66 години без "Бебетата на Бъзби"

Преди 66 години една птичка пое последния си полет от Белград. След ¼-финалния реванш за Купата на европейските шампиони срещу местния Цървена Звезда, който завършва 3:3, Манчестър Юнайтед е продължил към следващата фаза, където трябва да играе с Милан. Трябва...звучи толкова задължаващо, ангажиращо, притискащо. Термин, който ползваме всеки ден без да си даваме сметка, че понякога съдбата има други пъклени планове, които...трябва да изпълни.

Полет 609 на британските авиолинии излита от тогавашна Югославия в четвъртък, 6 февруари 1958 година. Каца в ледниковия Мюнхен за презареждане на гориво като междинна спирка на връщане в Англия. През това време "Бебетата на Бъзби“, както е наречен отборът на мениджъра Мат Бъзби пее в терминала песента на Дийн Мартин "Бейби, навън е студено“. Съставът, чиято средна възраст е 22 години, за втори пореден сезон е в полуфиналите на най-авторитетния европейски клубен турнир и това е повод за радост на момчетата, които не подозират, че повече няма да имат възможността да надскочат постижението си.

Самолетът "Елизабетън“ се е ползвал от самата кралица Елизабет Втора за международни ангажименти. На него се качват обратно 44 души, сред които футболисти, треньорски щаб, журналисти, екипаж и един привърженик.

При тръгването от Мюнхен самолетът започва да набира скорост, а кишата навън - да навлиза в колесниците. Бързо става ясно, че нещо не е наред. Вторият пилот Кенет Реймънт засича прекалено високо налягане, което нараства и узнава, че рискува двигателите да се развалят. В този момент, 40 секунди, след като машината потегля, се набиват спирачките. Успоредно с това пасажерите биват уверявани, че има техническа грешка, която ще бъде поправена възможно най-бързо. Всички се връщат на терминала, а кореспондентът на "Манчестър Ивнинг Хроникъл“ Алф Кларк, който е част от пътуващите, разбира, че ще са нужни 2-3 часа, за да се отстрани проблемът. Журналистът е имал опит по това време с полети, тъй като е летял по време на Първата световна война.

Скоро след това всички са повикани обратно в самолета, ала носът отказъл да се вдигне и отново полетът е спрян, а пътниците се връщат в терминала. Играчите започват да обсъждат помежду си възможността да останат за през нощта в Германия. 21-годишният английски национал Дънкан Едуърдс изпраща телеграма до половинката си: "Всички полети са отменени. Летим утре, Дънкан“.

Въпреки тежките условия, екипажът привиква обратно, за трети път, пасажерите, макар да е минало дори по-малко време от предишния път, в който техниците и екипът са работили по отстраняването на повредите. В крайна сметка самолетът пали двигателите за трети път и подминава червена стопанска постройка. Той така и не излита, защото се плъзва извън пистата и в 15:04 часа идва последният сигнал от "Елизабетън“.

Години по-късно се смята, че ако всички мерки за сигурност са били спазени по подобие на тези от днешни дни, е щяло да има по-малко жертви. Хипотетично, ако оградата е била по-назад от трасето и не е имало толкова много сгради наблизо, е нямало да има загинали. След като самолетът се разкъсва, една част от него се сблъсква с въпросната постройка, в която има камион с горивни варели. Удар има и в дърво, а впоследствие някои излитат със седалките си навън. Сред тях са Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Самолетът продължава да се плъзга 70 метра напред, а останалото му крило подкосявало наред дървета. 54 секунди, след като e подадена газ за потегляне, всичко притихва в изгаряща бяла смърт.

Въпреки чудовищната трагедия се намират герои като вратарят Хари Грег. Северноирландецът спасява 6 души от горящата и разпарчетосана паст. Останалите оцелели са двама фотографи, жена с бебе, един журналист, мениджърът Мат Бъзби, нападателят Боби Чарлтън, крилото Джони Бери, атакуващият полузащитник Джаки Бленчфлауър, опорният халф Бил Фоулкс, фланговият стрелец Кени Морганс, крилото Алберт Сканлон, нападателят Денис Вайълет и другият страж Рей Ууд, капитанът на полета и още няколко души. 10 от "Бебетата на Бъзби“ повече не проплакват. 8 от тях загиват още на пистата сред останките. Други 15 човека също умират.

3 месеца след трагедията все пак някак абстрактният на този фон полуфинал с Милан се състои. В първия двубой на "Олд Трафорд“ Юнайтед побеждава с 2:1, но губи реванша с 0:4. Финалът е спечелен от Реал Мадрид.

Клубният президент на мадридчани Сантиаго Бернабеу показва джентълменство за пример и до днес като посвещава триумфа в Купата на европейските шампиони на Манчестър Юнайтед. Той стига дори по-далеч. Предлага трофеят да бъде връчен на "червените дяволи“. Това обаче е отхвърлено. Реал Мадрид не се отказва и е твърдо решен да помогне на Юнайтед. Бернабеу предлага да преотстъпи най-голямата звезда на отбора си Алфредо ди Стефано. Говори с Русата стрела, а аржентинецът също е готов да премине в Манчестър. Офертата включва испанците да плащат половината от заплатата му. Футболната асоциация на Англия блокира трансфера, тъй като той щял "да заеме мястото на британски играч“.

Реал Мадрид отново не спира с опитите си да подаде ръка на обезкървения Манчестър Юнайтед. "Лос бланкос“ направили флагчета с имената на загиналите футболисти, наречени "Шампиони на честта“, които били продавани в Испания. Приходите са пратени на Манчестър Юнайтед. От Реал предложили на "червените дяволи“ да провеждат подготовката си на най-модерната за времето тяхна база безплатно. Последвало предложение за серия от приятелски мачове, а идеята била приходите от тях да отидат за английския клуб. Още тогава Реал Мадрид развили футболния маркетинг и искали по 12 хиляди паунда, за да играят контроли с други състави, но за Манчестър Юнайтед било безплатно.

През октомври 1959 година пред 63 000 привърженици на "Олд Трафорд“ Реал Мадрид побеждава с 6:1, благодарение на Ди Стефано, Пушкаш и Хенто.

Втората среща е в Мадрид и Реал отново печели, но с 6:5 пред 80 000 запалянковци. Същата вечер столичани организират благотворителна вечеря, на която се събират средства за опечалените семейства от трагедията в Мюнхен. Тогава Бернабеу споделя, че "Бъзби е най-смелият, най-великият човек във футбола, когото някога съм срещал“.

Следващата контрола е през октомври 1960 година. Пушкаш и Ди Стефано са контузени. Бернабеу попитал Бъзби дали не искат двубоят да бъде отложен, тъй като е твърде вероятно без най-големите звезди на това време да не се появят достатъчно фенове и да не се съберат достатъчно средства. Бъзби отговаря, че това няма начин да се случи, тъй като с Реал "вече са като семейство“. Пушкаш и Ди Стефано били толкова впечатлени от това, че дори и на контузен крак все пак влезли в игра и допринесли за поредния спектакъл, завършил 3:2 за Мадрид.

Юнайтед започнал да се съвзема. Следващата приятелска среща с благотворителен характер през декември 1961-а я спечелили с 3:1. След това отново победили с 2:0, но в Мадрид. През следващия сезон - 1962/63 Манчестър Юнайтед печели ФА Къп и това е първият трофей на отбора след катастрофата в Мюнхен. Малко по-късно клубът се връща с пълна сила и през 1968-а Юнайтед триумфира с Купата на европейските шампиони на националния стадион "Уембли". В полуфиналите побеждава точно братския си Реал Мадрид, който му подава ръка в най-мрачния час от историята на "червените дяволи". Мечтата на Бъзби е сбъдната на 23-тата му година откакто е начело на отбора.

"Ако трябваше да спечели някой различен от нас, то това трябваше да е Манчестър Юнайтед. Радвам се за тях“, са думите на Сантиаго Бернабеу - човекът изградил 14-кратния носител на ушатата купа, спомогнал за възкресението на най-титулувания клуб в Англия към днешна дата.