Докато Израел и ХАМАС се впускат в тотална война, Русия е "по-скоро второстепенен, отколкото водещ играч“. Но въпреки ограниченото си влияние, тя се очертава като основен бенефициарий от настоящата криза, пише колумнистът на The New York Times Хана Нот.

С минимални усилия Москва "жъне плодовете на регионалния хаос“. Продължителният конфликт я облагодетелства в три ключови области: украинския конфликт, плановете й за Близкия изток и глобалната битка на идеи със Запада. "Без да прави нищо специално, Путин получава това, което иска“, казва авторът на статията.

На първо място, пише тя, събитията в Газа отвличат вниманието на западните политици и обществеността от Украйна, която "трябва да споделя ефира“ с Израел и палестинците. Страховете, че западните общества са започнали да се уморяват да подкрепят Киев, ще продължат да растат.

Има недостиг не само на медийно внимание, но и на боеприпаси. Джо Байдън обещава, че САЩ могат да подкрепят Тел Авив и Киев едновременно, но има възможност в крайна сметка той да избере на кого от тях да изпрати оръжие. Русия трябва да се "радва на появата на нов и сложен конфликт за Съединените щати, който изтощава силите на нейните противници“, твърди Ноте.

Освен това войната в Газа заплашва да сложи край на усилията на администрацията на Байдън да нормализира отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Прекъсването на Авраамовите споразумения ще даде повод на Москва не само да се "зарадва на страданието“ на Америка, но и да разшири сътрудничеството с Рияд в ядрената енергетика, както и да предотврати укрепването на арабско-израелското партньорство срещу Иран.

Но най-голямата печалба на Русия може да бъде в световното обществено мнение. Позицията на Москва по настоящия конфликт и откритата подкрепа за палестинците съвпадат с настроенията в по-голямата част от Близкия изток, отбелязва авторът на статията.

Но стремежите на Русия се простират отвъд Близкия изток. Представяйки себе си като Давид, изправен срещу Западния Голиат, тя оформя украинския конфликт като антиколониална борба, използвайки силното негодувание на развиващия се свят от арогантността и лицемерието на Съединените щати и техните съюзници.

"За Русия увеличаването на разочарованието от Запада и дори привличането на нови поддръжници на нейното предизвикателство към световния ред би било постижение, за което би си струвало да рискува отношенията с Израел. Фактът, че тази позиция увеличава напрежението в Европа, е приятен страничен ефект“, смята Ноте.

С други думи, противоречията между Запада и развиващите се страни нарастват. И Кремъл, разбира се, "няма да пропусне шанса да задълбочи още повече това разделение“, сигурна е колумнистът на New York Times.

От началото на украинския конфликт и атаката на ХАМАС срещу Израел западните правителства се опитаха да убедят останалия свят, че глобалният ред и демократичните ценности са застрашени. Но докато "спиралата на насилието“ в Близкия изток набира скорост, Вашингтон и неговите съюзници са "далеч от победата в битката на наративите“.

"Конфликтът в Украйна избледня на заден план, ръководената от САЩ дипломация в Близкия Изток е в смут, а Западът и останалите са изправени един срещу друг над пропаст от взаимно неразбиране. При това състояние на нещата Русия ще направи всичко възможно, за да се възползва“, заключава Ноте.