Савина Петкова е родена в Пловдив през 1968 година. Завършила е СОУ "Св. Константин - Кирил Философ", а след това става магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". Експерт по административно и гражданско право. От 1994 до 2000 година е адвокат на свободна практика и член на адвокатска колегия в Пловдив.

През 2000 година става юрисконсулт в Община Пловдив, като от 2008 до 2011 година е директор на дирекция "Правно-нормативно обслужване". През 2015 година е избрана за общински съветник, като местният парламент я избира за председател. В мандат 2015 -2019 година е член и на Управителния съвет на Националната асоциация на Председателите на Общинските съвети в Република България.

След края на мандата през 2019 година тя се оттегля от политиката, като посвещава време на своето семейство. Савина Петкова е сред учредителите на "Браво, Пловдив", като участва дейно в организацията на различни събития.

На изборите за кмет на Община Пловдив тя е номинирана за кмет от "Браво, Пловдив" през регистрацията на "Българска прогресивна линия", като е водач и на листата за Общинския съвет.

- Защо решихте да се кандидатирате за кмет на Пловдив?

- Бях участник в политическия живот на града известно време, предполагам, че Вие и Вашите зрители и слушатели си спомнят това. Сега се върнах отново и реших да се кандидатирам за кмет в известен смисъл под напора на обстоятелствата, които така се стекоха. Аз съм един от седемте учредители на сдружение "Браво, Пловдив“, в което има много млади хора и не толкова млади, като мен. Сдружението опита със свои сили и скромни средства, които събирахме помежду си, да направи редица добри дела в този град – ремонтирахме детски площадки, запълвахме дупки, помагахме на хора в нужда. В един момент се разбра, че има по-сложни за нас неща, които не са съвсем лъжица за нашата уста, т.е. ние опираме до институциите и най-вече до местната власт. Оттам не срещнахме особено голямо разбиране и подкрепа, макар че предложихме да помогнем, ако местната власт реши да реши един по-голям градски проблем ние да участваме, да помогнем с каквото можем. За това решихме, че е добре да се явим на местни избори.

Знаехме, че имахме друг кандидат, получи се известно недоразумение, Общинската избирателна комисия не го регистрира и така се наложи аз, като Емил Костадинов на "Парк де пренс“ през 1994-а, да изляза в последната минута.

Извън това, аз имам самочувствието на човек, който е тръгнал от най-ниското стъпало в Община Пловдив и е стигнал до едно от най-високите. Имам опит - професионален и житейски, имам познанията, имам компетентността, т.е. бих се справила със задачите, които стоят пред един кмет. А и не можех да позволя цялата тази енергия на "Браво, Пловдив“ и на тези млади хора да бъде похабена само, защото не са изпълнени редица процедурни правила, които законът изисква. И ето ме – кандидат за кмет. Надявам се пловдивчани да ме подкрепят.

- Бяхте част от администрацията на община Пловдив. После бяхте председател на Общинския съвет на Пловдив. След това, цял мандат 2019-2023, бяхте извън активната политика. Сега, след завръщането, как Ви изглежда градът?

- Аз бях извън активната политика де юре. Де факто не спрях да се интересувам от това какво се случва с града. От 2012 г. следя повечето обществени обсъждания, които община Пловдив обявява, най-вече тези за бюджета. Това, което наблюдавам, е много тъжно. Градът изглежда изоставен. В буквалния смисъл изоставен – разкопан, мръсен, хората станаха апатични. В разговорите ми с тях забелязвам едновременно отчаяние и гняв – отчаяние, че не виждат светлина в тунела, гняв, че това се случва по този начин.

Много ми е тъжно, че Пловдив изглежда така. Много ми е тъжно, че не се надгради това, което се постигна в едни предишни мандати. Аз отчитам, както грешките назад в години, допуснати от различни кметове и управленци, отчитам и хубавото, което е направено и считам, че всеки кмет, независимо кой е той, трябва да се поучи от опита на предшественика си, да избегне грешките, които са правени, но да надгради хубавото, което е постигнато. Това в този мандат не го видяхме, не се случи. Знам, че има смекчаващи вината обстоятелства, аз се гордея, че съм много справедлив човек, но тъжно е, тъжно е как изглежда Пловдив.

- Как си представяте Пловдив? Какво искате да се промени в него?

- Аз не съм олицетворение, признавам, на оптимизма и съм доста здравомислещ човек, който отчита реалностите. Без много емоция, казвам, че искам Пловдив да бъде по-чист, по-зелен, по-добре уреден, с хора, които не са толкова тъжни, не са толкова гневни и не са толкова апатични.

Пловдив е сърцето на България, според мен, той е в центъра и на Балканите, има разкошни географски дадености и разкошни културно-исторически дадености. Т.е. ние можем да привлечем огромен брой туристопоток, огромен брой инвестиции. Аз не обичам думичката "чуждестранни инвестиции“, аз се радвам повече на българските такива, признавам си. Чуждестранните – добре са дошли, но е хубаво България и Пловдив и региона на Пловдив да има български бизнес, който да работи добре и да е стъпил здраво на краката си. Това носи просперитет на една държава и на един град.

- Носи и национално самочувствие.

- Да, да. Иска ми се пловдивчани, като част от българския народ, да имат национално самочувствие, да са горди, че са точно в този град, че живеят в него, независимо дали са родени и дали по-късно са дошли.

Скоро преди предизборната кампания изпълних нетрадиционна роля – представих книга на пловдивския журналист Диян Никифоров в рамките на "Сцена на кръстопът“. Авторът е описал в есета и очерци 12 души пловдивчани, представители на бизнеса, спорта, културата. Пожелавам си той да има повод за още много такива есета за така активни и допринесли за добруването на града и за доброто му име пловдивчани.

- Какви стъпки, според Вас, трябва да се направят, за да се постигне тази промяна?

- Според мен, първата и задължителна стъпка, независимо дали аз бих била кмет или някой друг от опонентите ми, най-напред ще трябва да се постави диагнозата. Тези, които сме извън сегашното управление, си набавяме някаква информация оттук- оттам, от сайта на общината, от това, което е официално публикувано и се тревожим, в това число и аз, че картината никак не е розова.

Пловдив има много сериозни вземания, които общината не е събрала, започнати огромни инфраструктурни проекти, теглени кредити, които поставят общината в зверско задлъжняване. Още от следващата година тези кредити започват да се изплащат, ако не се лъжа, по 94-95 милиона на година, според бюджетната прогноза, която Общинският съвет не прие. Извън това има и огромна задлъжнялост по вече сключени договори къде за инфраструктурни обекти, къде за услуги, къде за доставки, по които има направени някакви авансови неголеми плащания. Всичко се пише на следващото управление, че и на по-следващото в някои случаи.

Така че за мен най-важното е диагнозата – т.е. да си изясним картината. Независимо колко е недобра и колко ужасяваща бихме могли да констатираме, че е, по-добре да сме наясно, за да знаем какво ще бъде лечението след това.

Пловдив, както казах, има потенциал за развитие и може да се работи, но мисля, че следващия кмет ще се сблъска най-напред с такива подводни камъни и мини, които ще избухват в продължение на поне година – година и нещо, според мен. Затова е добре там да попадне човек, който може от ден първи да заработи. На който няма да му е необходимо 6 месеца, една година, а някои и целия мандат не им стига, за да разберат що е това община и как функционира тя.

- Кои са най-важните проблеми, касаещи хората, които спешно трябва да се решат? Какво залагате във Вашата управленска програма?

- Много са, аз ще отбележа само няколко. Това, което най-много тревожи хората, е общественият транспорт. С обществения транспорт и с неговото лошо състояние и некачествена услуга са навързани като на синджир чистия въздух, шума, въобще всичко, което касае екологията. Един от нашите приоритети е градският транспорт да стане чист, екологичен, удобен и защо не и безплатен за гражданите. Ресурсът от 30 милиона, които се дават на превозвачите, е напълно достатъчен за това.

Друг приоритет са кварталите. Имаме визия как да се преобрази централната градска част, за да привлича още повече туристи. Но община Пловдив най-после трябва да влезе в кварталите. Някой да се сети, че там живеят хора. В "Южен“, където аз живея, кварталните улички не са пипани откакто аз съм се родила, в края на 60-те. Тротоарите са в страховито състояние. Една част от парковете, тук пак ще бъда справедлива, са прилично добре поддържани с ресурса, който има общината. Има малки градинки и средноголеми паркове, които са в много окаяно състояние, а хората живеят там, извеждат децата си там, децата им порасват там.

Влизането в кварталите е свързано с друга голяма тема – централизацията. Бихме могли в рамките на община Пловдив, която е с районно делене, тази децентрализация да се случи. Какво имам предвид? На районните кметове, които са мажоритарно избрани, със своя програма и свои обещания, които са дали по време на кампанията на гражданите, да им се възложат повече отговорности, повече задачи за изпълнение, обезпечени с финансови средства още от времето, в което се приема бюджета на общината.

Друг приоритет е река Марица. Правихме хепънинг и председателят на сдружение "Браво, Пловдив“ Веселин Костов се спусна с кану от единия мост до другия мост и в един участък качи и мен. Идеята ни беше да обърнем внимание на хората какво се случва с реката. Реката е любимо място на пловдивчани, както и тепетата. В същото време тя е в ужасно състояние. Това е най-напред опасно, защото до такава степен е обрасла с огромни дървета, че хората изтръпват при мисълта какво може да се случи при едни високи води. В същото време имаме добрия пример с проекта с еврофинансиране на "Марица юг“ и това би могло да се продължи участък по участък по цялото протежение на реката и от двата бряга.

- Ако станете кмет, как ще работите с районните кметове, ако са излъчени от друга политическа формация?

- Аз това вече съм го правила, макар и да не съм била кмет. Била съм на длъжности, на които се е налагало да бъда в непрекъснато взаимодействие с районните кметове и като председател на Общинския съвет, и като директор на "Правна дирекция“, а преди това – като главен юрисконсулт.

Нямам никаква драма кой от коя партия е. Добре е всички участващи в тези избори, желаещи да станат кмет, да осъзнаят едно – кметът е кмет на всички пловдивчани и следва да работи за добруването на всички пловдивчани.

Има определени различия в политическите сили и по отношение на приоритетите им, и по отношение на начините за постигането на целите им, но може ли някой от тях да каже, че не е огромен проблем за решаване градският транспорт? Има сходство по повечето основни проблеми, а разликите са в детайлите.

- Какво е посланието ви към пловдивчани? Пловдив е шовинистичен град. Защо да предпочетат жена за кмет?

- Да, такъв е, но може би му е време да спре да бъде. Или поне да опита. Аз съм първата жена председател в новата история на Пловдив. Аз съм вече исторически факт.

Жените сме по-търпеливи, по-диалогични, по-отговорни и доста работливи. В същото време не държим на всяка цена, тропайки с крак, да наложим своето мнение без да помислим върху мнението на опонента и дали в неговите думи няма някаква истина. Това от гледна точка на делението между мъже и жени.

Важно е човек да е компетентен, полът няма значение в тоя случай. По-скоро диалогичността, толерантността и мекотата на жените е един бонус и плюс, когато страстите са по-изострени да се успокои обстановката и да почнат да мислят разумно и рационално хората, които участват в дебата и взимат решенията.

А защо мен, извън това че съм жена. Защото имам подходящо образование, житейски и професионален опит, в по-голямата си част свързан точно с община Пловдив. За това, че съм компетентна, за това, че съм показала, че мога да работя, мога да нося отговорност и съм отборен играч. Мисля, че имам всички качества да бъда един добър кмет. Бих се радвала, ако ни подкрепите с номер 36.

Цялото интервю гледайте в прикаченото видео!



"Браво, Пловдив" с номер 36 в интегралната бюлетина с регистрацията на "Българска прогресивна линия за кмет, районен кмет и листа за общински съветници!

Купуването  и продаването на гласове е престъпление!