За САЩ и НАТО обострянето в Близкия Изток е поредното предизвикателство в допълнение към украинската криза и тест за способността им да се борят на два фронта. A възможен такъв в Близкия Изток ще окаже ефект и върху Европа, отбелязват в редакцията на американското издание Foreign Policy.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Европейски служители и експерти са загрижени, че Русия може да се възползва от хаоса след атаката на ХАМАС срещу Израел. Ситуацията има потенциал да сближи още повече Кремъл с Иран, който подкрепя палестинската въоръжена групировка.

Засега няма индикации, че Русия е предоставила материална подкрепа (или дори е получила предварително искане) преди съботния изненадващ удар на ХАМАС, при който загинаха най-малко 900 израелци, а десетки други бяха отвлечени в Ивицата Газа. Оттогава Израел започна ответни удари, като министърът на отбраната Йоав Галант обяви в понеделник, че е наредил пълна обсада на района. "Няма електричество, няма храна, няма газ, всичко е блокирано“, увери той.

Но ХАМАС получава значителна подкрепа от Иран, който все повече се доближава до Кремъл и вече е предоставил хиляди дронове камикадзе за военните действия на Москва в Украйна. Атаката срещу Израел, един от най-близките съюзници на Америка, не само изведе на преден план перспективата за война на два фронта в Близкия Изток, но също така изтощи арсеналите и политическата воля на САЩ и Европа. Кризата дойде в момент, в който Западът вече имаше проблеми със събирането на допълнителни боеприпаси и средства за подкрепа на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

"Руснаците печелят много от по-нататъшното разделение на Запада и допълнителните проблеми“, уверен е бившият министър на отбраната на Латвия Артис Пабрикс. "Всичко това трябва де се прави едновременно. Руснаците се надяват, че някой ще реши, че това е твърде скъпо“.

Като се имат предвид дългогодишните й исторически и дипломатически връзки с Израел, Русия вероятно ще действа внимателно. Премиерът на еврейската държава Бенямин Нетаняху и президентът на Русия Владимир Путин изградиха силни връзки през годините (като Кремъл признава израелските опасения относно тунелите на "Хизбула“, прокопани от Ливан под израелската граница) и дори сформират съвместна работна група, за да обсъдят изтеглянето на всички чуждестранни войски от Сирия.

Кремъл не осъди атаките на ХАМАС. Но Израел също се въздържа от решително осъждане на руските действия в Украйна и първоначално зае неутрална позиция относно анексирането на Кримския полуостров през 2014 година, а осъди тази стъпка четири години по-късно.

В Израел живеят стотици хиляди руски граждани, а около 1,5 милиона израелци говорят руски език. Израел подкрепи Украйна дипломатически, но отказа да й предостави оръжие, дори и с мощна оръжейна индустрия и 12 милиарда долара износ на оръжие. Русия се надява Израел да продължи да стои настрана, предполага Джонатан Лорд, старши сътрудник и директор на програмата за Близкия Изток във Вашингтонския център за нова американска сигурност. "Въпреки това, ако Русия се окаже притисната в ъгъла в Украйна, Иран ще може да изисква повече“, предположи той. Например, Техеран би могъл да поиска от Русия системи за противовъздушна отбрана за себе си или за своите марионетки, модерни изтребители или дори помощ в ядрените разработки.

"Това ще има преки последици за сигурността на Израел и целия регион“, уверен е Лорд.

Въпреки че САЩ вече обещаха разширена подкрепа за Израел, реакцията на Европа все още не е ясна. Очаква се европейските страни да обсъдят военна помощ за Израел, но много официални лица се опасяват, че техните правителства са твърде дълбоко намесени в делата на Киев. "Вече сме изправени пред огромен недостиг на боеприпаси заради Украйна“, признава германски служител, пожелал анонимност.

Европейските служители също се надяват, че обявяването на война от Израел ще бъде студен душ за континента и напомняне за терористичната заплаха, идваща от палестинските територии. В един момент тя остана на заден план, тъй като Европа се съсредоточи върху хуманитарната помощ и дейностите за борба с тероризма в Африка. "Надявам се, че ЕС ще отхвърли всякакви илюзии относно Палестина и управляващите там сили“, казва европейски дипломат, пожелал анонимност. Той също така изрази особена загриженост относно връзките между Техеран и Русия.

Бившият министър на отбраната на Латвия Пабрикс подчерта, че европейските правителства вероятно ще помогнат на Израел да направи оценка на провалите на разузнаването, довели до атаката на ХАМАС, и да определи кои държави подкрепят групировката. Американският вестник The Wall Street Journal съобщи в неделя, че Иран е помогнал на ХАМАС да подготви атаката срещу Израел и е дал "зелена светлина“ за извършването й преди седмица. Като цяло обхватът на сухопътната дейност на Иран се разшири значително през последното десетилетие.

Експертът от Института "Хъдсън“ Майкъл Доран коментира пред списание Foreign Policy, че иранските сили "Ал Кудс“ – специално подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, което помогна за създаването на боеспособни прокси сили на Техеран в Близкия Изток – са обучавали бойци на ХАМАС в тактическа война.

Бойци на групировката успяха да пробият оградата на Ивицата Газа и да превземат израелските селища, използвайки парапланери и самоделни ракети срещу една от най-технологично напредналите армии в света.

В понеделник Австрия обяви в отговор на атаката на ХАМАС, че ще спре всяка помощ за палестинците - близо 20 милиона долара. Германия и Европейският съюз последваха примера. Но дори след като израелското знаме се вдигна в небето над Бъкингамския дворец в Лондон и Бранденбургската врата в Берлин през уикенда, експертите са загрижени, че подкрепата за Израел рискува да отслабне поради постоянните оплаквания за човешките права в палестинските територии.

"Във времена на нужда Израел трябва да осигури политическа подкрепа“, уверен е Доран. "Операцията в Ивицата Газа ще отнеме време и ХАМАС ще се опита да увеличи натиска. Очаквайте митинги в европейските столици в подкрепа на Палестина и видеоклипове от Ивицата Газа от европейски заложници, молещи се за тяхното освобождаване“.

"Днес Европа е солидарна с Израел, но какво ще се случи след три седмици?, пита реторично Доран.

В очакване на предстоящата наземна операция Израел ще трябва да зареди всичките си оръдия на фронтовата линия. Освен това ще се нуждае от огромен запас от боеприпаси с прецизно насочване, за да прогони ХАМАС от Ивицата Газа, като същевременно минимизира риска от приятелски огън, тъй като израелски граждани и чужденци са държани заложници в една от най-гъсто населените зони в света.

Точно сега САЩ насочват цялата възможна помощ през Белия дом, тъй като мястото на председателя на Камарата на представителите, който има властта да предава повече оръжия на Израел чрез Конгреса, е вакантно: Кевин Маккарти бе отстранен от поста миналата седмица.

Преди предстоящото си наземно нахлуване в Ивицата Газа Израел вече е поискал повече ракети прехващачи за системата за противовъздушна отбрана Iron Dome, боеприпаси, бомби с малък диаметър и по-голяма разузнавателна подкрепа, съобщи в неделя The Washington Post.

Във Вашингтон вече позволиха на Израел да използва запаси от произведени в САЩ боеприпаси с прецизно насочване, разположени преди това в региона, и обявиха в неделя, че ще изпратят самолетоносача USS Gerald Ford, четири разрушителя и един ракетен крайцер в Източното Средиземноморие. Министерството на отбраната също ще разположи ескадрили от щурмови самолети F-35, F-15, F-16 и A-10.

За близките съюзници на САЩ от страните от НАТО тази война е поредното предизвикателство в допълнение към украинската криза и проверка дали имат достатъчно сили за две цели едновременно. А за Русия и Иран това е и тест за силата на новия им съюз.

"Те станаха съюзници на Иран – може би дори най-близките им – и си помагат взаимно в тази атака на ХАМАС срещу Израел“, предположи пенсионираният генерал-лейтенант от армията на САЩ и бивш командир на американските сили в Европа Бен Ходжис.