В неделя предстои втори тур на кметските избори в София. Кандидатите Васил Терзиев от ПП-ДБ и Ваня Григорова, издигната от БСП и други леви формации, гостуваха на Радио "Фокус“ в рамките на форматът "Лидерите говорят - стратегии на фокус". Представяме ви акценти от програмите на двамата политици по отделни теми, свързани със столицата, в задочен дебат.

"Чисти, зелени и умни градове“:

Ваня Григорова: Няма управник, който да не иска градът му да е чист, зелен и умен. Много ми се ще да си мечтаем за това, но първо ние трябва да създадем условия да се случва. Аз вече говорих по темата за зелените клинове. За да бъде чиста София, ние трябва да запазим зелените площи, които към момента са реституирани. Тази варварска реституция, която беше направена.

Водещ: Нека да ги кажем кои са те.

Ваня Григорова: Единият минава през "Черни връх“, през бул. "България“, говорихме преди малко за "Манастирски лилави“. И част от тези зелени площи вече са застроени. Още когато Мусман прави плана за София през 1937-1938 г., се планира там да не се строи нищо, строежът да върви, високите сгради да са в центъра на столицата и постепенно да стават по-ниски, като се оставят зелени коридори, през които да идва свежият въздух от Витоша. И тази политика е следвана десетилетия наред. Когато се прави, повтарям, варварската реституция, без оглед на обществения интерес се реституират места, които не трябва да се застрояват. Само че Законът за устройство на територията и Общият устройствен план позволяват, дават възможност на реституираните терени да бъдат отредени за жилищно строителство. И в момента Столична община трябва да намери начин, за да изкупи тези имоти, за да не позволи там да се построи поредния мастодонт. Другото, което трябва да се направи, е знаем, че един от най-големите замърсители, това е изгарянето на въглища и дърва. Не можем обаче да лишим хората от топлина през зимата. За да се направи това, за да се спре това замърсяване, решението няма как да бъде в климатици, защото мрежата няма да издържи. Именно затова решението е разширяване на мрежата на "Топлофикация“, силен контрол, обаче, върху работата на топлофикационното дружество.

Водещ: Много болна тема засягате.

Ваня Григорова: Много болна тема. И технологично обновяване. В последните няколко години е имало възможност Столична община и "Топлофикация“ да усвоят около 300 милиона лева за технологично обновяване, което не се е случило обаче. Същите средства толкова  е могло да се използват и за канализация, 300 милиона лева за канализация. Защитени са само половината от тях. Това показва че ние нямаме достатъчно административен капацитет или достатъчно желание за да се справим с основните проблеми на столицата. Защото ако беше направена това технологично модернизиране на "Топлофикация София“, тогава тези загуби, които генерираме от остарялата мрежа, мрежа, която е строена през 60-те и 70-те години на миналия век, тогава цената на парното щеше да е различна. Разбира се, имаме и външните фактори на войната в Украйна, увеличаването на цената на газа, включително пандемията се отрази много неблагоприятно върху всички компании. Но ако ние имахме едно здраво дружество, щяхме много по-лесно да се справим с всичките тези предизвикателства.  

Водещ: Продължаваме със същата тема. Какви са проблемите със зелените площи – говори Васил Терзиев.

Васил Терзиев: Тук бих разделил проблемите със зелените площи на две. Едното е как да опазим малкото зелени площи и такива, които са предназначени за детски градини, за училища, за социална инфраструктура. Там, където вече е доста презастроено, което изисква активна работа със собствениците на земите, със строителите, за да бъдат те компенсирани на друго място и това да си бъдат обособени точно за каквото им е било оригиналното предназначение. Там общината има инструменти, с които може да работи, има зони с отпаднала необходимост, там трябва да се работи с областната управа, с държавата, за да може да бъдат прехвърлени част от тях към Софийска община и те да бъдат използвани за компенсация  на строителите, за да спасим тези въпросни зони. Другият въпрос с парковете, там проблемът е доста по-дълбок. Само за Борисовата градина и Южния парк са необходими от порядъка на 10 млрд. лв., за да бъдат компенсирани всички собственици, което е абсолютно непосилна задача. Така че там по-скоро трябва да има яснота, че няма да може да се строи. Трябва да се търсят решения, но работа на общината е да гарантира публичния интерес и да има яснота, че там няма да изникнат бетонни чудовища.

Водещ: Така и така навлязохме в темата за чисти, зелени и умни градове. Самият вие, съвсем кратко, но започнахте вече да говорите за 15-минутният град. Това е нещо много интересно. Постижим ли е, според вас, 15-минутният град в отделни квартали на столицата?

Васил Терзиев: За някои квартали е достижимо. Квартали като “Младост", “Люлин", те са били планирани малко или много да бъдат така и все още не е загубена възможността да бъде направено. Не е правена с мисъл за велосипеди, за алтернативен начин на придвижване, но има възможни решения в тази посока. По-важният въпрос е как всичко ново, което се прави да бъде направено в тази посока, така че София да става град за хората, а всичко, което вече не сме го направили както трябва, да го запазим да не става по-зле и каквото можем с годините да го подобряваме откъм зелени площи, откъм велоалеи. Това е голяма тема, че велоалеите не са свързани.

Водещ: Точно така, те стигат до някъде и оттам нататък - край.

Васил Терзиев: Те не стават за придвижване, аз експериментирам често с тротинетка и гледам как е, много е трудно. Има много какво да се направи, за да се свържат велоалеите в рингове и те да започнат да се използват не само за спорт, за малко, а като транспортни артерии.  Това е нещо, по което ние ще работим: текущите да станат доста по-сигурни, доста по-свързани и да изградим много нови, но с идеята отново не просто да се направи някакъв проект, да се усвоят едни пари, а да се помисли как да свържем квартал "А“ с центъра. И така един по един да ги навържем лъчовете, за да може да се придвижват.

Водещ: Другата ни важна тема е т.нар. “умен град".

Васил Терзиев: Аз бих го разделил на две – умен град и дигитализация. За да имаме умен град, трябва да имаме много данни, за да можем да взимаме решения. Това е нещо, което в момента не се случва и не се работи с данни, а се работи основно с мнения и с конюнктурни решения. За да имаме данни, трябва да ги събираме, т.е. трябват ти повече датчици за въздух във всички точки на града, трябват ти датчици за водата, трябват много повече умни камери, което е свързано и със сигурност, и с възможностите общината да дисциплинира шофьори и прочие, за да вкара нови правила. И вече, имайки всички тези данни, имайки този модел, за който говорихме – дигиталният двойник на града, ти това да започнеш да го налагаш и да го използваш като основно средство за взимането на решения. Второто нещо е дигитализацията: какво общината може да направи най-вече във връзката с гражданите и с бизнеса, кои услуги можем да дигитализираме. Една от точките, които ние смятаме да дигитализираме, това е електронното разрешително за строеж, за да опростим тази процедура, да я скъсим доста повече. Има дълъг списък с набелязани мерки, които искаме да реализираме.

Също толкова важен ни е фокусът и в това как да скъсим дистанцията с гражданите, тъй като това го намираме за едно от най-счупените неща в момента. Гражданите нямат отношение към общината, освен ако нямат някакъв проблем, дори и тогава се лутат. Т.е. те не се чувстват, че общината работи за тях. Искаме това нещо да се промени. За да се промени гражданите трябва да имат информация, която разбират, и да могат да бъдат участници в този процес. Т.е. всичко свързани с подаване на сигнали, с получаване на информация, коя улица ще бъде затворена, къде има авария, ако има бедствия, всичко това да бъде на телефона ти, в едно приложение, там да можеш да споделяш идеи, там да даваш сигнали за корупция. Всичко, което се случва в "Кол София“ в момента, надградено с допълнителни възможности, вързано към една централна система и възможност да проследяваш всяко нещо докъде е стигнало.

Водещ: Ключова за Радио и Агенция "Фокус“ е "Град-приятел на децата“ и какво означава това според Ваня Григорова?

Ваня Григорова: Ако ние сме длъжници на младите, то това е най-силно видимо в крайните квартали – няма детски площадки, няма спортни площадки. Големи мултифункционални спортни центрове бяха закрити през последните десетилетия, поради което няма как и къде децата да практикуват някакъв спорт. Впрочем, по повод първия учебен ден сега, тази година, си потърсих стари снимки и видях снимките от двора на моето училище. Нямаше нито едно дете с наднормено тегло, нито едно. Защо? Защото тогава имаше къде да се спортува, защото тогава се хранихме с доста по-качествени храни. И ако не можем – поне не веднага, да направим така, щото да ядем достатъчно качествени храни, то можем да дадем възможност на децата да спортуват и трябва да ги насърчаваме да го правят. Много е лесно да обвиним лаптопите и смартфоните за това, че децата стоят пред тях. Дали ли сме има алтернатива? По-скоро не, опасявам се. Дори в детската градина трябва да се плащат такси, за да може детето да посещава, евентуално, ако въобще детската градина позволява това, детето да посещава басейн, плуване, футбол, танци. Това е безобразно! Това трябва да бъде гарантирано и може да бъде гарантирано, включително от общинските власти.

Водещ: Приемът в детските градини и ясли – ще строим ли още детски градини и ясли в София?

Ваня Григорова: Задължени сме да строим нови детски градини и ясли. Впрочем, по-големият недостиг е в яслите, отколкото в детските градини. Какво може да се направи? За това време – нека да помислим колко, 18 години? 18 години, ние не можем да се справим с недостига на места, при положение че децата стават по-малко. Обръщам внимание – в национален мащаб.

Водещ: Факт е, факт е това. Да, така е.

Ваня Григорова: При положение че децата стават по-малко, ние за 18 години не можем да компенсираме 10 000 места, които не достигат. И как може да се случи? Да се отделят повече средства годишно за изграждане на детски градини, и другото, което трябва да се направи, е да се оптимизира мрежата, в която се прави.

Водещ: Продължаваме с тезите за приятелски настроения град на Васил Терзиев.

Васил Терзиев: Ако това не ни е отправната точка, да бъде град за децата, най-вече започвайки със сигурността, защото това е най-, най-, най-висшата ценност – човешкият живот – как да го опазим? Детски гради, ясли – този този проблем веднъж завинаги да го зачертаем. Със сигурност трябва да се строят нови детски градини, трябва да се забърза темпото, трябва да се промени начинът, по който се проектират, одобряват, за да може да бъде скъсен този период на изграждане. Но друго нещо, което трябва да се направи също, е да се работи активно с Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването, за да се вкара по-добре развита рамка, която да регламентира всички детски центрове, родителски кооперативи, защото доста деца, които не са приети в държавните и частни детски градини, те отиват в подобни центрове, но те са в малко сива зона. И там трябва съвместна работа с тези две министерства, за да се регламентира и да се даде тласък на това, като алтернативен начин за решаване на проблема. Но това, което нашият екип е обещал, че този проблем след 4 години няма да го има. И това е едно от нещата, на които ще бъде даден най-висок приоритет и ще бъде решено веднъж завинаги.

Неприемливо е от не знам колко мандата да се тупка тази топка и постоянно да е един и същ разговора, и като много други неща да се пренася от една програма в следващата, в  третата. Освен училища, детски градини, другото важно нещо е да създадем условия за спорт на децата – изграждане на повече детски площадки, където да спортуват и то не само за най-малките, те и в момента се изграждат, но са фокусирани основно за деца под 12 години. Трябва да има фокус върху по-възрастните, защото те тъй като няма къде да отидат да спортуват, отиват на детските площадки на малките и ги чупят, защото те не са правени точно за тази цел. Другото нещо, което сме го споменавали, това е да се отворят училищните дворове, както всички ние сме израснали, играейки в дворовете, да го направим отново.

Водещ: Тоест, да могат децата в свободното си време извън училище, да играят там, да се събират?

Васил Терзиев: Извън училище да играят там, да се събират, това да бъде средището за майките с деца, за подрастващите, и там да бъде хубава и сигурна средата. Това също е едно от нещата, което ние сме го заложили в програмата и сме го споменавали неведнъж за това как да превърнем училището в кварталното средище. Тоест, ако има едно място, от където да започнем да подобряваме средата, то да бъде училището, читалището и площадките за спорт и за игра – това, което събира хората и ги прави една общност. Нещо, което ние смятаме, че се е позагубило, а е основна част от това да живеем в едно по-хубаво място, където хората са заедно и където имат отговорност и те към подобряването на тази среда, където те участват в този процес.

Водещ: Задочният дебат между Васил Терзиев и Ваня Григорова - изказванията им във формата "Лидерите говорят – стратегии на фокус“. Последната ни тема е "Прозрачно управление“. Ваня Григорова.

Ваня Григорова: Към момента бюджетът се разписва от администрацията и се дава на общинските съветници не по-рано от две седмици преди момента на обсъждане и гласуване. Трябва да си представим колко тежък е един бюджет и колко взаимно свързани са отделните негови части. В момента, в който стигне до обсъждане вече реално в Общинския съвет, пипнеш ли една част от тези кутийки, трябва да разместиш всички останали, което означава, че не може да пипаш нито една част. Именно затова трябва бюджетът да се пише и да се водят обсъждания по него месеци преди това, преди да дойде време за бюджет. Разбира се, няма как да са точно конкретизирани размерите по пера, но трябва да са ясни и приоритетите, и приблизителните стойности, така че когато вече се гласува държавният бюджет, да може тези приоритети да се включат в бюджета на Столична община. Това е едно. На второ място обаче, трябва да се чуват хората в кварталите. Как да стане това? Около 5оо-600 милиона годишно са средствата за инвестиционната програма на Столична община. Поне 20% от тях трябва да бъдат разпределяни между районните кметове, а те, в диалог с гражданите, да решат кои са приоритетите и кои са най-ключовите проблеми, които трябва да се решат в конкретното място. В крайна сметка, аз съм от "Слатина“ – няма как толкова детайлно да познавам проблемите на "Овча купел“, нали така? 

Водещ: Така, да.

Ваня Григорова: Именно затова като бъдещ кмет трябва да разчитам на районните кметове по места, независимо от коя партия са те. В крайна сметка, ако всички се борим за това да живеем в един по-уютен град, не "бранд“, а град, роден, тогава трябва да има взаимодействие помежду ни. Опасявам се, че към момента се приоритизират част от кметовете на управляващата партия, а именно – ГЕРБ. Там се насочват повече средства, там има повече инвестиции, което не е много редно. Споменах за бюджета. Първо, по-рано обсъждане с общинските съветници, на второ място, но не по-важност – обсъждане с гражданите в районите, на трето място обаче, по отношение на прозрачността, вече казах: компаниите, с които са с включени обществени поръчки, на които са дадени обществени поръчки и публични средства, те трябва да бъдат леснодостъпни на сайта на Столична община. Да е ясно: ако е направил покрива на 73-то училище и на следващата година той започне да тече, това означава, че тази компания е некоректна, с нея не бива да се работи, да речем, тъй като има немалко такива случаи. Това – едно. На второ място обаче, макар да не е чак толкова интуитивно, да не се разбира на пръв поглед, много е важно компаниите, които кандидатстват въобще за обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори при тях с работниците.

Всичко това води до прозрачност, до увеличени приходи както в държавната хазна, така и в общинската такава. И на първо място, общината е тази, която трябва да бъде коректен работодател. София трябва да бъде град на хората. Тя не трябва да бъде продукт. Тя не трябва да бъде поставена на тезгяха, където за съжаление, стои през последните няколко десетилетия. Ако милионерите и олигарсите имат пари, за да си купят благоволение, то ние имаме глас. На тези избори нашият глас трябва да бъде чут.

Водещ: Продължаваме с последната ни тема “Прозрачно и отговорно управление". И този път ще говори Васил Терзиев. Остава ли тезата ви, че ще има черен списък с фирми, извършили некачествени ремонти?

Васил Терзиев: То е свързано с желанието ни да приключим с ремонта на ремонта на ремонта. И когато ги правим нещата да остават малко по-трайно. Шегуваме се, че е абсурдно Римската империя да са правили пътища, които хиляди години по-късно си седят и не са мръднали, мозайки, които не са мръднали, а ние не можем да направим един тротоар и един плочник, които да изкарат два сезона, не можем да си наредим жълтите павета и се излагаме пред външния свят. Така че за да го решим този проблем ние смятаме да направим редица неща. Първо, да се промени процесът по планиране и възлагане. Много от дефицитите тръгват от начина, по който се структурират проектите. Първо, че всички замесени не винаги са седели на една маса, когато са го мислили. Второ, заданието е изключително кратко, не пълно, т.е. подлежи на много голяма интерпретация.

Няма обществени обсъждания, прави се на много места инженеринг, което значи проектантска дейност и инженеринг в едно. Когато имаш неясно задание и ниска цена, това значи, че започват да се правят всякакви компромиси в движение, започват да се взимат решения от строителя, от изпълнителя как трябва нещо да изглежда, което води до много грозни естетически и структурно лоши решения, и води до много доработки. Тук идва вече и втория проблем за съразмерността на глобите, спрямо големината на проекта, те са несъразмерни. Т.е. когато те глобяват малко, проектната стойност е голяма, ти нямаш безкрайно голям стимул да се притесняваш, че не си си свършил добре работата. И тук идваме и до черния списък: когато това вече е съчетано с възможността системно да не си изпълняваш задълженията качествено и да продължаваш да си контрагент на Софийска община, води до този разкош наоколо. Така че всички тези мерки смятаме да ги въведем, плюс значително по-стриктен контрол с всички инструменти, които има Общината: Надзор, Инспекторат, за да не се случват текущите дефицити. Аз не бих се хванал с тази нелека задача, ако не смятах, че мога да свърша работа и не подхождах отговорно.

Във всеки един момент съм осъзнавал какво ме чака, колко са големи предизвикателствата, натрупаните проблеми от дългогодишното управление на ГЕРБ. Така че за това нещо не съм имал илюзии, подхождам отговорно, изграждаме екип, тъй като това не е работа за един човек. Т.е. всички тези идеи, те ще си останат на хартия, ако ти нямаш много силен екип от районни кметове, от заместник-кметове, от силно представителство и то експертно в Общинския съвет, за да успеем, и много други хора, да ги реализираме тези идеи. Така че това не се вижда много за момента, но ни е било голям фокус в последните 10 месеца: работата по програмата, плюс събирането на добър екип и оформянето на наистина отбор, за да можем да ги реализираме. Аз винаги съм работил с отбори, където си заобиколен от силни хора и се надявам това нещо да го пренеса в общината. Това, което за мен е важно да кажа за финал, е, че ще работим активно да няма втора ръка хора, втора ръка райони в София. Ще работим за всички софиянци, за да може да се реализира това те да усещат, че са част от този процес как ще променим града, управлението му, за да живеем в по-щастлив, по-уреден, зелен, чист град. Всички ние, заедно можем да постигнем по-добри резултати.

Водещ: Това беше края на задочният дебат между Ваня Григорова и Васил Терзиев по три от ключовите теми. Не забравяйте, че най-важното, което трябва да направим като граждани в неделя е да гласуваме!