Васил Терзиев за столицата бяха засенчени от скандала с родословието му, а Ваня Григорова направи силна кампания. Това заяви Любомир Аламанов, комуникационен експерт, в предаването "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. Той отдава фотофиниша на няколко фактора.
"От една страна, Ваня Григорова направи много силна кампания. Тя успя да консолидира много различни избиратели от политическия спектър. Успя да отправи послание към симпатизантите на БСП – хора с носталгия по стария режим, също и към по-патриотичните хора. Национализация, връщане на общината като основен играч в грижата за "малкия човек“ – това бяха основни точки в нейните послания“, поясни Аламанов.
Много хора помислиха, че Григорова ще изгони "лошите западни компании“, че ще развали концесиите в София. Тя съумя да бъде ясна и разбираема. От тази гледна точка кампанията на Терзиев бе по-студена и по-далечна, даде оценка Аламанов: "Може би има страхотни идеи, но на ниво кампания Терзиев изглеждаше леко студен технократ.“
Технократите трудно печелят дебати, защото в тези дебати обикновено участниците твърде много обещават, без да споменат начините, по които ще изпълнят обещаното, даде обяснение.
Аламанов. "Един щаб отказа дебат в БНТ и БТВ, друг – в "Дарик“. Разделиха се с резултат едно на едно“, поясни той.
"Терзиев беше обект на атака от много страни и по много теми, особено за родословието му. През голяма част от кампанията на слушахме идеите му за София, а дали е отговорен за делата на дядо му, баща му или далечен чичо. На моменти се справяше, на моменти – не. Атаките бяха толкова силни, че всичко други се загуби на този фон“, разясни Любомир Аламанов.
"Рядко коментирам думите на Борисов, защото той сутрин казва едно, вечер-друго, а на следващия ден – трето. Виждаме, че гласоподавателите на ГЕРБ на втори тур основно са подкрепили Григорова. Ако Терзиев беше загубил, вината щеше да бъде частично на избирателите на ГЕРБ. Относно сглобката, тя е въпрос на сложни разговори – алтернативата е служебен кабинет на президента Радев и спиране на процесите по влизането ни в Еврозоната“, завърши анализа си комуникационният експерт.
Идеите на