Националният отбор на Кот д'Ивоар е новият шампион на Африка. "Слоновете" спечелиха своята трета титла след успехите през 1992 и 2015 г. За 12-и път в 67-годишната история на турнира страната домакин печели състезанието, но триумфът на играчите от "Брега на слоновата кост" със сигурност е един от най-драматичните и неочаквани, имайки предвид неубедителните резултати в течение на състезанието.

Домакините попаднаха в една група с отборите на Гвинея-Бисау, Нигерия и Екваториална Гвинея. Възпитаниците на Жан-Луи Гасе започнаха с комфортна победа срещу Гвинея-Бисау с 2:0, но след това претърпяха две тежки поражения от Нигерия с 1:0 и от Екваториална Гвинея с 4:0. Поражението отприщи сериозен гняв у местните фенове, част от които дадоха свобода на гнева си и потрошиха инфраструктура, коли и какво ли още не. Въпреки това, късметът се усмихна широко на Кот д'Ивоар и те успяха да стигнат до осминафиналите като един от четирите най-добри отбора, който завършват на трето място. Най-слабият от всички.

Преди началото на елиминациите селекционерът Гасе бе уволнен, а неговата позиция бе заета от бившия национал Емерс Фае.

Съперник на осминафинал беше действащият тогава шампион Сенегал. Сблъсъкът в столицата Ямусукро предложи нова доза делириум на привържениците на "слоновете", тъй като техните любимци бяха само на броени минути от отпадане. Те все пак успяха да изравнят резултата в 86' и да изпратят мача в дузпи, където вкараха всичките си 5 опита срещу само 4 за Сенегал.

Четвъртфиналът срещу Мали отново не беше за хора със слаби нерви и сърца. Малийците поведоха в 71', а домакините успяха да изравнят в последната инута на редовното време, което отново отреди допълнителни 30 минути. Магиите и ритуалите на местните шамани дадоха резултат отново в сетния миг - гол на Омар Диаките в втората минута на даденото от съдията продължение на вторите 15 минути хвърли в екстаз цяла нация и тя вече мечтаеше повече от всякога.

В най-равномерен ритъм премина полуфиналът - Кот д'Ивоар вкара първият и единствен гол, с който отстраниха Демократична република Конго и се класираха за големия мач.

Там ги очакваше познат съперник от групите - Нигерия. "Супер орлите" се надяваха на развой в стил Гърция от 2004-та, но съдбата вече бе направила своя избор. Нигерийците отново поведоха, но слабото им второ полувреме ги обрече. Налседниците на Дидие Дрогба, братята Туре и Саломон Калу измайсториха нов епичен обрат и спечелиха с 2:1.

Успехът на Кот д'ивоар не просто беше показно за това, че никога не бива да се предаваш. Той бе доказателство, че футболът наистина се играе до последният съдийски сигнал и че в него никога нищо не е предрешено.