Социологическата агенция "Алфа рисърч“ публикува свое проучване преди местния вот. Той е по поръчка на бТВ и в него участие са взели 800 души, които имат право на глас. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Геновева Петрова – изпълнителен директор на Агенцията

Броени дни преди вота, какви са електронните нагласи в столицата? 

Аз всъщност с това исках да започна – че това проучване, за което говорим, е представително за Столична община и то показва няколко основни неща. От гледна точка на предстоящите избори, всъщност две са най-важните: Първо, въпросът с евентуалната очаквана активност на първия тур, който предстои в неделя и който по оценки, които имаме въз основа на проучването, показват, че тя ще бъде около 41-42% от хората, които имат право да гласуват в столицата. Т.е. ако трябва да я съпоставим, съизмерима с активността, която сме имали в предишните местни избори, не наблюдаваме повишена активност и интерес към предстоящия вот. Защо казвам това? Това е важно и с оглед на цялостната нагласа на избирателите, защото тогава, когато имаме повече ентусиазъм у хората и желание да се включат в изборите, това означава, че у тях има и повече оптимизъм по отношение на кандидатите. А когато нещата запазват установено в предишни граници равнище, това означава, че в много голяма степен резултатът ще се реши, така да се каже, в битка основно между партийните ядра.  

Исках да вмъкна нещо, като казахте, че не се наблюдава повишени интерес. Видяхме, че партиите сякаш се опитаха да извадят нови лица, по-интересни, да представят нещо различно, но въпреки това, проучването ви сочи, че това не е повишило интереса сред гражданите. 



Ами, истината е, че – да, както казах и преди малко, запазва се в тези рамки, в които е била и в предишните местни избори, в първия тур. Иначе, що се отнася до опитите на партиите да ангажират в кампанията и респективно и в изборите по-популярни и по-интересни, както казахте, лица, ние не можем да предполагаме дали, ако лицата бяха други, интересът щеше да бъде различен. Истината е, че с това, което основните политически формации предлагат на избирателите като потенциални кандидати, това е и интересът, който те успяват да предизвикат у хората. Друга важна тенденция, която наблюдаваме в тези нагласи към момента, е всъщност съотношението между мажоритарния елемент, между мажоритарния вот, който всеки от кандидатите за кмет има, и партийния, който стои зад него. И тук наистина има също нещо много любопитно. Може би малко изпреварващо в разговора ще кажа, но имаме кандидати, като кандидатите на "Продължаване промяната“ – "Демократична България“, на ГЕРБ включително, на "Възраждане“ включително, които събират подкрепа по-ниска от подкрепата за листите за общински съветници на същите тези формации. Имаме обаче и кандидати като г-жа Григорова, като г-н Лилков също така, които събират пък подкрепа по-висока от листата за общински съветници, което е показател и за тяхното в известна степен мажоритарно предимство пред останалите. 

Нека сега наистина да навлезем в малко повече конкретика и да ни представите как точно са разпределени в процентно съотношение нагласите на хората към настоящия момент за столицата. Как се нареждат кандидатите и в процентно съотношение близка ли е разликата между първите наредени във вашето проучване? 

По отношение на битката за кмет на Столична община, с най-висока подкрепа към момента е кандидатът на коалицията "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ – "Спаси София“ с 29,8 на сто подкрепа сред решилите да гласуват. Да, тя е най-висока, но както сами виждаме, твърде далече от границата за решаване на изборите в първи тур, с което можем да бъдем относително сигурни, че битката за кмет на София ще се състои в два тура. Тук идва вече в историята много любопитен момент – кой ще бъде участникът в балотажа.

На този етап двама са практически рамо до рамо в тази надпревара. Това са кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян с 21,1% подкрепа от решилите да гласуват, следван буквално наистина на едно рамо разстояние от кандидата на "БСП за България“ Ваня Григорова с 20,2%. Т.е. това са евентуалните и между тях в най-голяма степен се очаква да се развие битката за второто място за балотажа. Бих казала, че значима подкрепа в това състезание събират също и кандидатът на "Възраждане“ Деян Николов с 10,2%, но подкрепата за него също остава малко под тази за листата за общински съветници.

И както преди малко също цитирах – проф. Лилков, кандидатът на "Синя София“ практически накрая на кампанията има подкрепа от 8,3 на сто от избирателите – нещо, което смятам, също е важно, от гледна точка на това, че е успял да консолидира наистина най-последователните десни привърженици в столицата. Оттам нататък от всички, мисля, повече от 20 кандидати за кмет на столицата, по-значима подкрепа… 

Да, изключително много са, да. 

Да. По-значима подкрепа също регистрираме за кандидата на "Има такъв народ“ Ивайло Вълчев, която е 3,4 на сто, кандидата на "Български възход“ Виолета Комитова - 1,9%, Карлос Контрера, кандидата на ВМРО – с 0,6%. И останалите – с по-малка подкрепа към момента. Т.е. виждаме, че не просто листът от кандидати за кмет на столицата е дълъг, но виждаме също така, че има наистина съревнование, има истинска битка за тази позиция и тази битка, бих казала, не се решава днес, с резултатите, които регистрираме в проучването, а ще се реши в неделя с вота на хората. 

Защото да кажем отново, процентът на твърдо решилите да гласуват не е много удовлетворяващ. Той отново е нисък, нямаме висок процент на хора, които са заявили, че ще гласуват. Г-жо Петрова, откроихте двама от кандидатите и заявихте за тях, че те имат мажоритарно предимство и подкрепата е именно към тях, към личността йм. Това е г-жа Ваня Григорова и г-н Вили Лилков. На какво се дължи това според вас и каква ще бъде тяхната ключова роля в този вот? 

Аз казах и преди малко, че това е до голяма степен тежест на мажоритарния елемент. Това, разбира се, не означава, че подкрепата за тях няма политическа обусловеност. Напротив. И по отношение на двамата кандидати – между другото, те са едни от най-ясно политически позиционираните в класическата линия на политическо позициониране ляво-дясно, има в много голяма степен и чисто политическа подкрепа. Но това, което казвам, че е извън формациите, които ги издигат за изборите: Те успяват да привлекат симпатизанти и на други политически формации – нещо, което може би в голяма степен всички от останалите кандидати положиха усилия да направят в тази кампания, грубо казано, да разширят т.нар. електорална периферия на своите политически формации, но не успяха. И затова мисля, че на тези двама кандидати е добре, полезно е да се отдаде значимото за чисто личностното им припознаване от страна на избирателите.

Но за да завърша все пак, важно е да се има предвид, че независимо кой от всички кандидати за кмет спечели изборите, всеки от тях ще бъде в ситуация да работи с бъдещия общински съвет, а в бъдещия Общински съвет присъстват политически формации. Т.е. избирателите, които гласуват и които искат да подкрепят един кандидат, със сигурност трябва да си направят избора и по отношение на политическата листа, която стои на най-близките до кандидата им позиции, за да може в крайна сметка управлението, което предстои да се случи както в София, така и в други общини, да съответства в най-голяма степен на очакванията на избирателите. 

Така е, това е изключително важно. Но казахте нещо ключово – има дисбаланс между подкрепата към личността и към листата, която стои зад него, включително това важи за първия и втория, Васил Терзиев и Антон Хекимян. Очаквате ли лично вие, г-жо Петрова, някакъв обрат в нагласите на избирателите? Все пак знаем, че процентът на тези, които се колебаят да гласуват и го решават в последния момент, е изключително висок. Може ли да има някакво разместване в последния момент? Разбира се, че може – въпросът ми е риторичен, но допускате ли, че може картинката в неделя да се окаже различна и по-категорична? 

Картината не е застинала към момента, в който ние правим проучването, със сигурност. Въобще, в цялата тази кампания нагласите на хората, които регистрираме както в София, така и в други общини, нагласите са доста динамични и доста нестабилни в сравнение с нагласи, които сме измервали при различни местни избори. Т.е. хората, бих казала абсолютно в правото си, до последния момент избират, колебаят се, някои – по-дълго време, други наистина в последните няколко дни и часа преди да отидат до урните. Но динамика определено можем да очакваме по отношение на резултатите и за кмет, и за общински съветници. Все пак нашата работа е в това да уловим основните тенденции и да можем да кажем какви в най-голяма степен биха били нещата в изборния ден. По начина, по който ние ги наблюдаваме, те са така, както ги коментираме до момента. Но аз по никакъв начин нямам претенцията да заявя, че това е резултатът от изборите. Затова и казах по-рано, че нищо не е приключило преди хората да са дали свой глас. 

Разбира се, така е. Лично вие, почти на финала на тази поредна предизборна кампания в България, каква оценка бихте й дали като социолог и наблюдател на всички тези процеси – за финал на нашия разговор? 

По принцип компанията за местни избори е много трудно да бъде обобщавана под общ знаменател, дотолкова, доколкото това са 265 отделни кампании. Но за общините, които наблюдавахме в рамките на тази кампания, бих казала, че все пак видяхме една достатъчно активна от страна на кандидатите кампания. Видяхме някои остри противоборства и противопоставяния, особено в най-големите общини, където очевидно залогът за политическите сили е най-голям, защото и победата в тях или загубата в тях би била най-символна. Но не бих казала, че сме станали свидетели на нещо неочаквано, необичайно, свръхтолерантно или пък свръхнекоректно между кандидатите. В общи линии, може би след поредицата кампании за предсрочни парламентарни избори, които имахме, просто беше кампания, която до момента – все пак нека не забравяме, че има още един ден, който би могъл да поднесе каквото би могъл да поднесе, но до момента кампанията беше, по моя оценка и по наши наблюдения, нека да кажем в обичайните параметри на една предизборна кампания за местни избори.