Испанският министър-председател Педро Санчес посещава Близкия изток тази седмица, но след конфликта между Израел и ХАМАС пътуването му може би няма да бъде толкова шаблонно, колкото тези на други европейски лидери, пише френската редакция на Euronews.

Испания е исторически близка до арабския свят и поради това страната активно се опитва да прокара по-благоприятна за палестинските стремежи линия в рамките на Европейския съюз.

Това е подход, който Санчес вероятно ще защитава по време на посещението си в засегнатия от конфликта регион.

Преназначен само преди седмица за нов четиригодишен мандат, министър-председателят се срещна с министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и ще се срещне с председателя на Палестинската автономия Махмуд Абас на Западния бряг.

След това Санчес ще отпътува за Египет, където ще проведе срещи с президента Абдел Фатах ал-Сиси и Ахмед Абул Гейт, генерален секретар на Арабската лига.

Тези срещи дават възможност на испанския министър-председател да поднови призива си за трайно прекратяване на огъня в Газа, както и за провеждане на спешна среща на върха за мир.

Испания се надява, че ще бъде намерено политическо решение на конфликта между Израел и палестинците на основата на две държави.

Защо Испания е толкова открита в признаването на палестинската държава?

В речта си миналата сряда Санчес обеща, че "първият ангажимент" на новото му правителство в областта на външната политика ще бъде "да работи в Европа и Испания за признаването на палестинската държава".

В същото време той заяви, че е "на страната на Израел" пред "терористичната атака", извършена от Хамас на 7 октомври, но също така призова еврейската държава да сложи край на "безразборните убийства на палестинци". Според Исаяс Бареняда, професор в университета "Комплутенсе" в Мадрид, Санчес се надява, че позицията му ще има "ефект на вълна" върху останалите страни от ЕС.

Позицията идва в момент, когато много западни държави са подложени на критики в арабския свят за това, че изглеждат твърде благосклонни към Израел. През 2014 г., при управлението на консервативното правителство, испанският парламент прие резолюция, призоваваща за признаване на палестинската държава, подкрепена от всички политически партии. Гласуването обаче нямаше задължителен характер и не беше последвано от никакви действия.

В Европа няколко държави предприеха тази стъпка по по-ефективен начин. Сред тях са Швеция, Унгария, Малта и Румъния, но нито една от основните държави-членки на ЕС не е направила това, което означава, че Испания може да стане пионер.

По-рано тази седмица Жозеп Борел, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър при Санчес заяви пред El Pais, че Испания е страната с "по-ясна симпатия към арабския свят".

Кратка история на испано-арабските отношения

Географски близка до региона на Магреб в Северна Африка, Испания се обръща към арабските страни по време на диктатурата на Франко, продължила от 1939 до 1975 г., за да избегне изолацията си на Запад.

Едва през 1986 г. обаче страната установява официални отношения с Израел.

Сравнително късната дата е следствие от напрежението, породено от противопоставянето на еврейската държава на влизането на Испания в ООН в края на Втората световна война поради близостта ѝ с нацистка Германия.

През 1993 г. те изиграват роля в споразуменията от Осло, чрез които Израел и Организацията за освобождение на Палестина взаимно се признават в рамките на мирния процес.

Като цяло Испания остава възприемана от мнозина като проарабска страна.

В края на октомври дори избухна мини-дипломатическа криза с израелското посолство след противоречиви изявления на крайнолевия испански министър, който говори за "планиран геноцид" в Газа.

Тъй като голяма част от Европа е твърдо произраелски настроена, Исаяс Бареняда обяснява, че битката за Санчес ще бъде трудна.

"Трудно е да си представим, че Испания има капацитета да преориентира европейската позиция", заявява Бареняда пред AFP, но "тя може да допринесе да се покаже, че в ЕС има чувствително различно отношение".