САЩ и Европейският съюз подкрепят окупатор, който потиска палестинците. В същото време, след атаката на ХАМАС срещу Израел, сред мюсюлманите по света се засилва усещането за появата на нови възможности. А войната може да се пренесе и по улиците на Запада, докато Русия и Китай – тъкмо обратното - ще се засилят, отбелязва Bloomberg.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Правителството на премиера Бенямин Нетаняху започна наказателни бомбардировки над Ивицата Газа, след като ХАМАС уби 1200 израелци - нападение, което предизвика директни сравнения със събитията от 11 септември 2001 година в САЩ. Войните, водени от САЩ в отговор на терористичните атаки, сериозно подкопаха силата и авторитета на Запада, да не говорим за расовото и религиозно съжителство по света. Нова инвазия в Близкия изток заплашва да има още по-тежки последствия.

След най-ужасната терористична атака в историята на страната, целият свят съчувстваше и декларираше солидарност със САЩ: президентът на Русия Владимир Путин беше един от първите световни лидери, които посетиха Белия дом. Израел, напротив, е широко обвиняван в, както се изрази южноафриканското външно министерство, "незаконната окупация на палестински земи, непрекъснатото разширяване на селищата, оскверняването на джамията "Ал Акса“ и християнските светилища, както и в потисничеството на палестинския народ“. Единственият голям лидер от Глобалния Юг, който недвусмислено подкрепя Израел, е индийският премиер Нарендра Моди.

Подкрепата за Израел винаги е била, както се изрази Уилям Едуард Буркхард Дю Боа, "цветната линия“ на международната политика. Когато палестинците започнаха да атакуват ционистките европейски заселници в края на 30-те години на миналия век, никой друг освен Махатма Ганди не оправда тяхното насилие: "Според конвенционалната мъдрост за доброто и злото нищо не може да се каже срещу арабската съпротива срещу висшестоящите сили“.

Моралната необходимост от създаването на Израел, изглеждаща като неоспорима след Холокоста, не беше призната дори от далечни страни в Азия и Африка, да не говорим директно за държавите от Близкия Изток. Защо, попитаха те, палестинците бяха лишени от собственост и наказани за зверствата на европейските страни? Защо деколонизацията, или освобождаването на световното население от расисткия колониализъм на Запада, беше обърнато в сърцето на арабския свят?

Сега не само опитът на Израел да "подобри“ отношенията с арабските си съседи е застрашен.

Обширен и продължителен конфликт в Близкия Изток би изчерпал най-малко западните ресурси, насочени срещу Русия в Украйна, вече изтънели от вътрешната политическа опозиция в САЩ и други страни. Амбициозните усилия на администрацията на американския президент Джо Байдън да противодейства на нарастващото влияние на Китай в Близкия изток, независимо дали чрез мирно споразумение между Саудитска Арабия и Израел или чрез предложен икономически коридор между Индия и Европа, също ще секнат.

Дори ако конфликтът не се разпространи извън Ивицата Газа, той ще фокусира общественото внимание върху "двойните стандарти“ на Запада за глобалните права на човека, както правозащитната организация Amnesty International предупреди по-рано тази година. Всъщност много хора по света нямат убедителен отговор на въпроса, зададен от палестинския активист Мустафа Баргути в интервю за CNN: "Защо САЩ подкрепят Украйна в борбата срещу предполагаемата "окупация“, но в Близкия Изток подкрепят окупатор, който ни потиска?“

Не е изненадващо, че нито Китай, нито Русия, доскоро приятелски настроени към Израел, дори не споменаха нечовешките убийства и отвличания на цивилни от ХАМАС, още по-малко изразиха съболезнования на Ерусалим. Те очевидно се надяват на нова победа в тяхната глобална пропагандна война, която рисува западните страни като арогантни лицемери пред останалия свят.

Уви, самият Запад е само мелница за тях с безразсъдните си действия. Така Европейската комисия почти веднага ограничи помощта за палестинската власт. Разбира се, кадрите със смърт и разрушения в Ивицата Газа са само в полза на Китай и Русия: в края на краищата поне част от експлодираните бомби са произведени в Америка.

В същото време Израел вероятно скоро ще разбере, че поредният опит за осигуряване на мир чрез отприщване на насилие във впечатляващ мащаб този път ще бъде увенчан с още по-малко резултати. Прониквайки дълбоко в Израел и матеарилизирайки най-дълбоките му страхове, ХАМАС постигна изключителен психологически тласък – и то не само за себе си. Драматично нарасналото усещане за възможност сред засегнатите мюсюлмански популации по света не бива да се подценява.

Една непосредствена заплаха е, че образите на безмилостните зверства на ХАМАС, които циркулират по света, може да предизвикат вълна от подражатели. В края на краищата, зад световния прилив на войнстващ ислямизъм стояха две палестински въстания срещу израелската окупация през 1987 и 2000 година.

Днес много мюсюлмани в бързо развиващите се европейски страни, както и в Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, смятат, че нямат какво да губят, както и хората от Газа. Както след 11 септември, някогашната далечна война, която се показваше само по телевизията и в интернет, може да избухне по улиците на Запада, а междувременно Китай и Русия ще се засилят.

Човек може само да се надява, че засиленото чувство за взаимна уязвимост сред израелци и палестинци ще отвори отново пътя към преговорите. В крайна сметка винаги е било очевидно какво трябва да се направи за истинска нормализация: прекратяване на израелската окупация и появата на суверенна палестинска държава, където терористични организации като ХАМАС няма да могат да се хранят с бедност и безнадеждност. В противен случай всички ще се сблъскаме с епоха, дори по-мрачна от тази след 11 септември.