на всички оцелели от онова време, независимо от коя страна на барикадата сме били", допълни Цимбика.