Архитектите на футбола се събраха

Миналата седмица завърши по най-трудния начин, но не защото неделя е вторият и последен почивен ден за мнозина. Тогава Франц Бекенбауер ни напусна и пое към вечнозеления терен след продължително отлагащ се трансфер. Кайзера страдаше от деменция вследствие на Паркинсон, а освен това бе претърпял две сърдечни операции.

Някогашният централен бранител е един от малцината, докоснали се до световната купа и като играч, и като треньор. Друг такъв е покойният Марио Загало, който също почина, но два дни преди германеца. Бразилецът спечели Мондиал 1958 и 1962 като футболист, 1970 - като селекционер, a 1994-а като координатор в състава. Бекенбауер го повтори 1974-а на терена, а 1990-а - в ролята на наставник в Бундестима. Той стана поредното име на звездния небосклон, което ще грее и съзерцава с умиление променящата се игра. Неизменно от 2020-а, която мнозина желаят да забравят, всяка година си отива поне по една икона във футбола, белязала цяла епоха.

През ноември 2020-а Диего Армандо Марадона издъхна на 60. Световен шампион от 1986 година, донесъл първата златна купа в страната на среброто. Дон Диего почина при съмнитени обстоятелства, подлежащи на дискусия и до днес. Официалната диагноза е сърдечен арест, ала той бе следствие от премахване на мозъчен хематом и хаотични грижи при възстановяването му.

Лятото на 2021-а поднесе много мъка на Германия. Ако фиаското на Европейското първенство и отпадането от именития съперник Англия можеше да се преглътне, то със сигурност не успя да подготви страната за кончината на Герд Мюлер. Бившият нападател и голмайстор № 1 на Байерн Мюнхен в историята, бе сред деветимата, триумфирали на Световно първенство, в КЕШ (Шампионска лига) и със "Златната топка". Бомбардировача се бореше с Алцхаймер в последните почти 6 години от житейския си път, който приключи на тогавашния 15 август. 1974-а именно с Бекенбауер стават световни шампиони, а две лета по-рано - европейски.

Мондиал 2022 маркира революция във футбола. Той бе първият през зимата в северното полукълбо. С други думи: ноември и декември. Бразилия и този път не дочака бленуваната шеста световна титла, а освен страната, нейният символ Пеле също не успя. Единственият 3-кратен носител на световната купа изгуби последния си мач и се присъедини към приятеля си Марадона и Мюлер на 29 декември. Някогашната 10-ка на Сантос, Ню Йорк Космос и Бразилия имаше усложнения поради рак на дебелото черво и прекара последните си дни в болница, откъдето подкрепяше националния отбор, който играеше най-красивия футбол в Катар, но не и най-ефективния. Пеле е печелил не просто 3 пъти Световно първенство, а го прави в 3 различни десетилетия: 50-те, 60-те и 70-те. Обявен е от ФИФА за Играч на столетието и единствен получава "Златната топка" далеч след края на кариерата си - през 2013-а заради заслуга към играта.

Черната качулата проклетница не подмина и родината на футбола - Англия. Героят от Мюнхен, творецът от "Уембли" сър Боби Чарлтън издъхна на 86 миналият октомври. Легендата на Манчестър Юнайтед, който дълго време бе и голмайстор № 1 в историята на клуба имаше деменция, за която стана публично достояние през ноември 2020-а. Въпреки това той продължи да е близо до отбора до 21 октомври 2023-а. Тогава след падане се получиха усложнения и травма в белите му дробове. Те го отскубнаха от любимото му семейство, клубът на сърцето му и милионите по света, които е вдъхновил да започнат неуморни тренировки от сутрин до вечер с топка в крака.

Към Диего Марадона, Герд Мюлер, Пеле, сър Боби Чарлтън, Марио Загало и Франц Бекенбауер прибавяме и грънчарят на тоталния футбол - Йохан Кройф. Нидерландецът изгради династия в родния си Аякс, Барселона с Христо Стоичков и националния отбор, а тактическите му прийоми са заветът, който се изповядва и до днес от специалисти като Хосеп Гуардиола.

До един всички те бяха символи в своите родини. Донесли величие, написали историята на играта със златни и вечни букви в аналите на учебниците. Филантропи, учители, капитани, архитекти.