Тъй като в неделя (3 декември) отбелязахме Международния ден на хората с увреждания, не трябва да забравяме, че не всички увреждания са видими с невъоръжено око. За разлика от физическите увреждания, уврежданията на психичното здраве е по-вероятно да останат скрити, а болката на засегнатите често се обостря от факта, че техните борби може да не са видими отвън, пише в заместник-посланикът на Израел в България Наама Леви в материал, представен за "Фокус". 

Преди по-малко от два месеца Израел претърпя една от най-ужасяващите терористични атаки на съвремието, както по своя обхват, така и по своята бруталност. Въпреки че все още е твърде рано да се диагностицират дългосрочни/трайни увреждания на психичното здраве като посттравматично стресово разстройство (ПТСР), самият брой на лицата, подложени на невъобразимо травматични събития, не предвещава нищо добро за бъдещето.

На 7 октомври терористичната организация Хамас проникна в Израел и опустоши цели общности: с измъчване, изнасилване, осакатяване, обезглавяване, стрелба, намушкване и изгаряне на живи хора, като в крайна сметка уби над 1200 невинни мъже, жени и деца, рани хиляди и отвлече близо 250 души в Газа.

Наред с убитите да не забравяме и оцелелите, много от които сега имат трайни физически увреждания, като липсващи крайници. Почти всички бяха подложени на непоносима психологическа травма: деца, видели как терористи избиват родителите им и след това биват отвлечени, млади хора на музикалния фестивал Nova, станали свидетели на групово изнасилване на жени, и няколко, които са оцелели само защото са се укрили сред телата на убитите си партньори или приятели. Макар и избегнали смъртта, тези деца и възрастни завинаги ще носят отпечатъка от тези събития в сърцата и умовете си.

За онези, които не са се възстановили от нараняванията си или все още са заложници в Газа, нападението, започнало на 7 октомври, все още продължава.

Травмата обаче не се ограничава само до преките жертви, а се разпространява много по-далеч. Терористите от Хамас предаваха на живо ужасяващите си набези и ги излъчваха до милиони по целия свят. Членове на семействата са гледали убийството на близките си във Фейсбук или е трябвало да изтърпят образите на терористи от Хамас, които парадират с жертвите по улиците на Газа.

Лицата, оказващи първа помощ, спасителните екипи, медицинският персонал и други пряко изложени, са силно засегнати от тези ужаси, които никое човешко същество никога не трябва да вижда, чува или помирисва.

ЗАКА [религиозна доброволческа организация, която прибира трупове и свързани материали на загинали], пристигна в разгара на нападението, за да събере телата и заедно с други доброволци изпълни ужасната задача да почисти биологичните останки от местата на клането на 7 октомври. Всеки един от тези доброволци завинаги ще носи със себе си незаличимите образи на обезглавени бебета, на къщи, напоени с кръвта на цели семейства, които са били екзекутирани, и на овъглени тела, намерени с вързани ръце и крака, преди да бъдат подпалени.

 

Въпреки че все още не сме осъзнали същинската дълбочина на травмата, причинена от Хамас – включително на жертвите, техните семейства, лицата, оказващи първа помощ, и много други доброволци и професионалисти, които вече са били в Южен Израел или са дошли да помогнат, както и на тези, които все още се грижат за ранените – няма съмнение, че връщането назад в спомените за ужасите от този ден е неизбежно. Мнозина може никога да не се излекуват и ще трябва да се борят с нова реалност, присъединявайки се към редиците на хората със скрити увреждания.

Освен това всеки, преминал през ада, който Хамас причини на Израел този ден, сега отново страда, тъй като твърде много хора в чужбина отричат, че тези ужаси някога са се случвали или се опитват да ги омаловажат по най-различни начини. Отричането на зверствата, извършени срещу евреи, не е ново явление, но е повече от жалко, че това се случва, преди всички убити да бъдат идентифицирани, да не говорим да бъдат погребани, и то въпреки че много други все още са държани като заложници от терористична организация.

Травмата, която израелците преживяха от ръцете на Хамас, се оказа двойна: първо, заради първоначалната атака и втори път, в резултат на онези, които остават безразлични или дори злорадстват пред страданията на нашия народ.

С отбелязването на Международния ден на хората с увреждания ни се напомня още веднъж, че има много хора, които остават невидими или защото увреждането им не винаги се проявява на повърхността, или защото има други, които предпочитат да го игнорират. Отричането на причината за емоционалното и психологическото страдание може само да утежни щетите и да направи скритите страдащи от проблеми с психичното здраве напълно невидими.