Войната е продължение на политиката с други средства. Много хора повтарят тази мантра, но твърде малко наистина й обръщат достатъчно внимание - особено по време на война. След касапницата на ХАМАС в Израел и растящите цивилни жертви в Ивицата Газа, по-дълбоката логика на войната е скрита зад огромното човешко страдание, което причинява. Докато продължават да се трупат планини от мъртви човешки тела си задаваме въпроса, кой ще победи? И това не е страната, която ще убие повече хора, или страната, която ще разруши повече къщи, или дори страната, която ще получи повече международна подкрепа. Ще спечели страната, която постигне политическите си цели, пише професорът по история в Еврейския университет в Ерусалим Явал Ноа Харари в материал за The Wasington Post, представен без редакторска намеса.

ХАМАС започна тази война с конкретна политическа цел: да предотврати мира. След като подписа мирни договори с Обединените арабски емирства и Бахрейн, Израел беше на път да сключи историческо мирно споразумение със Саудитска Арабия. Споразумението ще бъде най-голямото постижение на премиера Бенямин Нетаняху в цялата му кариера. Това ще нормализира отношенията между Израел и голяма част от арабския свят. По настояване на саудитците и американците условията на споразумението трябваше да включват значителни отстъпки за палестинците, целящи незабавно облекчаване на страданията на милиони от тях в окупираните територии и рестартиране на израелско-палестинския мирен процес.

Перспективата за мир и нормализиране в региона представляваше смъртна заплаха за ХАМАС. От основаването си през 1987 г. тази фундаменталистка ислямистка организация никога не е признавала правото на съществуване на Израел и се е посветила на безкомпромисна въоръжена борба. През 90-те години ХАМАС направи всичко възможно, за да провали мирния процес в Осло и всички последващи мирни усилия.

В продължение на повече от десетилетие израелските правителства, ръководени от Нетаняху, изоставиха всички сериозни опити за сключване на мир с по-умерените палестински сили и преследваха все по-агресивна политика към окупацията на спорни територии. Те дори прегърнаха десните месиански идеи за еврейско надмощие.

През този период ХАМАС показа изненадваща сдържаност в отношенията си с Израел и двете страни изглежда възприеха трудна, но ефективна политика на "съжителство с насилие“. Но на 7 октомври, точно когато правителството на Нетаняху беше на прага на голям пробив в осигуряването на мир в региона, ХАМАС удари с цялата си мощ.

ХАМАС уби стотици израелски цивилни по най-ужасните начини, за които може да се сетите. Непосредствената цел беше да се провали мирното споразумение между Израел и Саудитска Арабия. Дългосрочната цел беше да се посеят семената на омразата в умовете на милиони в Израел и в целия мюсюлмански свят, като по този начин се предотврати мирът с Израел за бъдещите поколения.

ХАМАС знаеше, че атаката му ще докара до ярост израелците, ще ги подлуди от болка и гняв, а терористите очакваха Израел да отговори с масивна сила, причинявайки огромна болка на палестинците. Кодовото име, което ХАМАС даде на своята операция, е доста красноречиво: Ал-Акса Туфан. Думата "туфан" означава "наводнение". Подобно на библейския потоп, предназначен да очисти света от греха дори с цената на почти пълното унищожение на човечеството, атаката на ХАМАС имаше за цел да предизвика хаос в библейски размери.

ХАМАС не се ли интересува от страданието, което тази война ще причини на палестинските цивилни? Докато отделните активисти на ХАМАС със сигурност имат различни чувства и възгледи, светогледът на организацията не взема предвид страданието на отделните хора. Политическите цели на ХАМАС са продиктувани от религиозни фантазии.

За разлика от целите на светските движения като Организацията за освобождение на Палестина (ООП), крайните цели на ХАМАС не са релевантни за реалния свят. За тях палестинците, убити от Израел, са мъченици, наслаждаващи се на вечно блаженство в рая. Колкото повече умират, толкова повече мъченици ще има.

Що се отнася до земния свят, според възгледите на Хамас и други мюсюлмански фундаменталистки групи, единствената жизнеспособна цел на човешкото общество на Земята е безусловното придържане към небесните стандарти за чистота и справедливост. Тъй като мирният живот винаги включва компромиси по отношение на това какво хората смятат за справедливо, такъв живот трябва да бъде отхвърлен и абсолютната справедливост трябва да бъде постигната на всяка цена.

Това, между другото, обяснява един любопитен феномен, който напоследък се появи сред радикалната левица в много западни демокрации, включително някои студентски организации в Харвардския университет. Те освобождават ХАМАС от всякаква отговорност за зверствата, извършени в Беери, Кфар Азза и други израелски селища, както и за хуманитарната криза в Ивицата Газа. Те хвърлят вината за всичко случило се изцяло върху Израел.

Приликата между радикалната левица и фундаменталистките организации като ХАМАС е вярата в абсолютната справедливост, което води до отказ да се признае сложността на реалностите на този свят. Справедливостта е благородна кауза, но търсенето на абсолютна справедливост неизбежно води до безкрайна война. Никога не е имало нито един мирен договор в историята на света, който да не изисква компромис или да гарантира абсолютна справедливост.

Ако военните цели на ХАМАС наистина са да провали мирния договор между Израел и Саудитска Арабия и да унищожи всякакъв шанс за нормализиране и мир в региона, тогава той печели тази война с нокаут. И Израел помага на ХАМАС до голяма степен, защото правителството на Нетаняху изглежда води тази война без свои собствени ясни политически цели.

Израел твърди, че иска да разоръжи ХАМАС и има пълното право да го направи, за да защити гражданите си. Разоръжаването на ХАМАС също е жизненоважно за осигуряването на всякакъв шанс за бъдещ мир, защото докато ХАМАС остава въоръжен, той ще продължи да осуетява всякакви подобни усилия. Но дори Израел да успее да обезоръжи ХАМАС, това е просто военно постижение, а не политическа стратегия. Има ли Израел някакъв план в краткосрочен план за спасяване на израелско-саудитското мирно споразумение? Има ли Израел някакъв дългосрочен план за постигане на цялостен мир с палестинците и нормализиране на отношенията с арабския свят?

Тъй като бях дълбоко ангажиран в израелската политика през последната година, опасявам се, че поне някои членове на сегашното правителство на Нетаняху сами са фиксирани върху библейските видения и "абсолютната справедливост“ и нямат особен интерес към мирния компромис.

Всички заинтересовани страни трябва да попречат на наводнението, причинено от ХАМАС, да удави Израел и палестинците и след това да опустоши целия регион. Обърнете внимание, че теоретично ядрената война е само на 24 часа: ако Хизбула и други ирански съюзници изстрелят десетки хиляди ракети срещу Израел, както заплашват да направят, Израел може да прибегне до ядрени оръжия за самосъхранение. Следователно всички страни трябва да се откажат от библейските фантазии и исканията за "абсолютна справедливост“ и да се съсредоточат върху конкретни стъпки за деескалация на конфликта и да посеят семената на мира и помирението.

След събитията от последните две седмици помирението изглежда напълно невъзможно. Моето собствено семейство и приятели току-що бяха преживели сцени, напомнящи за ужасите на Холокоста. Но осем десетилетия след Холокоста германците и израелците станаха добри приятели. Евреите никога не са постигнали абсолютна справедливост за Холокоста - и как биха могли? Възможно ли е да върнете виковете на болка в гърлото си, да върнете дима от горящите тела обратно в комините на Аушвиц или да съживите мъртвите от крематориумите?

Като историк знам, че проклятието на историята е, че създава желание да се коригира миналото. Но е безнадеждно. Миналото не може да бъде спасено. По-добре е да се съсредоточите върху бъдещето. Оставете старите рани да заздравеят, вместо да причинявате нови.

През 1948 г. стотици хиляди палестинци губят домовете си в Палестина. Като отмъщение стотици хиляди евреи бяха изгонени от Ирак, Йемен и други мюсюлмански страни в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Оттогава се трупа травма върху травма, създавайки порочен кръг от насилие, който води само до повече насилие. Не е нужно да повтаряме този цикъл вечно. Разбира се, в разгара на настоящата ужасна война не можем да се надяваме да спрем този порочен кръг веднъж завинаги. Това, от което се нуждаем сега, е да предотвратим по-нататъшна ескалация, а за да направим това, имаме нужда от конкретни жестове на надежда.

Една предложена инициатива призовава ХАМАС да освободи всички жени, деца и бебета, които държи като заложници, в замяна на това Израел да освободи няколко десетки палестински жени и тийнейджъри, които държи в плен. Ще бъде ли това справедливост? Не. Справедливостта изисква ХАМАС незабавно и безусловно да освободи всички израелци, които е заловил. Но въпреки това тази инициатива може да бъде стъпка към деескалация.

Друг вариант е да се позволи на палестинските цивилни да напуснат Ивицата Газа, за да потърсят безопасност в други страни. Египет, който граничи с Ивицата Газа, може и трябва да поеме водеща роля по този въпрос. Но ако Египет не е в състояние да предостави помощ на всички, Израел може да предложи убежище на някои от разселените жители на Газа на израелска земя.

Ако никоя друга държава не желае да приеме и защити палестински цивилни, тогава след като Червеният кръст има достъп до израелските заложници, държани от ХАМАС, и е убеден в тяхното съществуване, Израел може да покани Червения кръст и други международни хуманитарни групи да създадат временни убежища за разселените Цивилни жители на Газа от израелската страна на границата. Тези приюти ще приемат жени, деца и болни хора, евакуирани от болници в Ивицата Газа, докато битките срещу ХАМАС продължават. И след края на боевете, разселените жители на Газа ще могат да се върнат в Ивицата.

Подобен ход би служил на моралния дълг на Израел да защитава живота на палестински цивилни, като същевременно подпомага Силите за отбрана на Израел във войната им срещу терористите от ХАМАС, като намалява броя на цивилните, хванати в капан в зоните на бойни действия.

Имат ли шанс подобни инициативи да бъдат реализирани? Не знам. Но знам, че войната е продължение на политиката с други средства. И че политическата цел на ХАМАС е да унищожи всяка възможност за мир и нормализиране в региона. И че целта на Израел трябва да бъде да запази шанса за мир. Трябва да спечелим тази война, вместо да помагаме на ХАМАС да постигне целта си.