А спрете се малко, бе!

За втора поредна година баскетболистът Александър Везенков е Спортист номер 1 на България. Крилото на Сакраменто Кингс отново бе предпочетен от колегите журналисти, които имаха право на вот. Саша, който търси своето място под слънцето в НБА, е истинска гордост на цяла нация. Едва ли има човек, който може да оспори първото му място в тази толкова СУБЕКТИВНА класация.

Вчера преди церемонията поздравих всички наши спортисти, които въпреки всичките трудности, продължават да прославят татковината ни надлъж и нашир. В България това не е лесно. Както всяко друго нещо впрочем... Тук е готино да си политик, министър или в крайна сметка схемаджия. Всичко друго е оцеляване!

Но да се върнем на темата. Вчера пожелах на нашите спортисти догодина изборът да бъде още по-труден, но не заради липса на успехи, а заради прекомерни такива. От това по-хубаво няма да има, наистина. Конкуренцията ражда истината, била тя и СУБЕКТИВНА!

Днес на родните спортисти, или поне на част от тях и семействата им, ще пожелая да бъдат по-обрани в коментарите и да не се държат като малки ощипани момиченца! Защото е гнусно, пошло, неспортсменско, неадекватно, идиотско, злобарско и каквото още се сетите. Не беше изминал и половин час от края на церемонията и коментарите вече бяха заляли форуми и социални мрежи.

"Ама как може тоя, ама това не е така, ама вие луди ли сте, ама тука има нещо съмнително..."

И във всичкото това нямаше да има нищо лошо, ако ставаше въпрос само за фенски и странични мнения. Привържениците са крайният продукт на целия обществен феномен наречен спорт. Но сред всичките коментари за това колко "тъпи и смотани са спортните журналисти", "колко нагласена е цялата работа" и как "и това събитие опорочихме" се видяха коментари и на действащи родни спортисти.

Вой нададе плувецът Антъни Иванов, който не успява да проумее как и защо неговият колега Петър Мицин получи трето място.

Най-добрите ни състезателки по бадминтон Габриела и Стефани Стоеви също възроптяха срещу класирането и отреденото им място.

Майката на Карлос Насар също не остана доволна от 5-ото място на сина ѝ.

Какво ви става бе, хора? Толкова ли ви накривихме шапките? Колко трябва да си ненормален, че вместо да се питаш защо Петър Мицин, който практикува твоя спорт и който неколкократно те е давал за пример не е по-напред в класирането, ти правиш точно обратното? Толкова висок и снажен, а толкова нисък и къс... Колкото до сестри Стоеви, които се питат дали нечии "пи-ари" нямат прекалено силни връзки... Не е изключено. Имайки предвид територията, която населяваме, няма да се изненадам. Дори така да е, олекна ли ви като го написахте това? Мислите ли, че има роден журналист, който да не се гордее с титлите и успехите ви? Или има някакъв дневен ред, в които точно вие сте на прицел и трябва да бъдете смачкани?

Толкова ли сте зажаднели за СУБЕКТИВНИ награди от смахнатите родни спортни журналисти, че почнахте да плюете наляво и надясно, само и само да си нахраните егото.

Българската асоциация на спортните журналисти минава през огън и жупел, за да я има тази церемония и класация. За да се знае, че колкото и тежко да е тук, все още имаме топ спортисти, които обичаме. За които милеем...

Нищо неразбиращите спортни журналисти, с които често се държите като с парцал и се правите на Леброн Джеймс и Тайсън Фюри, не са толкова черни, колкото се опитвате да ги изкарате. Разбира се, и сред нас има много загнили ябълки, но по същата логика ние можем да ви отговорим, че ако не се върнете с олимпийско злато, то нищо не става от вас... Звучи ли ви адекватно? На мен не. Ясно ми е, че живеем в ерата на Facebook и twitter и че всеки може да си изкаже мнението. Все пак това е право, което получаваме по рождение. Но за всеобщото благо, моля ви, мислете преди да тракате по смартфона или клавиатурата. Все още не е забранено!

И за финал, честито на победителите и на всички родни спортисти, които намериха място в класацията. Дано през 2024 г. отделяте повече време на позитивното, отколкото на вътрешните ви терзания и дребнавост.