Ивайло Илиев, председателят на Студентския клуб на политолога,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

В двучасов дебат в аулата на СУ “Климент Охридски" на 17 октомври за първи път петима основни претенденти за кмет на столицата Антон Хекимян, Васил Терзиев, Деян Николов,  Ваня Григорова и Вили Лилков сблъскаха вижданията си за София. Събитието беше организирано от: Националния младежки форум, Студентския клуб на политолога и Студентската асоциация за изследване на международните отношения. Кандидатите имаха възможност както да представят идеите си, така и да задават въпроси помежду си, а и да получат такива от публиката, което помогна на младите хора в залата да изградят своето мнение за всеки един от тях. Затвърдиха ли се тези мнения в хода на кампанията? Отговаря ли подредбата на кандидатите след първия тур на получените от дебата впечатления? Наш гост е председателят на Студентския клуб на политолога Ивайло Илиев.

Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Илиев.

Здравейте, благодаря ви за поканата.

Какви изводи правите от кампанията и от резултатите от първия тур?

Захващам се за това, което споменахте за нашето събитие, което бе част от Лигата на младите гласоподаватели – един вече така оформил се във времето формат, като социален феномен можем да кажем, защото това е неговото трето издание. И както обичаме да се шегуваме с колегите, това е нещо като изпитната сесия на политиците пред младите хора и студентите. След края на сесията ние сме хората, които вписваме оценките в бюлетините за гласуване. Всъщност, събитието, което тогава направихме, можем да кажем, че постави фактическото начало на този дебат между самите кандидати. Ние си дадохме сметка, че това събитие бе първото по рода си, което събра за първи път основните претенденти за властта в столицата на едно място. И всъщност, те тогава за първи път излязоха от този инкубатор, в който дотогава водиха своите кампании. Знаете: с обиколки по места, със срещи, с интервюта, но без пряк дебат с конкурента. И мисля, че тогава още се очертаха първите тенденции в различната визия на отделните кандидати, в спора по политики и спора на практика за визията, изобщо за София. И се радвам, че бяхме хората, които, разговорно казано, повлякохме крак, защото след това претендентите влязоха и в други форми на предизборни дебати и диспути помежду си до края на кампанията. Иначе това, което по-късно се отрази като резултати, което много хора бяхме прогнозирали още по-рано през кампанията, е,  че има вероятност това непрестанно “пакетиране" на кандидатите Васил Терзиев и Антон Хекимян в някакъв момент да доведе до някаква реакция от страна на гласоподавателите.  И всъщност, ние го видяхме, тъй като действително, особено погледнато от гледна точка на Васил Терзиев, наистина Антон Хекимян е по-лесният за побеждаване кандидат и дори чисто подпомагащ ефект би могъл да има за кампанията на Терзиев. Докато сега съответно виждаме, че резултатите показват друга картина, която предполагам тепърва ще анализираме.

Как се представиха кандидатите на вашия дебат и как в останалата част от кампанията?

В нашия дебат имаше изключително интересни моменти, тъй като имахме панел в събитието, в което имаше възможност за въпроси от публиката. Разбира се, в самата зала имаше около 400 души плюс видеоизлъчване, което е в архивите и продължава да трупа хиляди гледания в социални мрежи и във видеоплатформи. Но самият досег с тази жива публика, в която имаше поддръжници за всички кандидати, определено ги постави в по-различна среда. И ние например, това, което винаги споменаваме и си спомняме за този наш дебат, е  всъщност един въпрос именно от публиката, който бе зададен от едно младо момче. Въпросът беше - за кого бихте гласували от хората на тази маса, освен за себе си? Което освен, че беше посрещнато с невероятни реакции в самата зала, определено притесни кандидатите, тъй като отново повтарям, ги извади от тази комфортна обстановка, в която те до този момент бяха провеждали кампанията. Освен това, видяхме, да го наречем така, скрити знаци на някакъв вид подкрепа. Давам за пример кандидата на “Възраждане" Деян Николов, който не посмя да влезе в сериозна конфронтация с Ваня Григорова, тъй като вече на всички ни е ясно, че вероятно избирателите на “Възраждане" ще подкрепят г-жа Григорова на балотажа. Отделно от това пък видяхме едно обединение от кандидатите относно тяхното отношение към г-н Вили Лилков. Разбира се, това отношение беше с изключително уважение, с примирение, можем да кажем и с липса на някакъв нападателен тон. Тъй като г-н Лилков беше, може би, човекът с най-голям професионален опит изобщо на тази маса, сред всички гости. А и да не говорим, пък от политологична гледна точка, че е човекът с най-голям политически опит изобщо, не само в София, а и като цяло. И разбира се, това, което като акцент изпъкна, бе гражданскит облик на двамата основни кандидати към онзи момент Антон Хекимян и Васил Терзиев. Определено техните послания като че ли по-лесно достигаха до младите хора, тъй като именно тази липса на политическото в техния образ и в тяхната кампания като че ли им позволява да са още една идея по-близко до разбиранията на младите хора изобщо за случването на политиката и на местната власт.

Отговаря ли подредбата на кандидатите след първия тур на получените от дебата впечатления?

Не сме правили нещо като класация. След дебата имаше доста реакции от сорта на това, че г-жа Григорова имаше моменти, в които по-остро успя да опонира на Васил Терзиев. Отделно от това имаше по-късно реакции и в социалните мрежи на редица общественици, журналисти, които също оцениха дебата като много успешен и като затвърждаване на текущото състояние към онзи момент на кампанията на кандидатите. И според мен, по-скоро дебатът успя в гледната си точка на това първо, да постави кандидатите в нетипична за тях среда, т.е. да видим те как се държат един към друг и как се държат цялостно като поведение извън комфорта си. И разбира се, от друга гледна точка, досега им с младите хора, тъй като съгласете се, че този тип срещи с електорат, който буквално сега за първи път ще има право да гласува – в голямата си част от залата и от нашата аудитория сега за първи път имат право на глас. Това е един по-различен досег, отколкото с възрастни, които вече имат дългогодишен опит като избиратели. И тук винаги този досег е много особен, тъй като буквално сега, още на първия възможен избор, който предстои за младите хора, те могат да поемат в много различни посоки. И бихме могли да кажем, че този техен първи избор е фундаментален от гледната им точка на граждани, на първо време. Така че беше важен и като резултат от тази гледна точка.

Фокусът на организирания от вас дебат бе  ролята на младите хора в общината и развитието на младежките политики. След дискусията в аулата на Софийския университет повече за това не се чу. Навярно и кандидати, и политолози са решили, че темата е изчерпана?

Всъщност това, което ние наблюдаваме за трето поредно издание на Лигата на младите гласоподаватели, е  дали предизборните заявки на кандидатите, които са участвали в нашите форуми, се случват след края на изборите. И докато предишните две издания бяха насочени към парламентарните избори, и впрочем, отварям скоба, бих могъл да кажа, че имаше ефект, тъй като Националната стратегия за младежта бе приета в предходния парламент. Имаше, разбира се, активност и в Комисията, която е ресорната в тази част. То сега, след тези местни избори отново ще проследим, дали ще се случи тази заявка, която дадоха кандидатите за включване на младите хора в процеса на вземане на решения, в повече обществени обсъждания, в по-голямо внимание и грижа изобщо към младите тук. Ето, давам пример със Софийския ученически съвет – млади хора, наши почти връстници, които отново са именно тези, които за първи път ще имат право на глас, особено абитуриентите. Те бяха в залата, поставиха своите искания и като ученици, и като бъдещи зрелостници, а и като бъдещи студенти в София. Та да видим дали кандидатите ще ги послушат, и всъщност това, което е наша най-голяма гордост в тази инициатива, е, че ние заложихме много сериозна информационна кампания за същността на местната власт и нейните функции. Това, което правим, е един вид обяснение на разбираем език от млади хора за млади хора. И наистина се надявам, че в тази си част ние сме успели да развием това гражданско образование на нашата аудитория, а и  разбира се на още наши съмишленици и млади хора, които искат да бъдат активни граждани, да са запознати с процесите. Защото повече знания у тях със сигурност ще повлече след това и по-голям натиск върху политическата класа и по-голямо внимание за грижите към младите.

И сега, ако ми позволите, ще ви задам серия въпроси, като към политолог. Какви бяха нагласите в София и успяха ли партиите да се адаптират към тях?

В последните дни забелязвам, как опитваме да правим някакви национални изводи на база различни местни конюнктури. Повтаря се този познат рефрен: София не е България, България не е София. И т.н. Но истината е, че политиката в София и резултатите от вота в София винаги са били от изключително значение и за развитието на националната политика, тъй като знаем, че ролята на кмета на София и на Общинския съвет на София на моменти взимат по-голяма власт, ако щете от националната, в различни области. Така че ако можем да направим нещо като  дисекция на вота в столицата, според мен това, което е най-най-важното и което трябва да споменем, е  фактът, че имаме балотаж на двама кандидати, които в момента се опитват отново да пришият  към някаква национална политика. Чуваме, че имало сблъсък ляво - дясно, консервативно - либерално и т.н. А всъщност не забелязваме, че това са двама граждански кандидати, които нямат абсолютно никакъв политически опит. Зад които, разбира се, стоят политически сили и интереси, ако щете, но на първо време в същността си, те са граждански тип кандидати. Което пък затвърждава още една тенденция от последните няколко години за някакъв вид деинституционализация на този политически процес, който имаме у нас.  И фактически виждаме и все по-голямото отваряне на партиите към граждански тип кандидати, към хора с по-голяма обществена подкрепа, към хора, които трудно бихме могли да пришием към даден политически провал в предишните години. И в допълнение на това, което представляват Васил Терзиев и Ваня Григорова, да добавим и Антон Хекимян, който също е такъв граждански тип кандидат, макар и завършил на третото място.

Какво предупреждение отправи ниската избирателна активност?

Аз имах възможност да си напиша и в собствения профил, че освен ниската избирателна активност, в допълнение с тези 15% невалидни гласове в цялата страна, това буквално е присъда. Защото освен присъда за нас, като общество, според мен е присъда и за политическия ни процес изобщо. Избирателната активност е средно около 50% в цялата страна. А до преди време говорехме как на местни избори винаги избирателите са в по-голяма степен мотивирани, активността винаги е била по-висока и т.н.  Ако продължава с тези темпове, тя съвсем скоро би могла да доближи данните за избирателна активност на парламентарни и на президентски избори, която, знаем, традиционно е по-ниска. И тук трябва да си зададем въпроса: защо този тип мажоритарен вот, какъвто почти навсякъде на практика представлява местния, защо не успява да мотивира избирателна активност, която да гони 70-80%? Защо местната власт, бидейки най-близо до всекидневните проблеми на хората, не успява да ги и мотивира да участват в политическия процес с гласуване? Надявам се, че на балотажа ще поправим този нисък процент, макар че историята не показва да има по-голяма мобилизация на избирателите на втория тур спрямо първия.

Защо? Вие сте млад човек, зададохте въпрос, какъв е вашият отговор? Защо на местните избори избирателната активност не гони висок процент за мажоритарните кандидати, а се доближава до партийните в парламентарните избори?

Според мен, имаше възможност да бъде по-висока избирателната активност, ако не бяхме станали свидетели на целия този безпрецедентен хаос, който се случи буквално няколко часа преди началото на изборния ден. Съгласете, че в последните години, може би от 2013 г. и Костинбродската афера тогава до сега, в последните 10 години не сме имали такъв хаос. Защото това, което произведе целия този скандал, дали естествен или изкуствен, вече е обект на допълнителен анализ, но то бе хаос. Който със сигурност  демотивира хората, които така или иначе ще си кажат: “какво да им гласувам, след като хартиите се инвалидизират като гласове, след това имаме 15% невалиден вот и какво ще им гласувам, след като машините са едва ли не манипулирани“. Целият този цинизъм, който буквално се създаде, ние като млади хора го разглеждаме така – отново ще се върна към нашите инициативи с Лигата. Защото ние като млади хора буквално полагаме ежедневни усилия да мотивираме нашите връстници да гласуват, да ги мотивираме да участват в политическия процес. Опитваме се да ги въвличаме все повече в обществените дела, ако щете. И в един момент тъкмо сме постигнали някакъв крехък консенсус за това, че младите в крайна сметка успяват да разберат тяхната роля колко е значима. И се появява един такъв скандал с машинното гласуване, който буквално чупи тези крехки мостове, които са създадени. Ще ми бъде интересно да видя също така, избирателната активност конкретно на младите хора, предполагам в следващите дни би могло да има и такъв тип анализи, колко от тях са успели да се включат изобщо. Знаем вече за този тип реакционен вот, който бе предизвикан  от премахването на машините, основно в сектора на избиратели на ПП-ДБ, които реагираха остро на това окастряне на машините. Да видим каква част от тях включва и  млади хора.

След като всяка партия смята, че другата ще й открадне изборите, как ще имат гражданите доверие в изборния процес? Каквото и да правите вие, младите хора от Лигата на избирателите, при наличието на подобно междупартийно отношение, какъв мислите, че ще бъде резултатът?

Ние трябва да кажем, че нашите институции не подпомагат гражданите да имат по-голямо доверие в процеса. Тъй като ако оставим настрани емоциите, и оставим настрани разказа за това, какво се случи всъщност през уикенда, от гледна точка на избирателния процес и като теглим чертата, ще видим как от едната страна имаме ЦИК, която вероятно има податливост на политическо влияние, особено пък поради факта, че те са си състав, който е излъчван от политическите сили. От преди мисля, че 2 или 3 парламента, много добре си спомням, че г-жа Камелия Нейкова, председателката на избирателния орган, е номинация на “Има такъв народ", ако не ме лъже паметта. А от друга гледна точка, имаме Държавна агенция "Национална сигурност“, която също в последните месеци се доказва като орган, който не успява по абсолютно безпристрастен начин да преценява дадени ситуации, да го кажем най-разговорно. И от трета страна имаме Върховния  административен съд, който се оказа, че по един тип обществени казуси работи през почивните дни, а за други, какъвто е изборния процес, работи чак в понеделник. И когато, към  ето тези три институции следва да има безусловно обществено одобрение, ако щете, и   когато българският гражданин чуе за тези институции да знае, че те работят в негов интерес, да знае, че те работят безпристрастно и честно, то тогава няма как да не очакваме доверие към изборния процес. И обратно – не може да има доверие в него, след като тези три институции, които в последните дни са най-активни по темата избори, доказват, че сами помежду си имат някакъв вид противоречия. Не само като решения, а и като цяло, ако щете тяхната възможност е да се влияят от един или друг партиен субект, който в момента наклонява везните.

Тези местни избори каква картина на България нарисуваха?

Да, всъщност повтарям се, че наистина трудно се правят национални избори от местни конюнктури, но пък видяхме няколко, които можем да обобщим. На мен, например, ми направи сериозно впечатление фактът, че при “Възраждане", чиято кампания бе с един и същи слоган: “Гласувай за кмета на “Възраждане", всъщност в един момент се оказа, че тя не сработи. Защото хората по места видяха, че на тези кандидати не би могло да се вярва за решаване на техните проблеми. Това се видя и по възможно най-категоричния начин особено в техния бастион Варна – от където е и родом г-н Костадин Костадинов, и изобщо от там тръгва идеологическото формиране на “Възраждане". Във Варна те дори не отиват на балотаж. Споменавайки Варна, пък да продължим напред, че именно Варна е може би една от изненадите на тези избори, защото видяхме, че загубата на градове като Варна и София много символно е като афект лично за Бойко Борисов, който лично легитимираше и досегашния кмет на Варна Портних, и г-н  Хекимян, през цялата кампания. Казвам това с условието, че ще видим във Варна, какви ще са резултатите. Но има много сериозен потенциал там да има смяна на властта. Пловдив също има някакъв шанс за промяна в кметския пост, но разбира се, сравнително по-малка. От друга страна пък  споменавайки ГЕРБ, трябва да подчертаем градове като Стара Загора, като Бургас, защото за г-н Живко Тодоров и за г-н  Димитър Николов бихме могли да кажем, че в последните години се превърнаха като образци за управление. Което пък, ако го прехвърлим към националната политика, винаги можем да загатнем, че би могло от такъв тип хора да стартира едно реформиране на партията, която ги излъчва, в някакъв по-нататъшен период, тъй като това не са вече местни лидери, това са две имена, които са национално разпознаваеми. И ако продължа тази линия на мисълта ми за ГЕРБ, ще видим всъщност как дългогодишни кметове на ГЕРБ в други големи областни градове за първи път отиват на балотаж, което показва по-голямо отслабване на партията. От друга страна в Общинския съвет вече наблюдаваме доста политически партии, които излъчиха свои представители, което затвърждава друга тенденция на национално ниво за все по-голяма фрагментация на нашата политическа система. Появата на все повече субекти, които имат свои представители, виждаме и в местните парламенти, и в националния парламент. Отделно от  това, вече споменах влиянието на институциите, за което само бихме могли да си представяме каква би могла да бъде картината на вота изцяло, ако премахнем този недействителен вот, ако премахнем тези изкривявания, които са се случили. Виждаме в социалните мрежи в последните дни обикаля едно клипче от врачанско село, ако не се лъжа, което буквално е нещо като образец за това, какво се случва, когато нямаме машинен вот.

Как ще повлияят резултатите от местните избори върху правителството, върху управлението на държавата?

Ние наблюдаваме от няколко часа изявлението на г-н Борисов по отношение на балотажа. И бихме могли да кажем неговата непряка подкрепа към Ваня Григорова. Всъщност, истината е, че знаем, как в различните политически нюанси Борисов си е позволявал да дава някакви сигнали, след което да се отмята от думите си или пък да се доуточнява, че всъщност не е  имал това предвид и т.н. Някак си се създаде това обществено усещане, че Борисов и ГЕРБ, бидейки отявлено десни хора, евроатлантици, в един момент дават някаква подкрепа за Григорова, зад която, с извинение, но зад нея стоят партии, които имат име като “Русофили за България", тук не знам какво повече да добавя. От друга гледна точка, не знам дали погледнато от противника на Ваня Григорова, а именно Васил Терзиев, дали тази подкрепа на Борисов за Григорова няма да бъде в негова полза. Защото пък и в крайна сметка от подкрепа няма как да се откажеш. Ако трябва метафорично да го опишем, това е от онези подаръци за рожден ден и за Коледа, които на теб не ти вършат работа и се чудиш после на кого да ги подариш наново. И ако ми позволите, да погледна от гледна точка отново към ГЕРБ, избирателите на тази партия в София не съм сигурен до каква степен са удовлетворени от цялостната картина на този местен вот. Защото на тях първо им се предложи Антон Хекимян за кмет, а след това им се предлага да гласуват по съвест, но все пак по-добре, тук цитата на г-н Борисов как беше “по-добре държавна собственост, отколкото Държавна сигурност". И не знам дали те в някакъв смисъл не са обидени от целия този фарс, който можем да кажем, че претърпя ГЕРБ в София на тези местни избори. И ако ми позволите, разбира се, извън заигравките и каламбурите, много рядко в годините тези лидерски изказвания и едва ли не заповеди са изигравали някаква особена роля върху мнението на хората, особено по места. Защото представете си хипотеза, при която, без значение дали Бойко Борисов или който и да било партиен лидер излиза и едва ли не изчита някакъв списък с кандидати в различни населени места, които избирателите да припознаят и да приемат като свой избор на балотаж. Това просто не е работило през годините. И моята прогноза е, че избирателите на ГЕРБ на балотажа, най-вероятно няма да изразят толкова категорична своя подкрепа за когото и да било от двамата кандидати.

Какви сценарии се очертават, според вас, след балотажа в София?

Предполагам, че няма да има съмнения в победата на Васил Терзиев. Не трябва, разбира се, да подценяваме и факта, че  Ваня Григорова наистина направи един образец на  кампания от мажоритарен тип, защото виждаме, как тя едва ли не успява да се откопчи от тази партийна легитимация, която получава от БСП, от редица партии, защото тя наистина успява да привлече подкрепа от много широк тип, от периферен тип избиратели, от хора, които не гласуват. Нещо, което впрочем направи и Мая Манолова на предходните избори, защото приликите между двете кандидатки може би във времето ще се увеличават, според мен. Доказателство за думите ми, всъщност е и факта, че партийната листа, която бе оглавена от г-жа Григорова, на практика получи двойно по-малък резултат  спрямо нейния собствен резултат като кандидат за кмет. Нещо, което показа тази периферия, която тя е успяла да увлече. От друга страна, погледнато от гледна точка на Васил Терзиев, споменах това реакционно гласуване от страна на младите хора и на електората на ПП-ДБ и “Спаси София". Това премахване на машинния вот мобилизира на практика в максимална степен електората им. И е възможно и на втори тур да се затвърди тази мобилизация. Разбира се, не трябва да подценяваме националното влияние, защото е факт, че Ваня Григорова успява да се оформи като кандидат и образ на политик, който е на практика антисглобка, ако можем така да кажем. Тъй като евентуална нейна победа или евентуално неин пробив на балотажа, съгласете се, че със сигурност ще повлече процеси, които ще повлияят на сглобката на национално ниво. От друга страна ми се струва и много тънък момента, в който Терзиев и Григорова, бидейки противници на балотажа, ако се ожесточи прекалено много кампанията помежду им в тази седмица, има риск за управлението на София. Защото в края на балотажа и когато вече теглим чертата на местния вот, отново ще отправим поглед към местния парламент, а именно Столичния общински съвет, където общинските съветници на двамата кандидати със сигурност ще трябва да работят заедно и да търсят мостове един към друг. Всъщност, те са 24 за ПП-ДБ и “Спаси София" и 8 за БСП, което прави абсолютно точното мнозинство, което е необходимо - 32-ма общински съветници в София. Да кажем така: да не стигат до някаква крайност, в която по-късно ще им бъде трудно да работят заедно в Столичния общински съвет, тъй като именно там, както знаем, е много по-важно разпределението на силите, отколкото кметския пост.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гостува ни председателят на Студентския клуб на политолога Ивайло Илиев.

 

Цоня Събчева