Станислав Бачев, историк и международен анализатор, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Бачев, изглежда ли все по-реалистична поставената цел на групировката "Хамас", цел поставена преди повече от 35 години. Какво пропусна Израел, за да допусне ужаса, с който се сблъсква?

Да, преди да започна към въпросите, първо е важно да отбележа, че целта на всеки анализ и всяко действие е те да отчитат и защитават националния интерес на България, дори в случаи като настоящия, когато официалната власт не го прави. Напълно погрешно и в разрез с нашия интерес като държава и като общество беше прожектирането на израелското знаме върху сградата на Народното събрание.

Защо? Това не е ли знак за солидарност? Направихме същото и с Украйна.

Някой замислял ли се в какво положение се поставя България с подобен акт, без да се взимат под внимание всички особености и детайли, които ние с вас тепърва ще обсъдим. Някой от официалната власт, която за пореден път показва абсолютна некомпетентност, замислял ли се за отношенията на България с Турция, за отношенията на България с арабския свят, или с Иран? По този начин ние поставяме на риск, за втори път през последните 20 години, едно вековно доверие, което е изграждано между България от една страна и арабите и персите от друга. По този начин ние можем да станем от Дар ал харб - "Домът на войната", а трябва да сме мост. Казвам този израз, тъй като той не е случаен и всеки, който слуша с внимание би разбрал. Казусът с Близкия изток и позицията на България не трябва "да се режат" със сатър, а със скалпел и с хирургическа точност.

Да, да бъде внимателно направена, да.

Именно, лошото е, че в момента българската външна политика се управлява от касапи, а не от хирурзи, заедно с целия техен обслужващ персонал, който се нарича експерти и който обикаля националните медии. И едва след подобно уточнение, ние трябва да преминем към анализа, но винаги той трябва да бъде и да отчита интересите на България в основата, така, че трябва много да се внимава как се раздава присъда и оценка.

Съгласна съм с вас, че наистина трябва много внимателно да се подходи в конкретната ситуация, а и не само. Споменахте Турция, имаше важна среща на Калин Стоянов, министърът на вътрешните работи, той се срещна с турския си колега Али Йерликая. “Взаимоотношенията с Турция, каза г-н Стоянов, имат стратегически характер", но нека да подходим от тук от тази среща и да поговорим за това, за което днес ви поканих, именно мащабната атака на "Хамас" срещу Израел, и ключовите роли на съответните държави?

Първо, трябва да се прави разлика между причина и повод. Когато говорим за тези действия на “Хамас" и въобще в този конфликт. В този случай причините са преди всичко вътрешни. А пък поводите за този конфликт са външни. Много е важно това да се отбележи и да се разбере, тъй като много хора бъркат разликата между причина и повод.

Причините са вътрешни, първо, от гледна точка на самото израелско общество в държавата Израел, както политическата и обществена разделеност през последните години, които се наблюдават там и на изборно ниво, и на съставяне на парламент и на кабинети, така също и от гледна точка на действията на Израел спрямо всички останали съседни мюсюлмански държави, а и срещу мюсюлманското население в пределите на самия Израел. Светът на двойните стандарти вече приключва. Не може, когато има  неоправдано насилие години наред, най-вече срещу цивилни граждани, то да бъде оправдавано и защитавано, а когато това насилие се връща по същия начин, да бъде наричано тероризъм.

Насилието си е насилие, без значение в коя посока е насочено то. Но когато има едно лицемерно високомерие и проява на разбирането за изключителност на един народ, това носи своята цена. И няма как всяка седмица да бомбардираш Сирия или някоя друга държава и да не очакваш, че няма да предизвикаш последствия напред във времето. Нали знаете онази поговорка "Каквото почукало, такова се обадило". И тук вече идва онази геополитическа рамка, която в случая е поводът аз тези събития. Именно тук е разликата в модела и провеждането на този конфликт.

И хубаво е, че отбелязахте и вие Турция и именно срещата на нашия вътрешен министър с неговия колега. Близкият изток, освен че е люлка на част от човешките цивилизации, които ние познаваме и на техните духовности, но също така и кръстопътя на търговските пътища, както между Изтока и Запада, така и между Севера и Юга. В този регион като връзка попадат и Балканите, и България, затова ние също пак трябва да сме внимателни. Този регион, заедно с Мала Азия, с Балканите, със Северна Африка, те са предверието между цяла Европа, между Азия и Африка.

Но освен икономическата пък и логистична важност, тук е и духовно-цивилизационния разлом, който е духовна характеристика на нашето настоящо глобално противопоставяне, което виждаме. А за мен то е и част от една световна война, която в момента се преживява.



Г-н Бачев, какъв е характерът на тази война? На войната между “Хамас" и Израел и защо казвате, че той е духовно-цивилизационен?

След това, този характер на конфликта духовно-цивилизационен има една характеристика, която е исторически наслоена. Овладяването на Близкия изток е най-важната, може би най-важната и неизбежна стъпка за всяка държава, или наддържавен субект, които са се устремили към световна доминация или промяна в световния ритъм. Близкият изток, например, попада в т.нар. "близка териториална зона на Турция". Това е терминът, който самата Турция използва, в този термин те включват също Кавказ и Балканите.

Когато колониална Европа си поделя османските територии, които исторически имат най-голямо държавно стъпване, там в този регион, те са най-богати на ресурси. Те не решават Източния въпрос, когато делят тези територии, а точно обратното, създават в турския елит кауза, която с укрепването на вътрешната стабилност се превърна във външна доктрина. А подобен термин е валиден и за Иран, който пък е носител на една от най-древните световни култури и е нормално, участвайки в промяната на световния ред да има по някакъв начин досег с тази своя най-близка териториална зона, особено когато става дума за мюсюлманско население.

И ако се обърне внимание на детайлите, ще се види, че в края на юни т.г. политическият лидер на "Хамас" беше приет първо в Техеран, от аятолаха на Иран, а след това, в края на юли т.г., същият лидер на “Хамас" беше приет и от президента на Турция  Ердоган в Анкара. Тоест, когато се насложат поредица от събития, може да се предвиди, че може би е предстоял някакъв взрив. А и тук вече към вашия въпрос за характера на този взрив, на този сблъсък или на това нахлуване.

Това не е нахлуване с камили, казвам го метафорично, но го казвам, с цел да отбележа, че тук става дума за много високо оперативно ниво. Тук става дума за абсолютна координация на войсковите разделения, става дума за един десант, който се извършва на 30-40 км навътре и той няма как да бъде осъществен без някакъв стратегически център, който да го ръководи.

Така е, но и много хора страдат, хората са изплашени.

Това е война, няма как да не страда, то това е войната и можеше да бъде избегната, но затова казвам, че всяко действие си има противодействие, то си е физичен закон, а и човешки, най-малкото. Но като говорим за технология, вие ме питате за характера и аз ви обяснявам точно това, че подобно действие няма как да се случи без дългосрочно планиране във времето, без дългогодишна даже подготовка, без това да бъде направено така, че когато се изпълни да създаде изненада, и тази изненада беше създадена.

Тоест, даже и като въоръжение, ако погледнете, тук са ми много забавни, някои т.нар. експерти, които казаха за ролята на Русия. Да де, ама как така "Хамас" се сдоби с оръжие, което е от Украйна, от черния пазар. Западно оръжие, което е пренесено по украинския зърнен коридор. Това са едни елементи, които не са удобни за говорене, но те ги има в играта, и са в картите, което означава пак, че има координация поне на една голяма държава в този конфликт.

И тук идват вече лошите новини не само на този фронт, но и лошите новини на стратегическо ниво за колективния западен свят и за Щатите, тъй като това, което се случва в Израел, има няколко възможности, които може да придобие като развитие.

Първата е, ако този конфликт в неговия начален стадий не бъде овладян чрез намаляване на насилието, най-вече от страна на Израел, това, което предстои като отговор, то потенциалът този конфликт да включи в себе си и съседни държави е огромен. А това вече става регионален конфликт, който може да се превърне и като част от вече глобалните фронтове, които Щатите си отвориха. Именно тук е разглеждането на повода кога да се случи подобно нещо. Затова казах, че поводът за този конфликт е външният фактор.

Едно е вътрешните причини, които са предпоставки и причини, а от друга страна е това, което е подбрано като време за неговото изпълнение. В момента се случва най-голямата промяна в отношенията в света. Огромна взривна промяна в архитектурата на сигурност. По този начин, в момента Щатите имат два големи глобални фронта, които са отворени. Единият е Украинския фронт или европейския, а другия е Тихоокеанския с Китай, сблъсъкът с Китай за Тайван. Имаха един трети регионален, който аз наричам Ирански фронт, но той по същество обединява целия колективен мюсюлмански свят. И няма в историята случай, в който една държава, която воюва на два фронта да спечели.

И тук е много важна реакцията на Израел. И затова казвам, че може би този конфликт, начинът по който той беше реализиран, е стратегически обмислян от поне няколко центъра в други държави, които са предвидили възможните реакции. Ако в момента Израел изпълни това, което казва, а имаме изявление на министърът на отбраната на Израел, който каза, че "ивицата Газа ще бъде изцяло блокирана, ще бъде спрян достъпът до ток, храна и вода за цивилното население". Това са едни около 2 млн. човека, които буквално могат да бъдат подложени на геноцид, като отговор. Случи ли се подобна реакция, това означава ескалация на конфликта, която ще включи не само малки държави, но ще включи и Иран директно, и Турция, и даже държави, които са конкуренти една на друга, но имат обща цел, която е духовно-цивилизационна. Те ще се изправят срещу Израел.

И тогава вече няма да има мърдане, а тук идва и ролята на Щатите, те са разкрачени в момента. Ние забелязахме, че те преместиха една от своите бойни групи от Средиземно море от центъра в източното Средиземноморие. Това се случва, но това не предотвратява конфликта, даже може да го задълбочи, тъй като ние виждаме, че в настоящето воденето на война вече е по нов начин. Няма ефективна защита срещу дронове, срещу техника, която се предполага, че е нискотехнологична, но се оказва ефективна. По този начин Щатите трябва да изберат или да помогнат на Израел, или ако помогнат те ще станат част от този конфликт много директно.

Именно за това искам да си поговорим как трябва да действа Израел, според вас, сам или с помощта на други? И ако да, с кои? На фокус е мащабната атака на “Хамас" срещу Израел. Напрежението знаете избухна в момент, в който Израел отбелязва последния ден от най-големите еврейски празници Йом Кипур, и животът в страната течеше на забавен каданс. Учениците бяха във ваканция, пристигнаха и много туристи, поклонници. Tемата коментираме с международния анализатор Станислав Бачев. Г-н Бачев, стигнахме до там как трябва да действа Израел, според вас - сам или с помощта на други? И ако да, с кои?

Израел винаги ще търси помощта на Щатите, и може би от гледна точка на Израел, намесата на Щатите в момента е въпрос на чисто даже и на стратегия. Израел е наясно, че в бъдеще Щатите няма да стават по-силни, тяхната мощ няма да се увеличава, а напротив, ще намалява. Така че от гледна точка на Израел, тази помощ е или сега или никога! И дори стъпва на онова разбиране, което гласи, че няма жертва, която Щатите да не направят за оцеляването на държавата Израел, което може би е факт, но този факт, ако се случи по начина, по който го има в картите като развитие, може да предизвика един конфликт, който да засили още повече тези исторически процеси по промяна на световния ред чрез сблъсък.

В момента на практика в Щатите нямат полезен ход, която и линия на противопоставяне да се погледне, във всеки един случай им някакъв вид загуба. На украинското бойно поле, там скоро даже вече те започнаха да признават загубата, дори казаха, че официално се казва вече, че пари за Украйна няма. Но тук идва въпросът, ако няма пари за Украйна, как така има пари за Израел?

Има даже едно лицемерие, което тепърва ще се прояснява. От друга страна е фронтът, който казах Тихоокеанският за Тайван. Така, че всеки ход има загуба, така че трябва да се избере начинът по който тази загуба да бъде минимизирана, да се стигне до някакво мирно разрешаване. Но няма как, когато си разкрачен, когато си стъпил не на два, а на три стола, да не се окажеш на земята. И това е проблемът, именно за това ниво на стратегия говоря, когато казвам, че всички тези действия на “Хамас" те са много точно планирани и тактически, и стратегически, а на оперативно ниво това е една игра на сенки.

Както отбелязахте, съществуват вече доста години. Както съобщих от самото начало, това са повече от 36 години и те съществуват и имат една ясна цел.

Да, но да не забравяме, трябва и да се прави разлика между “Хамас" и Палестина. Държавата Палестина е призната от по-голямата част от света, включително и от България. Не е призната единствено от колективния Запад. Но в настоящето, това оперативно ниво, чрез което се извършват тези действия, то просто е нелогично от гледна точка на досегашните действия, които сме виждали. Това не са едни неорганизирани хора, които просто са решили да си жертват живота за дадена кауза. Не, тук има много голямо планиране, има игра на сенки, която все още не е ясна кой стои зад командването на тази операция. Но очевидно, то е част от по-голямата конструкция за която говоря, за промяната на световния ред.

И по този начин със сигурност се въздейства по някакъв начин на всеки един от тези отворени големи фронтове. Няма как в историята е доказано много пъти, че няма как една държава, когато отваря толкова много фронтове, да победи даже и на един от тях. Обикновено сгромолясването се случва на всеки един в различно време или едновременно. Така че от гледна точка на времето, най-добре е да се пристъпи към някаква форма на намаляване на напрежението и регулиране чрез някакъв договор, ако искат да запазят другите фронтове без да паднат изведнъж и те.

Договор на Израел с някого, така ли?

По някакъв начин да се спре насилието. В момента няма как да се сключва договор, тъй като даже и обявяването на война, не се знае срещу кого точно е. Израел казва ние сме в състояние на война, но не казва срещу кого. А когато нямаш поне две страни в една война, как да сключиш договор? Така че по-скоро сигналът е да не се извършва това, което се казва, че ще се извърши - затварянето на Газа и извършването на някаква форма на геноцид. Тъй като, ако това се случи ще торпилира целия регион в конфликт. И то не в конфликт, който да бъде локален, а ще прерасне в нещо много по-голямо, той вече е нещо много по-голямо. И пак да повторя, тъй като е фундаментално важно, това е духовно-цивилизационен конфликт от световен мащаб.

И Близкият изток, заедно с Кавказ и Балканите са ключът към този конфликт, те са ключа и към разбирането и на ниво история, и на ниво култура, и на ниво духовност, и на ниво икономика и финанси, на ниво логистика между отделните райони. Всичко това е свързано и ако някой има, който не осъзнава тези закономерности по различните нива, той е наивник или не може да вижда по-далеч от носа си.

Но България трябва да бъде много внимателна тук, тъй като нашите отношения и с Израел са важни, но и с арабския свят, и с персийския свят, и с Турция. И пак се връщам на темата, която казахте за среща на нашите министри. Ето, аз виждам голямо разминаване между думи и действия, от една страна стратегическо партньорство, а от другата страна се излъчва израелският флаг на сградата на Народното събрание. Просто нищо не кореспондира в цялата ситуация - едната ръка не знае какво прави другата, което ще създаде проблеми, подобна липса на координация означава слаба власт и въобще неразбиране на световните процеси, което ще има своите последствия върху Българя.