За 27-и път Фестивалът на българското документално и анимационно кино "Златен ритон“ ще се проведе в Пловдив. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов пиарът и организатор на фестивала Кремена Димитрова. След тригодишно прекъсване заради пандемията, форумът се завръща с две конкурсни програми за документално и анимационно кино, в които се състезават 90 филма. Събитието ще се проведе от 14 до 21 декември, а наградите ще бъдат връчени на тържествена церемония на 21 декември в 19.00 вечерта в зала 1 на "ЛЪКИ Дом на киното“.

По думите й тази година има рекорден брой участващи във фестивала филми поради 3-годишното му прекъсване заради пандемията. "Бих пожелала количеството да води след себе си и качество, защото е много важно да има филми, за които да говорим, а не само да показваме. Програмата ще бъде изключително интензивна и аз, като част от организацията на фестивала, се притеснявам, че ще бомбардираме публиката с толкова много предложения. Но пък има удобството на кино "Лъки“ и това че сме декември месец, нямаме толкова много възможности да се разхождаме по улиците – киното дава възможност за срещи,“ смята тя.

В тазгодишната програма са включени и 3 филма In memoriam, защото се отбелязват две годишнини на това издание на фестивала, свързани с две големи имена в българското документално и игрално кино, при това на жени режисьори: 100 години от рождението на Бинка Желязкова – едно от най-силните имена в българското игрално и документално кино, чиито филми са участвали в престижни фестивали у нас и в чужбина, и на Малина Петрова – документалистка, която за съжаление ни напусна тази година. "Затова ще покажем два техни филма, с които ще си припомним тяхното творчество и един филм, посветен на Бинка Желязкова на режисьора Елка Николова,“ разказа още Кремена Димитрова.

Нивото на филмите, участващи във фестивала, е очаквано високо заради акумулирания голям брой филми поради 3-годишното прекъсване. Голямата битка винаги е между филмите, които са финансирани от Националния филмов център, и независимото кино, което се състезава наравно с финансираните филми, отбеляза още Кремена Димитрова: "Искаме да покажем, че от наша гледна точка има равнопоставеност между тях, ние не ги делим на едни и други, а ги делим на качествени и некачествени. В крайна сметка журито ще се произнесе кои са най-добрите филми в категориите. Така че има и количество, и се надявам да има и качество, което да покаже най-доброто в документалното кино.“

Според нея няма големи изненади при тематичните ядра, около които се въртят различни заглавия, тъй като принципно документалното кино показва големите личности: обикновено те са или позабравени, за които си припомняме, разказвайки тяхната история, или такива, които са безспорни и има повод да говорим за тях отново. "Появява се една нова тема, която започва да става изключително интересна и популярна, и това е спортът, защото освен хора от областта на историята и културата се появяват и спортни личности, които са по някакъв начин пример и легенди, за които документалното кино говори. Има и един спорт, който влиза сега неочаквано в полето на документалното кино, и това е спортът ръгби, с дебютния филм на Васил Върбанов "В името на бог Ръгби“. Това е един филм, който за първи път обръща внимание на ръгбито, разказвайки неговата история и всичко, което има около този спорт в България – легендите, имената, културата на този спорт,“ отбеляза тя.

"Филмите, които ще покажем, са по някакъв начин своеобразен мост между времето на социализма и посттоталитарното време – документалното кино и анимационното кино чрез своите метафори са идеалното средство за това. А освен темите около легендарни личности, има и теми, свързани с историята – с факти от историята, които се обговарят на нов глас. По един или по друг начин по време на тоталитаризма не сме имали възможност да говорим за това или изникват неочаквани истини. Затова бих обърнала внимание върху два филма: единият филм е на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова – "Откъснати до корен“, който разказва съдбата на интелектуалците след Втората световна война и по някакъв начин хвърля мост въобще върху съдбата на интелектуалците в нашата култура. Другият подобен филм е "Ваймар експрес“ на Милена Фучеджиева – един филм, който показва неочаквана гледна точка към живота и творчеството на Фани Попова-Мутафова. Така че има палитра от теми, а в същото време сблъсък на стилистики: едната част от тях е близо до автентизма, а другата част от стилистиките повече гравитира към това какви по-нестандартни художествени средства и възстановки да направим, за да бъдем по-експресивни и да въздействаме на публиката,“ сподели още Кремена Димитрова.

Нещо интересно в новото българско кино е една връзка между игралното и документалното кино, осъществена чрез режисьорите документалисти, които правят крачка в игрално кино: "Примерът за това е дебютният филм на Тонислав Христов "Добрият шофьор“, който участва със своя документален филм "Последният гларус“ във фестивала "Златен ритон“. "Добрият шофьор“ участваше в конкурсната програма на "Златна роза“ през лятото във Варна, а сега "Последният гларус“ ще може да бъде в конкуренция с останалите филми в състезателната програма на "Златния ритон“. Гледайки и двата филма, намирам много общи точки в избора на тема за избора на човек, отказал се от емиграция, борейки се тук с перипетиите на живота и с желание да доказва себе си, да доказва избора си, да доказва своята изстрадана свобода. Документалното кино прелива в игралното и обратното, игралното прелива в документалното. Ние имахме чудесен пример и с друг документалист, който направи своя първи опит в игралното кино, и това е Светослав Драганов и филмът "Смирен“, който като че ли мина малко по-незабелязано по екраните, но е едно кино, което е незлобливо, но много въздействащо.“

Българско кино, което се прави в последните години, показва, че има много сериозни заглавия, има много сериозни крачки напред, особено силно социално ангажирано кино, което е и световна тенденция, обясни още тя, като даде пример с тазгодишните победители на фестивала "Златна роза“, чиято награда си поделиха два изключително въздействащи социални филма – "Уроците на Блага“ на Стефан Командарев и "Диада“ на Яна Титова. "Филмите са изключително различни като тематика и подход, но като въздействие – тази безнадеждност, която остават у зрителя, е много близка. Харесвам и двата филма по различен начин. "Уроците на Блага“ е филм, който показва проблемите на нашите родители, а "Диада“ – на нашите деца. "Диада“ е филм, който въздейства не само на нас, като родители, защото се страхуваме за децата си и се чувстваме виновни заради това, което сме им причинили, филмът е много важен и за децата, за да видят как не се прави, защото и те правят избори. Те са във възраст, в която се изграждат като личности и трябва да отговарят за всяка една своя постъпка. От тази гледна точка филмът е изключително възпитателен и е важен за морала ни като общество,“ категорична е Кремена Димитрова.