Конкурсът по забивки, който разби законите на Нютон и Айнщайн

През 1687 г. английският физик и учен Исаак Нютон публикува първият математически закон за гравитацията. Според закона му за всеобщото привличане, Земята усеща гравитационно привличане, което е пропорционално на произведението на масите на Земята и Слънцето и обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между Земята и Слънцето. По-късно той обобщава закона така: две материални точки се привличат взаимно с гравитационна сила, насочена по линията, пресичаща двете точки, пропорционална на произведението на техните маси и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. 

През 1915 г. немският физик и философ Алберт Айнщайн прави революция в научните среди с Общата теория на относителността. Тя обединява специалната теория на относителността със закона на Нютон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Според нея нашата Вселена се състои от 3 пространствени измерения + 1 времево измерение. Заедно тези измерения образуват четириизмерен континуум, известен като тъканта на пространството-времето. Обектите, които имат маса, създават кривина в тъканта на пространството-времето. Тази кривина на пространство-времето е отговорна за гравитацията.

През 1988 г. на 6-и февруари американският баскетболист Майкъл Джордан собственоръчно и нагледно показва на света, че гравитацията и земното притегляне не са кой знае какво. Поне за него. Това се случва по време на един от най-интересните и оспорвани конкурси по забивки в историята на Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада.

По онова време Джордан все още е далеч от статута си на Най-добър за всички времена. Той е в Лигата от едва четири години, една от които е почти напълно зачеркната заради контузия в стъпалото. Чикаго все още е град на НФЛ отбора Беърс, докато Булс тепърва започват да градят замъка си тухла по тухла и парче по парче. Династията, която доминира през '90-те е в много начален стадии, а за бъдещия ѝ лидер масово се смята, че той е много добър играч и феноменален атлет, но не и лидер и шампион. Булс не са нито Лейкърс на "Меджик" и Карийм, нито Селтикс на Бърд и Макейл, нито пък Пистънс на Айзея и Чък Дейли.

Единственото, което със сигурност е било там, е манталитетът на Джордан да се докаже като най-добър във всичко, с което се захване.

През 1985 г. №23 участва в първия си конкурс по забивки, но губи от гарда на Атланта Хоукс Доминик Уилкинс. Година по-късно Джордан е контузен и реванш няма, а през 1987 г. Джордан печели, но в отсъствието на Уилкинс. Планетите се нареждат едва през 1988 г., когато и двамата са здрави и се впускат в нова битка помежду си. По стечение на обстоятелствата, Звездният уикенд се провежда в Чикаго.

И ако днес баскетболът се диктува от гардовете, то в онези времена всичко най-важно и интересно се случва от крилата и центровете. Конкурсът по забивки се явява като чудесна възможност по-нисичките играчи да блеснат сред гората от вековни дървета, който кръстосват паркетите из САЩ.

Освен Джордан и Уилкинс, участие в конкурса по забивки през 1988 г. взимат Клайд Дреклсър, Отис Смит, Джером Кърси, Грег Андерсън и Спъд Уеб. Бъдещият съотборник на "Въздушния" Рон Харпър също трябва да участва, но се оттегля заради контузия. Регламентът гласи, че в първи кръг всички участници имат право на две забивки, като напред продължават само първите четирима.

Още с началните си опити, Доминик и Майкъл дават ясна заявка, че са с една класа над противниците си и че борбата за титлата ще е само и единствено между тях. Каквито са и очакванията преди това. Феновете в претъпканата до краен предел зала "Чикаго Стейдиъм" стават свидетели на майсторство и поезия от най-висше естество. Джордан и Уилкинс забиват с лекота и елегантност, но в "чуковете" и "томаховките" им има и прилична доза мощ и сила, присъщи на играчите, които са с по 10-15 килограма отгоре им. Отляво, отдясно, централно, 360, зад гърба, между краката, с една, с две ръце... Няма никакво значение. Първият кръг приключва с победа за Уилкинс, а компания във втория кръг им правят Дрекслър и Отис Смит.

Именно вторият кръг разбива на пух и прах всякакви закони за падащи ябълки, привличане и гравитация. Джордан вдига на крака залата с успешната си забивка от линията за наказателни изстрели. В рамките на секунда той наистина лети. Да, "д-р Джей" прави същото 12 години по-рано, но това се случва във времена, в които Джулиъс Ървинг играе в Американската баскетболна асоциация и рейтингите са близо до нулата. Такива са били времената, технологиите и всичко друго. Като един същински пионер на баскетболното шоу, "доктора" така и не получава нужните адмирации.

Но да се върнем към уикенда през '88 г. Джордан получава единствената 50-ка в полуфиналите, а компания на финала му прави... Доминик Уилкинс, разбира се. "Зик" продължава да смесва успешно грация и агресия в едно. Във всяка друга точка на света публиката би избухнала тройно повече на забивките му, но Чикаго вече има своя супер герой и друго не се признава. Всеки опит е още по-впечатляващ от предишния, а усмивките по лицата им са някак в противовес с падналите до пода ченета на хората в залата.

Точно както по филмите, финалът е най-оспорван. Все пак там са двамата най-добри.

След първите им два опита гостът води със 100:97, като по всичко личи, че ще има фотофиниш. Привилегията да играе пред домашна публика позволява на Джордан да повтори изпълнението си от втория кръг. №23 отново се засилва от другия край на игрището, стига до линията за наказателни изстрели и ... отново полита! Отново с дясната ръка, също толкова елегантно и с финес. Нова 50-ка, докато съдиите решават да дадат само 45 точки на Доминик. Така Майкъл Джордан печели с две точки разлика, макар и до ден днешен мнозина да смятат, че стените доста са помогнали за успеха му.

През призмата на времето и от гледна точка 36 години по-късно, победителят едва ли е толкова важен. В този конкурс загубили няма. Джордан и Уилкинс сътворяват магия, която със сигурност би накарала английските и немските физици да преосмислят сериозно всичко, което са прочели и написали през живота си!