Васил Терзиев, кандидат за кмет на София от ПП-ДБ и "Спаси София" в предаването "Лидерите говорят – стратегии на фокус"

Водещ 1: Здравейте приятели, слушатели и читатели на “Фокус", започва специалната ни кампания “Лидерите говорят" - стратегия на “Фокус".

Водещ 2: Както става ясно и от анонса на Хари, основното, с което ще предизвикаме нашите събеседници е техните стратегии за управление на градовете, за които се кандидатират като кметове. Гости ще бъдат водещите кандидати от големите градове, като разбира се, ще ги накараме да ни отговорят на най-важните въпроси, които ви интересуват, свързани с управлението на вашето населено място.

Водещ 1: За всеки от тях сме подготвили шест еднакви теми. Това са “Градоустройство и инфраструктура", “Чисти, зелени и умни градове", “Град - приятел на децата", “Пътна безопасност", разбира се, “Здравеопазване", “Отворено и прозрачно управление" .

Водещ 2: При нас сега на гости ни е Васил Терзиев, който е кандидат за кмет на София, предложен от “Продължаваме промяната"-"Демократична България" и “Спаси София". Добър ден, здравейте.

Здравейте.

Водещ 1: Здравейте и добре дошли в студиото.

Благодаря за поканата.

Водещ 2: Много ни е приятно, че сте тук в студиото. Много ни се иска да започнем с един въпрос, който е по-общ и който касае вашият път. Вие сте известен в технологичните среди като създател на една от най-големите IT компании. Много често сме чували в пространството следната теза - напусна корпоративния свят, голямата кариера, стресът от бизнеса и парите и се отдаде на спокоен живот в някое отдалечено стопанство в провинцията. При вас обаче не е точно така, от корпоративния свят, вие всъщност започвате една друга битка, която е не по-малко тежка и сериозна. Какъв е вашият път и защо избрахте този път?

Почивките не ми се получават, явно нуждата от нови предизвикателства, любопитството, желанието да надграждам това, което съм постигнал винаги взима връх. И колкото и да си мисля, как ще си дам няколко месеца почивка, всеки път се появява ново предизвикателство. След основаването на “Телерик" и продажбата на “Прогрес" прекарах няколко години в корпоративния свят като част от международна публична компания. Впоследствие смених ролята отново и се занимавах с рискови инвестиции, да подпомагам млади компании, които стартират, да изградим екосистемата, която да даде път на IT компании, продуктови компании, които да излизат от  България и да са успешни на външните пазари. И отново взе завой моят професионален път, като кандидат за кмет на София. Това, което ме доведе до тук е разбирането, за което много пъти съм говорил, колко е важно успелите хора, всеки в тяхната си област, да дават обратно на обществото. Независимо дали се занимаваш с бизнес, с култура, с наука, ти трябва да имаш грижа за успеха на останалите. След като постигнеш собствен, да намериш път към това да си полезен на останалите, за да помогнеш на тези, които идват след теб и те да бъдат успешни. И ако си майстор, да бъдат още по-успешни , така, че това винаги ми е било отправна точка и така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да направя избор - дали да бъда полезен на обществото и да се захвана с публична дейност или да си седя в комфортния ми свят на предприемач-инвеститор. И предвид на това колко много обичам София, колко много потенциал виждам в нашия град, реших да се заема с тази нелека задача, и да надградя това, за което много пъти съм говорил - за патриотичния капитализъм. Вдъхновение ми е било донякъде и това, което се е случило след Освобождението, когато точно едрите индустриалци са били гръбнакът на обществото, те са били център на местните общности, те са инвестирали в образование, в наука и са дали тласък. И съм щастлив за поетия път. Искам да използвам случая да благодаря на екипа ми и на всички хора, с които сме стигнали до тук, без тях нямаше как да се случи. И чакам с нетърпение 29 октомври.

Водещ 1: Освен всичко останало, звучи като лична кауза по един или друг начин. Ако предположим, че вече сте спечелили. Кое е първото нещо, с което ще се захванете още в самото начало на вашия мандат.

Две неща, могат ли да бъдат две?

Водещ 1: Нека бъдат две.

Първото е да кажа на всички софиянци, че като  кмет ще работя за техните интереси на всички хора, независимо от политическа партия, геополитически убеждения. Важно е да знаят, че тази администрация ще работи наистина за едно ново, качествено, прозрачно управление, което да обслужва интересите на всички граждани на София, а не на много точно определени малки групи заинтересовани. Второто, и също толкова важно нещо е да се захванем веднага с подготовката на Бюджета за 2024 г. Току-що беше приет Бюджета за 2023 г. с доста голямо закъснение, но веднага след встъпването, ние трябва да запретнем ръкави и да започнем подготовката максимално рано за следващата година, за да може януари той да бъде приет и да бъде направен, така както ние си представяме, с доста повече обсъждания, с доста повече работа с районните кметове, с публични обсъждания, за да може да се начертаят най-правилните приоритети.

Водещ 2: Споменахте районните кметове, ще поговорим за тях и вашия план да им дадете повече възможности. Но нека започнем по темите, които сме задали като основни, които задаваме на всички кандидати, които ще бъдат при нас.  Първата тема е разбира се, “Градоустройство и инфраструктура", тя е една от най-трудните и ключови теми за град София. Естествено възможно ли е, първи въпрос, който е важен за всички жители на града, възможно ли е да бъдат оправени веднъж завинаги всички тротоари в София за един мандат?

За един мандат и 800 млн. до 1 млрд. да, би могло да стане. Но има определени предизвикателства с това нещо, тъй като първо трябва да бъдат отвоювани тротоарите на места, тъй като все още има коли. Първо трябва да премахнеш колите и всички други неща, които се намират по тротоарите, за да ги ремонтираш. Освен това, тротоарът не може да се прави сам по себе си, ти трябва цялата инфраструктура да я вземеш предвид. На много места има предизвикателства, тъй като няма изградена канализация. И е нелогично ти да направиш перфектен път и тротоар, който ще го разкопаеш след две години. Това е едно от големите предизвикателства за планирането на всички тези дейности, така че да не се върши двойна и тройна работа, нещо, което се случва в момента. Но определено като европейски град с претенции би трябвало да имаме качествени тротоари по които една майка с количка, незрящ човек, човек със затруднено придвижване да не се чувства нежелан в този град.

Водещ 1: Или най-малкото хора в инвалидни колички, които не излизат от вкъщи навън, поради факта, че няма как да се придвижват по улиците.

И хора със затруднено зрение. Ние си говорихме с тези групи и много е тъжно, когато чуеш от първо лице, какво значи да се придвижваш в този град и затова една от ключовите думи за нас е думата достъпност, а не само като тротоари, но и как се качваш в превозното средство, всичко свързано с това, да нямаш предизвикателства при придвижването от точка А до точка Б. С един от районните ни кметове си говорихме и той разказа една много интересна история какво го е впечатлило във Виена. Не бяха дворците, не бяха красивите, добре поддържани градини, не беше и градския транспорт, а беше, че километри ходене не е имал проблем с куфарчето му да се придвижи без проблеми. Защото всичко е направено както трябва, заходите, подстъпите към трамвая. Той каза, искам и София да бъде такава, така че това е голяма тема, да не си оставят жените токчетата по тротоари, паважи и пр. Да можем да ходим нормално като начало и то е свързано с една от големите теми за нас, която е как да живеем здравословно? За да живееш здравословно, ти трябва да водиш активен живот, за да можеш да водиш активен живот, ти трябва да можеш да ходиш, трябва да можеш да караш колело, тротинетка, т.е. всички тези алтернативни начини на придвижване извън колата, като любимото ни превозно средство и градския транспорт, като второто най-любимо, да ги застъпим, за да може хората наистина да имат условия да се движат повече.

Водещ 1: За здравеопазването ще поговорим и малко по-късно.

Не, това е една от ключовите теми, извинявам се, че ви прекъсвам. Ние когато говорим за здраве, говорим основно за здравословен начин на живот, което включва много различни неща, освен това, когато се разболееш да те лекуваме по-качествено.

Водещ 2: То е свързано с превенцията, за която всички говорим.

С превенцията, с това как да живеем по-качествено, по-щастливо и по-дълго, това са ни основни ключови думи.

Водещ 2: Ключова дума е връзката ни с автомобилите в града. Вие сам споменахте, че тротоарите до някаква степен са заети от тях, хората все още смятат, че автомобилът е по-удачния и по-удобен транспорт в града, въпреки големите задръствания. Но парадоксът е, че в София по статистика се регистрират между 650-700 коли на ден. Имате ли решение, което е първо за паркирането в града, но отговорите трябва да са два - за кварталите и за централна градска част?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се погледне малко по-всеобхватно. За съжаление, София няма добър набор от данни, за да се анализира това нещо. И това би било една от първите задачи с които бихме се хванали, да направим дигитален двойник на града, за да можем да разберем трафика как работи. Откъде влизат колите? Всеки ден влизат между 150-200 хиляди коли в града от райони извън София, хора, които идват на работа. Как се разпръсква този трафик? Защо не спира на буферните паркинги? В кои квартали отива, защо отива там? Ако има зона в този квартал,  това как би променило нещата? Какво да направим, за да паркират те в буферните паркинги? Ако се изградят определени вътрешни рингове, какво би станало с потока, можем ли да избегнем паразитния трафик? Да помислим по-добре как да работи записването в детските градини кой-къде отива? Може ли по някакъв начин също това да има отношение към това да не караш родителите да карат от единия край на София до другия? Тоест, когато се мисли за проблемите с колите, той е доста по-сложен проблем, отколкото да кажем - спираме колите и всичко ще бъде наред. За да предпочитат софиянци колите си, то има причина. Много повече е инвестирано в пътна инфраструктура.  И второто нещо е, градския транспорт все още е значително по-бавен по много маршрути, ако го сравниш за колко време би се придвижил от точка А до точка Б с кола и какво би станало с градския транспорт, което изисква дообмисляне на транспортната схема, как се засичат отделните видове транспорт, за да може ние наистина да предоставим една по-добра услуга, която да скъси времето за пътуване. На нас целта ни е за много от по-натоварените маршрути да успеем да го свалим до 30%, което изисква премисляне и на другата инфраструктура, повече бус ленти, различен тип светофари, които да дават зелена вълна, когато има автобуси и други превозни средства на градския транспорт. Иначе за паркирането, за да се реши проблемът, едно е за това, което говорихме, как да намалим броя на колите, което е доста дългосрочен проект. Другото нещо е изграждането на паркинги, ние имаме план за изграждане на 30 монтажни паркинга. Идентифицирали сме къде да бъдат построени те. Смятаме, че за един мандат може да се направи доста, обсъждаме и други идеи за места, където няма пространство, примерно в центъра, къде могат да бъдат реализирани. Една стара идея на архитект Диков за това дали е възможно да се построят подземни паркинги под дворовете на училищата, да използваме това, за да построим хем паркоместа, хем отгоре да се ремонтират дворовете и този набръчкан асфалт да бъде заменен с модерни, спортни съоръжения, зелени площи. Други идеи като паркинги тип “виенски колела", които са залепени на калканите на сгради в панелните жилища. Доста, доста мерки сме набелязали, но това е системен проблем и той е за съжаление, причинен от това, което му казваме презастрояване. Това е голям проблем като цяло, за който ще е хубаво да поговорим как да бъде решен по-системно. Затова, че не е смятано, когато са залагани параметрите на общия устройствен план, всичката съпътстваща инфраструктура. И второто нещо, което се случва, е, че правилата ги има, но те се огъват от строителите, откъм озеленяване, откъм необходими паркоместа за големината, размера на сградата, която е построена. И това води до това натоварване, плюс всички коли, които прииждат и свършват в зелените площи на някой квартал.

Водещ 1: Да, все пак отново се стига до там да се контролира направеното, за да не може да се разрушава и така да бъде, освен че е качествено и красиво направено, то трябва и да се спазва. Но започнахте да говорите за проблемите на града с презастрояването, това е изключително важна тема. От строителния бранш твърдят, че в София има място за още 1 милион жилища, вярно ли е това, че изобщо могат да се презастроят още 1 милион жилища в София?

Най-вероятно може и повече, зависи накъде се гледа като развитие на града. Територии има, въпросът е как да се олекоти застрояването в зоните, където вече е построено доста, както е южната дъга.

Водещ 1: Както е южната част.

И какво да се направи, за да се фокусира строителството в посока Север - индустриални паркове и жилищни сгради и офиси, което изисква нов общ устройствен план, доработване на някои от подробните устройствени планове, някои са от 1972 г., други са недовършени, така че там ни чака много работа. И общия устройствен план е една изключително голяма задача, която не е ясно дали ще успеем да я приключим в един мандат, но колкото по-рано се започне и се започне да се прави като хората, толкова по-добри резултати ще видим. За да стане това нещо, ти все пак трябва да имаш някаква отправна точка, визия, какъв град искаш да бъде София? Как да запазиш културно-историческите му ценности? Как да олекотиш текущите проблеми? Да има ли и къде да бъде високото строителство, което да бъде модерния бизнес център, то изисква един тип инфраструктура?  Къде да бъде жилищно, ниско, за да избегнем тези проблеми, които имаме в момента - едноетажна къща, едноетажна къща, 7-етажен блок. За тази цел трябва да имаш много по-ясен модел по който това се планира и да се работи в посока параметрично строителство, т.е. не само какъв ни е коефициентът на интензивност на застрояването, но и озеленяване и пр.  Но и да помислиш каква е връзката на това, което се изгражда откъм всякаква друга съпътстваща инфраструктура - транспортна, социална, градска среда. Как ще го постигнем този 15-минутен град? И на базата на тези коефициенти, които можеш да ги изчислиш, за всеки един район да е сметнато всичко, което има отношение към качеството на живот. И вече, след като имаш визия, тогава да се промени едно друго нещо, което е как да използваме разрешителното за строеж като инвестиционен документ.  В момента е 20 лв. на кв. м - горе-долу, а в съседни страни като Сърбия между 0 и 400, 0, ако искаш да строиш индустриални мощности, халета, защото те насърчават да го правиш в покрайнините. И 400 евро, ако искаш да строиш там, където вече е много гъсто. По същия начин би трябвало да работи и в София, ако строиш в центъра, в натоварените райони е доста по-скъпо, за да може с тези пари да облагородиш средата, да отчуждаваш, да имаш пари за инвестиции в градската среда, защото вече други са платили сметката.

Водещ 2: Това означава ли, че данъците и таксите имате намерение част от тях да бъдат повишени или конкретно споменавате строителните разрешения?

Не, не, тук конкретно говорим за строителните разрешения.  И вече, ти с това нещо играеш в зависимост от това накъде искаш да насочиш инвестициите в града. Там идва вече и следващото друго важно нещо, че срещу тази доста по-висока цена на строителното разрешение, ти получаваш от общината нужната инфраструктура, т.е. не както е сега, ти като строител се занимаваш с отчуждавания, към закачане към канализация, с всякакви проблеми, които те вкарват по-скоро като строителна инфраструктура, отколкото като строител на жилища. И общината чрез публично частно партньорство със строителите или със собствени средства ти прави перфектната инфраструктура, подземна инфраструктура, надземна инфраструктура, транспортни възли, които да поемат този трафик, който се предвижда. И ти като строител отиваш и си строиш точно по зададените параметри жилищната сграда, офисната сграда или индустриалната, за да излезем от този процес, където всеки се занимава с несвойствена дейност и най-накрая се получава това, което виждаме около нас. И говорим за презастрояване и всички съпътстващи проблеми, които следват.

Водещ 2: Ключовата тема, която касае и презастрояването и въобще градът, е неговите зелени зони и естествено т.нар. Умен град, т.е. те са две теми, които са свързани с качеството на живот. Част от парковете, знаем, че са частни терени. Вие тук сега споменахте някакъв вариант за увеличаване на приходите на Софийска община, но как ще успеете да се справите с този проблем, който знаем, че срокът за изкупуване на частните терени изтече?

Щеше ми се да не бяха проспани тези 15 години.

Водещ 2: Имаме такива случаи много големи площи в Южен парк, в Борисовата градина и на други места.

Тук бих разделил проблемите със зелените площи на две. Едното е как да опазим малкото зелени площи и такива, които са предназначени за детски градини, за училища, за социална инфраструктура. Там, където вече е доста презастроено, което изисква активна работа със собствениците на земите, със строителите, за да бъдат те компенсирани на друго място и това да си бъдат обособени точно за каквото им е било оригиналното предназначение. Там общината има инструменти, с които може да работи, има зони с отпаднала необходимост, там трябва да се работи с областната управа, с държавата, за да може да бъдат прехвърлени част  от тях на Софийска община и те да бъдат използвани за компенсация  на строителите, за да спасим тези въпросни зони. Другият въпрос с парковете, там проблемът е доста по-дълбок, там, за да бъдат изкупени тези площи, ако не ме лъже паметта само за Борисовата градина и Южния парк са необходими от порядъка на 10 млрд. лв., за да бъдат компенсирани всички собственици, което е абсолютно непосилна задача, така, че там по-скоро трябва да има яснота, че няма да може да се строи. Трябва да се търсят решения, но работа на общината е да гарантира публичния интерес и да има яснота, че там няма да изникнат бетонни чудовища.

Водещ 1: Така и така навлязохме в темата за чисти, зелени и умни градове. Самият вие, съвсем кратко, но започнахте вече да говорите за 15-минутният град. Това е нещо много интересно. Постижим ли е, според вас, 15-минутният град в отделни квартали на столицата? Като, разбира се, трябва да започнем от там, да кажем на нашите слушатели и зрители, какво означава да ни е на една ръка разстояние, като се започне от училище, градина, паркове за децата, магазин, доктор, работа и общо взето, идеята е да се стига до всяко едно от тези места с велосипед, пеша, с тротинетка и т.н. Нещо, което е много хубаво, но дали е достижимо?

За някои квартали е достижимо. Квартали като “Младост", “Люлин", те са били планирани малко или много да бъдат така и все още не е загубена възможността да бъде направено. Не е правена с мисъл за велосипеди, за алтернативен начин на придвижване, но има възможни решения в тази посока. По-важният въпрос е как всичко ново, което се прави да бъде направено в тази посока, така, че София да става град за хората. А всичко, което вече не сме го направили както трябва, да го запазим да не става по-зле и каквото можем, с годините да го подобряваме, откъм зелени площи, откъм велоалеи. Това е голяма тема, че велоалеи има изградени, но те не са свързани.

Водещ 1: Точно така, те стигат до някъде и оттам нататък - край.

Те не стават за придвижване, аз експериментирам често с тротинетка и гледам как е, много е трудно. Онзи ден щяха да ми изпаднат зъбите през всички павета през които трябваше да мина.  Отделно от това имаш заход в подлеза с рампа от едната страна, но от другата няма нито асансьор, нито рампата, която да се избута. Тоест, ако си с колело, тротинетка е трудно, тротинетката тежи над 20 кг, колко деца или хора не с моята физика могат да мъкнат това по стълбите? Има много какво да се направи, за да се свържат велоалеите в рингове и те да започнат да се използват не само за спорт, за малко, а като транспортни артерии.  Това е нещо, по което ние ще работим, текущите да станат доста по-сигурни, доста по-свързани и да изградим много нови, но с идеята отново не просто да се направи някакъв проект, да се усвоят едни пари, а да се помисли как да свържем квартал, а с центъра. И така един по един да ги навържем лъчовете, за да може да се придвижват. Защото ние няма как да свалим хората от колите с лошо и с драконовски мерки, ние трябва да дадем качествени алтернативи.

Водещ 2: В това отношение и подлезите, които в голямата си част са голяма язва в града, особено в центъра. Имате ли решение за тях, дали ще бъдат оставени в това състояние или ще бъдат осигурени наземни преминавания?

Трябва, където може да се направят наземни преминавания, където не може, да се изградят асансьори, където не може да се направят рампи. Но в момента на много места, примерът, който ви дадох, не можеш да пресечеш отгоре, няма асансьор и няма рампа. Тоест, аз ако съм с проблеми с придвижването или с тротинетка, аз няма как да използвам от там. И трябва да направя значително по-дълъг кръг, за да успея да отида в обратната страна, т.е. да мина половин километър и отгоре, за да намеря как да пресека и да изляза от другата страна.

Водещ 2: Другата ни важна тема е т.нар. “умен град". Всички очакват от вас като човек, който идва от технологичния дигитален,  модерен сегмент от бизнеса и от индустрията, какви решения предлагате за това да се облекчи администрацията, да се дигитализират може би част от услугите. Какви конкретни, може би примери да ни дадете, за повишаване на тези услуги в посока  на т.нар. “умен град"?

Аз бих го разделил на две - умен град и дигитализация. За да имаме умен град, трябва да имаме много данни, за да можем да взимаме решения. Това е нещо, което в момента не се случва и не се работи с данни, а се работи основно с мнения и с конюнктурни решения. За да имаме данни, трябва да ги събираме, т.е. трябват ти повече датчици за въздух във всички точки на града, трябват ти датчици за водата, трябват много повече умни камери, което е свързано и със сигурност и с възможностите общината да дисциплинира шофьори и пр., за да вкара нови правила. И вече, имайки всички тези данни, имайки този модел, за който говорихме, дигиталният двойник на града, ти това да започнеш да го налагаш и да го използваш като основно средство за взимането на решения. Второто нещо е дигитализацията. Какво общината може да направи, най-вече във връзката с гражданите и с бизнеса? Кои услуги можем да дигитализираме? Една от точките, които ние смятаме да дигитализираме, това е електронното разрешително за строеж, за да опростим тази процедура, да я скъсим доста повече. Има дълъг списък с набелязани мерки, които искаме да реализираме. Също толкова важен е фокусът и в това как да скъсим дистанцията с гражданите, тъй като това го намираме за едно от най-счупените неща в момента. Гражданите нямат отношение към общината, освен, ако нямат някакъв проблем, дори и тогава се лутат. Тоест, те не се чувстват, че общината работи за тях. Искаме това нещо да се промени, за да се промени гражданите трябва да имат информация, която разбират и да могат да бъдат участници в този процес. Тоест, всичко свързани с подаване на сигнали, с получаване на информация, коя улица ще бъде затворена, къде има авария, ако има бедствия, всичко това да бъде на телефона ти, в едно приложение, там да можеш да споделяш идеи, там да даваш сигнали за корупция. Всичко, което се случва в call.sofia.bg в момента, надградено с допълнителни възможности, вързано към една централна система и възможност да проследяваш всяко нещо докъде е стигнало, тази идея докъде се е реализирала, този сигнал кой работи по него, какво е времето за което се очаква да бъде решен. И отзад, в самата община да има прозрачност - кой колко сигнала е обработил, каква е скоростта с която се обработват заявки, за да можеш да видиш къде има неефективност. И вече, когато всичкото това заработи заедно, много бързо ще можем да увеличим капацитета на общината и гражданите да видят и количествено и качествено изражение в нейната работа, да усетят, че общината е добронамерена, прозрачна и е техен приятел.

Водещ 1: Аз предлагам директно да преминаваме към следващите теми, защото имаме още доста. “Град приятел на децата" е следващата тема, тук сме фокусирали детските градини, яслите, детските площадки, общински услуги, и всичко насочено към най-малките и към най-младите. Може ли да направим така, че градът наистина да стане приятел на децата, според вас?

Може и трябва. Ако това не ни е отправната точка да бъде град за децата, най-вече започвайки със сигурността, защото това е най-висшата ценност - човешкият живот. Как да го опазим? И откъм тяхната сигурност в училищните дворове, тяхната сигурност, когато се движат по улиците, когато пресичат до това какво ние можем да направим за тяхното развитие - детски градини, ясли, този проблем веднъж завинаги да го зачертаем.

Водещ 1: А ще можем ли наистина? Освен изработването и изграждането на нови строежи за детски градини, за ясли и т.н.

Той е малко по-всеобхватен проблемът. Със сигурност трябва да се строят нови детски градини, трябва да се забърза темпото, трябва да се промени начинът по който се проектират, одобряват, за да може да бъде скъсен този период на изграждане. Но друго нещо, което трябва да се направи също е да се работи активно с Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването, за да се вкара по-добре развита рамка, която да регламентира всички детски центрове, родителски кооперативи, защото доста деца, които не са приети в държавните и частни детски градини, те отиват в подобни центрове. Те са в малко сива зона, и там трябва съвместна работа с тези две министерства, за да се регламентира и да се даде тласък на това, като алтернативен начин за решаване на проблема. Но това, което нашият екип е обещал, че този проблем след 4 години няма да го има. И това е едно от нещата на които ще бъде даден най-висок приоритет и ще бъде решено веднъж завинаги. Неприемливо е от не знам колко мандата да се тупка тази топка и постоянно да е един и същ разговора и като много други неща да се пренася от една програма, в следващата в  третата.

Водещ 2: 2008-2009 г. мисля, г-жа Фандъкова подава оставка като зам.-кмет по образование и култура, заради липсата на места в детските градини, т.е. оттогава е проблемът.

Аз искам само да отговоря на втората част от въпроса. Освен училища, детски градини, другото важно нещо е да създадем условия за спорт на децата. Изграждане на повече детски площадки, където да спортуват и то не само за най-малките, те и в момента се изграждат, но са фокусирани основно за деца под 12 години. Трябва да има фокус върху по-възрастните, защото те, тъй като няма къде да отидат да спортуват, отиват на детските площадки на малките и ги чупят, защото те не са правени точно за тази цел. Другото нещо, което сме го споменавали, това е да се отворят училищните дворове, както всички ние сме израснали, играейки в дворовете, да го направим отново.

Водещ 1: Тоест, да могат децата в свободното си време извън училище, да играят там, да се събират?

Извън училище да играят там, да се събират, това да бъде средището за майките с деца, за подрастващите и там да бъде хубава и сигурна средата. Това също е едно от нещата, което ние сме го заложили в програмата и сме го споменавали неведнъж, за това как да превърнем училището в кварталното средище. Тоест, ако има едно място от което да започнем да подобряваме средата, то да бъде училището, читалището и площадките за спорт и за игра. Това, което събира хората и ги прави една общност. Нещо, което ние смятаме, че се е позагубило, а е основна част от това да живеем в едно по-хубаво място, където хората са заедно и където имат отговорност и те към подобряването на тази среда, където те участват в този процес.

Водещ 2: Към това бих добавил и пътната безопасност, която вие споменахте на няколко пъти. Тя също касае не само нашата сигурност, но и тази на децата. Какви мерки може да приложите и какви идеи имате в тази посока? Защото виждаме, че въпреки всички обещания и неща, които се случват в града ни, пътищата и булевардите са ни писти, организират се гонки, а често  стават и трагични инциденти, дори на малки улици като “Гурко".

Водещ 1:  А и войната по пътищата като цяло е един изключително голям проблем за момента в България. За нас Агенция Радио “Фокус" и “Медия груп 24", намаляването на жертвите по пътя е приоритет, а за вас?

За всички нас е приоритет, там има много какво да се направи. От слагането на камери на всички тези възли, където се използват като мотописти, работа с различни институции да се приеме необходимата база, за да може да се наказват на базата на средна скорост и да не се позволяват такива гонки. Повдигнати кръстовища, редица други мерки, които да решат този проблем. Също така доста по-активна намеса на общинска полиция, работа със  СДВР, за да може да се приключи с това. Защото то има отношение не само със сигурността, то има отношение и към звуковия шум, звуковото замърсяване, което тормози много граждани.

Водещ 2: Общо взето сме станали свидетели, че се прехвърля топката между КАТ и Софийска община, като  едните казват - от  нас не зависи контрола на сигурността, другите казват, ние осигуряваме 5 камери.

Кръгови извинения. Аз това на което уча децата ми е, че отговорността е на най-отговорния. Когато това нещо го виждаш като проблем, намираш какъв е пътят да работиш с всички други институции. Аз не мисля, че за което и да било голямо нещо, което изражение в качеството ни на живот, то е само в компетенциите и правомощията на кмета. Имаш много други страни, които участват в това, и на ниво местна власт, и на ниво централна власт, и на ниво законодателна власт.  Но това не значи, че ти нямаш възможност да мислиш, нямаш възможност да говориш и нямаш възможност да обединиш тези хора около визията ти за това как трябва да бъде решен един проблем. Това е нещо, което постоянно си го говорим с всички хора от екипа, че не бива да се ограничават само с това, което им е записано в правомощията. Те трябва да подхождат от това, че когато видят проблем, по всякакъв начин трябва да му намерят решение, ако той е важен.

Водещ 1: Виждаме, че имате желание да работите с институциите, надяваме се и пожелаваме, разбира се, и те да имат желание да го правят с вас, също така.

Нямат избор.

Водещ 1: Защото това са изключително важни неща и наистина войната по пътищата, и това, че ние медиите четем заглавия, че един или друг е оставил живота си на пътя, повярвайте, не ни е много приятно да го правим. Преминаваме също към много важна тема, именно здравеопазването, достъпност до здравни услуги, спешна помощ, наличие на спектър от здравни заведения. Може ли държавата и Столична община да работят заедно, за да може съвсем скоро в София да има детска болница?

Това по-скоро е в прерогативите на държавата, така че тя там трябва да си свърши работата.

Водещ 2: Това, което зависи от кмета, всъщност.

Това, което зависи от кмета, някъде, ако бъде построена там, където в момента е заложено, да има отбивка от Околовръстното , за да може да се стигне до нея. Иначе Софийска община е може би най-големият доставчик на здравни услуги в държавата - 37 заведения. Там има много какво да се направи в до болничната грижа, след болничната. В отделните райони да си бъдат концентрирани здравните грижи, а не постоянно да има натоварване към многопрофилните болници, което се случва в момента. Личният лекар от ДКЦ-то почти винаги те насочва към специалист в многопрофилните болници, защото няма апаратура, няма специалисти. Това е нещо, което може да се промени, така, че да има правилната икономическа рамка това да се случва, както и могат да се направят доста подобрения в начина по който се управляват всички тези заведения, чрез доста по-ефективно и централизирано закупуване на техника, на консумативи, така, че да се подобрят условията при които те купуват, да се запушат всякакви дупки, да се подобни управлението на отделните заведения. Но това е доста дълга тема и ние бихме работили доста внимателно, тъй като това е от системите, които не бива да се чупят. Тоест, каквито идеи да имаш за подобрение, трябва да бъде направено по начин, по който не чупи това, което го има в момента.

Водещ 2: Вървим към финала на нашия разговор, но вие няколко пъти споменахте вашите идеи за прозрачно управление, което е много ключово за вашата кампания, доколкото чувам. Като част от кампанията и идеите на вашия партньор “Спаси София" са да има черен списък с изпълнители на фирми, които правят ремонтите, те касаят и всички тези идеи за които преди малко говорихте. Това остава ли като приоритет във вашите намерения?

То е всеобхватно, и то е свързано с желанието ни да приключим с ремонта, на ремонта, на ремонта. И когато ги правим нещата, да остават малко по-трайно. Шегуваме се, че е абсурдно  Римската империя да са правили пътища, които хиляди години по-късно си седят и не са мръднали, мозайки, които не са мръднали, ние не можем да направим един тротоар и един плочник, които да изкарат два сезона. Не можем да си наредим жълтите павета и се излагаме пред външния свят. Така че за да го решим този проблем ние смятаме да направим редица неща. Първо, да се промени процесът по планиране и възлагане. Много от дефицитите тръгват от начина по който се структурират проектите. Първо, че всички замесени не винаги са седели на една маса, когато са го мислили. Второ, заданието е изключително кратко, непълно, т.е. подлежи на много голяма интерпретация. Няма обществени обсъждания, прави се на много места инженеринг, което значи проектантска дейност и изпълнение в едно. Когато имаш неясно задание и ниска цена, това значи, че започват да се правят всякакви компромиси в движение, започват да се взимат решения от строителя, от изпълнителя как трябва нещо да изглежда, което води до много грозни естетически и структурно лоши решения и води до много доработки. Тук идва вече и втория проблем за съразмерността на глобите спрямо големината на проекта. Те са несъразмерни, тоест, когато те глобяват малко, а проектната стойност е голяма, ти нямаш  безкрайно голям стимул да  се притесняваш, че не си си свършил добре работата. И тук идваме и до черния списък, когато това вече е съчетано с възможността системно да не си изпълняваш задълженията качествено и да продължаваш да си контрагент на Софийска община, води до този разкош наоколо. Всички тези мерки смятаме да ги въведем, плюс значително по-стриктен контрол, с всички инструменти, които има общината - надзор, инспекторат, за да не се случват текущите дефицити.

Водещ 1: Вървим към финал, даже бих казала, че вече сме на финала. Нивото на отговорност в политиката е в пъти по-голямо от една компания. Готов ли сте да поемете тази отговорност е , последният ни въпрос към вас?  И ако може, разбира се, финални думи за вашето евентуално бъдещо управление.

Аз не бих се хванал с тази нелека задача, ако не смятах, че мога да свърша работа и не подхождах отговорно. Във всеки един момент, съм осъзнавал какво ме чака, колко са големи предизвикателствата, натрупаните проблеми от дългогодишното управление на ГЕРБ. Така че за това нещо не съм имал илюзии, подхождам отговорно, изграждаме екип, тъй като това не е работа за един човек. Тоест, всички тези идеи, те ще си останат на хартия, ако ти нямаш много силен екип от районни кметове от заместник-кметове, от силно представителство и то експертно в Общинския съвет, за да успеем и много други хора, за да ги реализираме тези идеи. Така че това не се вижда много за момента, но ни е било голям фокус в последните 10 месеца - работата по програмата плюс събирането на добър екип и оформянето на наистина отбор, за да можем да ги реализираме. Аз винаги съм работил с отбори, където си заобиколен от силни хора и се надявам това нещо да го пренеса в общината. Това, което за мен е важно да кажа за финал е, че ще работим активно да няма втора ръка хора, втора ръка райони в  София. Ще работим за всички софиянци, за да може да се реализира това, те да усещат, че са част от този процес как ще променим града, управлението му, за да живеем в по-щастлив, по-уреден, зелен, чист град и че това нещо изисква и работа от общината. Тоест. ние да се отчитаме, да даваме информация, да създадем процеса по който те могат да участват в правилното време, по правилния начин, но и че разчитаме на тях. Първо да ни гласуват доверие на 29 октомври, и след това да не забравят, че нещата на свършват след изборите. Ние от наша страна, че ще продължим да си говорим, да ни виждат и това е основополагащо за културата, която искаме да наложим, но и от гледна точка, че те трябва също да бъдат активна част. Всички ние заедно, можем да постигнем много по-добри резултати.

Водещ 1: Благодаря ви, че бяхте в студиото, разбира се, на Фокус.

Благодаря.

Водещ 1: Скъпи слушатели и зрители, очаквайте и следващите кандидат-кметове, тук в студиото на Фокус. Благодаря ви.

Водещ 2: При нас беше Васил Терзиев, кандидат на “ПП-ДБ" и “Спаси София".

Повече можете да видите във видеото.

Харитина АГОПЯН и Георги ИВАНОВ